Вторият национален конкурс за графика – още повече, още по-млада и с двойно повече аплодисменти
Тя е млада, набираща енергия и е на световно ниво. Ако само до преди няколко години българското графично изкуство е събирало малцина творци и ценители на по чаша вино, днес класическата графиката се отърсва от прахта на времето и излиза под светлините на прожекторите. Вторият национален конкурс за графика е вече тук и обещава да засенчи не само първото си издание, състояло се преди две години. Задава новата генерация на графиката – основата на всички изкуства и обещава да се превърне в традиция, която представя най-добрите на всеки две години.
Втория национален конкурс за графика е инициатива на сдружение „Култура, спорт и здраве МЛ“, като идеята е на художника график Людмил Георгиев. На 4 декември отново под патронажа на Министерството на културата в галерия „Средец“ се състоя откриването изложбата на селектираните участници. Тя може да бъде посетена от 5 декември 2019 до 5 януари 2020 година.
След успешното първо издание на изложбата през 2017 година, Людмил Георгиев смята, че в България вече е ясно, че назрява крещяща нужда да се проправи път за младите творци в графиката. Организаторът споделя, че въпреки нарастващия интерес към графиката след последната серия от представяния на произведения в тазгодишните Международното бианале на графика във Варна и Международното триенале в София, в България все още не може да се говори за последователност и приемственост в графичното изкуство. С нескрита радост Людмил Георгиев разкрива, че благодарение на Втория национален конкурс за графика все повече млади хора се обръщат към графиката – изключително трудоемко изкуство, изсикващо енергията и хъса, присъщ за младите хора.
Но за да попаднат в престижен форум като Националния конкурс за графика, участниците трябва да отговарят на два критерия: да са на възраст до 40 години и да представят творби, изпълнени в класически графични техники.
Голямата новина на тазгодишното издание на конкурса е, че кандидатите са два пъти повече – 44 участници се включиха в напредварата за най-добър майстор на графиката. След селекцията членовете на журито са подбрали 33-ма участници, чиито творби са издържани в различни класически техники като литография, офорт, акватинта, мецотинто и др. Всичките те били поставени в рамки, за да се постигне равнопоставеност. Специален гост на комисията е преподавателят по графика в Академия „Брера“ в Милано – професор Алберто Балети.
Според организатора Людмил Георгиев присъствието на „чужди очи“ в журито е помогнало да се направи оценка на нивото на българската графика. По мнението на професора, споделя Людмил Георгиев, нашето графично изкуство отдавна е на европейско ниво. Още в миналото е съществувал зародиш, а пътуванията извън граница са помогнали за развитие на нови хоризонти на творците в България. Днес натискаш копче и виждаш как печати графика китайският колега на другия край на света, пояснява Людмил Георгиев. Но според него до преди няколко години графиката в България в била забравено изкуство, тънещо в мрак.
„Графиката е любовницата, която рано или късно трябва да бъде напусната“
С тези думи създателят на инициативата „Национален конкурс за графика“ обяснява ситуацията около отлива от класическата графика в България. Докато са били млади, графиците от близкото минало са работили, но с течение на възрастта, сложността, тежкият труд и оскъпяването на използваните материали е допринесло за творческа умора и отлив. От друга страна съвременното изкуство става безинтересно, защото хората нямат потребност. Има пренасищане на изображения и прекалена компютъризация, смята Людмил Георгиев. Всичко трябва да ти е наред, за да седнеш и твориш, а в момента хората нямат време, психиха и условия. Но в последните години нещата започнаха да се променят, защото се обръща внимание на трите изящни пера на изобразителното изкуство – живопис, скулптура, графика, с последната има нужда от свой форум.
Ефект на подражанието
Влизането на младото талантливо поколение в света на графиката не е случайност. Според Людмил Георгиев графици, завършили Академията, са намерили своя път и реализация, работейки и преподавайки своя опит. Достатъчни са само няколко зрънца, за да се възбуди интерес и вдъхновение в по-младите ученици, който желаят да подражават на опитните творци, разкрива наблюденията си той. Отвори се ножицата и започнаха да се осмеляват да участват ученици. Но това беше моята цел – да се даде път на младите. Ако в един такъв конкурс участваха старите майстори, те щяха отнесат конкуренцията и неопитните участници щяха да останат с усещането, че са на опашката, казвай той.
Голямата изненада за всички била прекрасната работа на 16-годишната ученичка Ели Иванова. Падането на възрастовата граница, което е сензацията на тазгодишното издание, показва, че младите са набрали смелост и са видяли, че има смисъл, пояснява огранизаторът.
Всеки артист обича пари и… „рукоплескание“
Колекционер, почитател на спорта и собственик на галеря Grafikart Людмил Георгиев сам е минал през различни житейски етапи и помъдряване. Знае, че всеки творец живее не заради вдъхновението, но заради славата и „ръкоплесканието“, както той нарича аплодисметните по вазовски.
С проекта „Национален конкурс за графика“ се цели не само младите творци да бъдат оценени под светлините на прожекторите, но и трудът им да бъде стимулиран с награда. Под аплодисментите на многобройната млада публика в деня на откриването бяха отличени тримата най-добри участници: Ели Иванова – трето място с награда от 700 лева, Гергана Рахнева – второ място с награда от 1000 лева и първо място – Васил Колев-Vassillo с награда от 2000 лева и трофей бронзова пластика, изработена от скулпторката Лора Пармакова. В интервюто си за Artgallery.bg Людмил Георгиев се шегува, че ако няма инфлация, призовете ще бъдат такива и в следващото издание на конкурса.
Но големият успех за участниците е не само, че творбите им са посещавани в продължение на месец, а и че могат да бъдат закупени от ценители. Първото издание на конкурса предизвика фурор със закупуването на 16 графики още в деня на откриването на изложбата.
„Последната риза на човек няма джобове – каквото си натрупал, трябва да го раздадеш“
Следвайки любимата мъдрост на баба си, Людмил Георгиев е решен да извади графиката от досегашните смесени изложби и форуми за изкуство – нещо, което никой досега не е правил в България, за което го подкрепя неотлъчно и неговата съпруга Мариела Гачевска. Зрителят все иска да види „нещо“, да съзре форма, а графиката е много повече, казва той. Вдъхновен от емоцията, че отваря път на новото поколение графици, организаторът на конкурса вижда себе си не като художник, а като човек, помагащ на гилдията. Целта му е да наложи критерии, които ще бъдат оценени във времето, а неговият труд – уважаван.
Наясно съм, че всяко издание на конкурса ще е различно по своето качество, но това е изкуството – няма мерки и теглилки и успехът не може да се прогнозира. Споделя, че много гора го питат „къде е келепирът“, но организаторът опонира на въпроса така: хората са оскотяли и не могат да мислят, но когато ги стимулираш и от време на време ги събуждаш. Пукват като кокичета и виждаш емоциите и нагласата за промяна. Ако имаш сетивата да ги видиш, ето това носи удоволствие и радост – да правиш подарък.
