В галерия „Академия“ – 70 непознати рисунки и един автопортрет
В галерия „Академия“, се откри изложба която затвърди у мен впечатлението, че през този изложбен сезон ярко се очертава линията да се правят изложби, в които основни експонати са рисунките
Това е втората, след разгърнатата в СГХГ изложба, посветена на рисунките в творчеството на отделно взет български художник
На 26 септември 2017 г. от 18 ч. в галерия академия се откри изложба, състояща се от 70 рисунки и един автопортрет с маслени бои на художника Илия Петров.
При откриванвето слова произнесоха (от ляво на дясно): Атанас Капралов – Директор но Назционален литературен музей, София; Радка Пенчева – Завеждащ отделна експозиция „Ем. Станев“ при Великотърновския филиал на Националния литературен музей и доцент Бойка Доневска, от НХА (пред микрофона)
В галерията на НХА виждаме 70 разнообразни рисунки, направени от Илия Петров. Зрителите могат в подробности да се запознаят както с разнообразната техника, използвана от художника, така и с няколко тематични групи рисунки, които съставят основния фонд на експонацията. Трябва да кажем, че този художник, активно работил в полето на изкуството при предишните два политико-икономически режима, е познат на зрителите, а също така преимуществено изследван от изкуствоведите, като майстор в областта на сюжетната картина, нарисувана с маслени бои върху платно. Неговите произведения в областта на пейзажа, натюрморта, портрета и, особетно трябва да подчертаем това – актовата живопис, са част от златния фонд на българското изобразително изкуство.
ИЛИЯ ПЕТРОВ, Хумористична рисунка (фрагмент), молив, туш, лави, хартия, провенанс – фонд на Отделна експозиция „Ем. Станев“ при Великотърновския филиал на Националния литературен музей
Разбира се, устроителите на негови изложби през различните години са представяли и частично успехите му в областта на рисунката – най-вече с известната серия негови гротескно-окарикатуряващи рисунки на тема, свързана със събитията в Испания през 30-ге г. на ХХ век, но такава огромна изложба – шега ли е? – 70 неизлагани, в голямата си част непознати за широката публика, се представят за пръв път. Откритието на тази линия в творчеството му наистина изненадва. Ако зрителят пожелае да разгледа двете изложби последователно – тази на Илия Бешков в СГХГ и тук в „Академия“ на Илия Петров, ще забележи както удивителните прилики в това, колко „остро и необикновено“ са устроени „окото и погледът“ на художниците, а същевременно и разликите между творците, като заключенията ще бъдат направени въз основа на многоброен и относително единен материал – художествената рисунка.
ИЛИЯ ПЕТРОВ, Баба и внуче (фрагмент), молив, туш, лави, хартия, провенанс – фонд на Отделна експозиция „Ем. Станев“ при Великотърновския филиал на Националния литературен музей
Основните тематично смислови ядра в тази изложба са две – човекът и животните
Разликата е в това, че при изобразяването на човека, майстор като Илия Петров се стреми да покаже чертите му в развитие – фигури, които се хранят, фигури, които яздят, самотната фигура на ловец, бързи скици на негови родственици или пък да ни покаже някакъв процес, свързан с участието на човека в него, то животните са изобразени само като състояния или анатомични обекти, които художникът изучава и представя ескизно.
ИЛИЯ ПЕТРОВ, Стара жена (фрагмент), туш, хартия, провенанс – фонд на Отделна експозиция „Ем. Станев“ при Великотърновския филиал на Националния литературен музей
В тази връзка, в словото, което произнесе при откриване на събитието Радка Пенчева (Завеждащ отделна експозиция „Емилиан Станев“ във Великотърновския филиал на Националния литературен музей), когато окачествява общо уменията и дарбата му на отличен рисувач, отбеляза: „…трябва да видим неговата анималистика – с какъв естетико-познавателен усет и светкавична реакция са уловени характерните движения, темперамент и нравът на отделните състояния на различни животни – тромавостта на мечката, плахостта и изяществото на сърната, грациозността на елена, игривостта на търкалящият се кон, усилията на теглещия кон, типичните състояния и пози на кучетата, майчинската загриженост на пумата с малките си, раздразнеността на ревящата пума…“.
Не по-малко изящен и строг е той и в актовите рисунки
Вече го споменах като майстор на живописното голо тяло, но трябва да кажа, че и в представените тук рисунки на тази тема – в неговите голи тела, изобразявани в различни – причудливи или неочаквани ракурси, художникът съумява да покаже огромния чувствен заряд, а също и така ценената днес здрава еротичност – да ни покаже по възможно най-добрия художествено-творчески начин заложената от природата иманентна сексуална привлекателност на нормалното и здраво женско тяло.
Тези оригинални рисунки, които принадлежат на художника Илия Петров са попаднали в експозицията за Емилиан Станев във връзка с това, че Надежда Станева е била първоначално съпруга на Илия Петров. Положила е усилия да бъдат запазени и ето – през второто десетилетие на ХХІ век публиката има възможност да ги разгледа, да се възхити и да разбере, че да си художник означава, че трябва да имаш дарба – на първо място това е дарбата да рисуваш добре – нещо което безапелационно като качество на своята натура има Илия Петров и тази изложба го демонстрира по възможно най-яркия начин.
д-р Юлиан Митев, изкуствовед
