Пресконференцията за изложбата

Първата в ляво е Светлана Адаксина (с червения гердан), която е заместник генерален директор на музея и главен куратор на изложбата

Преди вратите да се разтворят широко за масовата публика, те се открехват за специализираната. Провежда се като неотменна част, пресконференция за журналистите. В Ермитажа се предлагат прекрасни възможности в това отношение. Най-важното е, че се разбира значението на Интернет и конференцията се помества „он лайн“ за да нагнетява интереса към събитието още от този момент. Хубавото тук е, че пред журналистите се изправят специалистите в дадената област, които не само изброяват успехите, но ако са добре тренирани от отдела за „Връзки с обществеността“, знаят какво искат да получат журналистите от подобни конференции и с компетентно удоволствие им го предоставят като устна и писмена информация и образи.

Всичко, което в това отношение човек може да наблюдава в Интернет, говори за сериозната подготовка на работещите от този отдел за срещата с онези хора, чиято орис е да бъдат тренираното око и критичното ухо, което да донесе всичко това на зрителя за да се реши той да откъсне от отънелия си бюджет исканите около 10 евро вход за разглеждане на изложбата. А тя, между другото, навлиза в следващия си етап.

Всяко влакънце се наместгва с хирургически инструмент на своето място

ІV. Откриването

            Тук вече високото началство си казва думата и пред микрофона застава самият шеф на този световен музей Михаил Пиотровски. Речта му въвежда зрителите във всичко онова, което изброихме до тук: „Днес, ние откриваме удивителни изложби, изпълненти с красота и смисъл. Ние показваме изумителни колекции, а също така работата на реставраторите в тази сфера, която е абсолютно необходима. Тъканите са едни от най-мистичните и древни неща. Човешката история се определя от Парките, които изпридат нишките на съдбата“ – започва своята реч Генералният директор на музея. Той подробно се спира на работата на колектива, положил огромните интелектуални и физически усилия идеята да се превърне в реалност и насочва вниманието на зрителите към трите парадни – огромни и разкошно-красиви зали на музея – Гербовата, Георгиевската и Пикетната.

            В Георгиевската и Пикетната са разположени експонати, които  представят историята на художествения текстил – от първобитните образци до художествените тъкани от първата половина на ХХ век; от Античността и Изтока, до Европа и Африка. По многообразието на представените експонати текстилната колекция наистина дава на зрителя енциклопедична визуална представа за развитието на тази отрасъл на човешката дейност през различни исторически периоди, географски ареали и методи за ръчно или машинно текстилно производство.

Художествена тъкан в процес на реставрацияот сътрудник на Държавния Ермитаж

            В Гербовата зала е поместена втората част, на тази изложба, която дава на хората представа как специалистите се борят за съхраняването на древните тъкани и изделия от тях

Тя е с по-тясна научна специализация и представя работата на реставраторите. Показани са разнообразни експонати, чийто живот е продължен, буквално възкресен от небитието, от пъргавия ум и ловките ръце на реставраторите. Тук ескспонатите са така да се каже с двойна оптика на принципа „преди и сега“ за да може зрителят с очите си да се увери, че тъкъните също са предмет на проучване, създаване на методи за реставрация и прилагането им върху конкретни обекти.

Тайната на тази дейност, донейде разкриват думите на Заместника на Генералния директор на „Държавния Ермитаж“ Светлана Адаксина: „Когато подбират методите за възстановяване на експонатите нашите майстори търсят отговора на един от най-важните въпроси в реставрацията – въпросът на етиката и степента на намеса върху паметника. Решаването на този въпрос е винаги индивидуално, трябва задълбочено осмисляне на съвместния труд на различни специалисти, които да решат съдбата на даден вид паметник на материалната култура“.

Образец на златосърмена бродерия по различни платове при направата на официален дамски костюм

Експонатите

Очите се замайват, а краката на зрителя отмаляват от пъстротата на разцветките на тъканите, моделите на мъжките и дамски парадни костюми. Напримен този на Петър І, ушит във връзка с короноването на неговата съпруга; изваденият от подводните археолози костюм на пасажер от потъналия през 1724 г. кораб „Архангел Рафаил“; на куклата, подарена от жителите на Саардам на руския император Александър І – това е съвсем кратичък списък от всичките 175 експоната, които човек може да види изложени – както открито закачени на стените на музейните зали, така и зад бронираните стъкла на музейните витрини.

Удивляват и многобройните видове тъкани, които човек вече може да види само в музея – изделия от естествена коприна, памук и вълна, лен и коноп – сукно, бродирана коприна, бархет, плюш, атлас, моаре и дантели, златосърмена везба и плетени сребърни нишки, декоративни златни пластинки и цветни копринени конци – всичко това е минало през ръцене на учени изследователи и майстори реставратори преди да грейне пред очите на обикновения посетител.

Бронираните стъкла на музейната витрина временно са заменили дамския гардероб

На особена почит са военните, парадни и карнавални костюми на руските царе и царедворци, на знатни дворяни и чуждестранни посланици, както и даровете на различни чужди царе, императори и президенти, давани на руските монарси при различни поводи

Интересни са също така и реставрираните турски, баварси и руски бойни знамена – най-интересното от тях е това на Лейб-гвардейския преображенски полк от 1742 година, западноевропейския настенен килим „Нарцис при извора“ и костюми на хора от планински Алтай и Северна Монголия както и църковната утвар и одежди на висшите руски иерарси, носени при богослуженията, целящи като архипастири да съхранят единството на духовното стадо, като тях може да ги видим в употреба дори и в наши дни. Като окончателен извод може да се каже, че тази изложба още дълго ще отеква из световните музейни и научни среди и ще се превърне в началото на надпреварата и други музеи да покажат своите текстилни съкровища.

Различни образци от исторически художествени тъкани

Прочетете част 1 тук 

д-р Юлиан Митев, изкуствовед