„Платове, платове, платове; чужденци, чужденци, чужденци“ – това е първото нещо, което възниква като впечатление на журналиста, когато гледа тълпите посетители на уникалната изложба в Ермитажа, носеща заглавието: „Ермитажна енциклопедия на текстила“.

Но да не бързаме напред, а да разкажем всичко по ред.

І. Съображенията – големи и малки, политически и художествени

В ръцете си М. Пиотровски (пред микрофона) държи дипляна, която е специално подготвена за зрителите по време на откриване на изложбата.

Художествените музеи – всички без изключение, които гордо носят името картинни галерии, каквито в Европа са например Лувърът, Британският музей и Ермитажът (както и стоици още други) винаги са готови да направят изложба от живопис и скулптура. По-рядко от гравюри и рисунки, и то като съпътстващи експонати. Има неща, които почти никога не показват и то не защото нямат експонати, а защото тези предмети са въплъщение на самата нетрайност. Ако камъкът, желязото и печената глина се превърнат в артефакти, то това е и с мисълта, че те ще устоят във вековете. Текстилът е друга работа – той е за да задоволи конкретни нужди и за малко време.

Никой не тъче плат с мисълта произведеното на стана да се запази с векове. Ето защо над историческия текстил музейните уредници бдят толкова зорко, колкото и пазачите на форт Нокс – над златото на американската нация. Поради тези причини се появява изумлението и у публиката, и у специалистите, когато световната преса, която рядко обръща внимание на културни събития, ако в тях няма крупен скандал, разнася вестта, че Ермитажът в Санкт Петербург, прави първата в своята 253- годишна история, изложба на произведения от исторически художествен текстил.

Първата в ляво е Светлана Адаксина (с червения гердан), която е заместник генерален директор на музея и главен куратор на изложбата

Съображенията на ръководството са следните:

В трезорите на Ермитажа се пазаят видни костюми на руски императори, императрици и дворяни, които могат да се тълкуват, освен като богатство, също и като основа на приемствеността на властта и възможностите на държавата да съхранява, пренася и възражда историческото, военното, икономическото и каквото и друго величие да си помислите с помощтта на музея като институция. Още повече, че подобна, ако не и цялостната, дейност на Ермитажа се следи стриктно от всички културни аташета на онази част от дипломатическия корпус, който е акредитиран в РФ и развива своята дейност в бившия и днешен Петербург-Петроград-Ленинград-Петербург, а в маршрута на всички важни чуждестранни политически делегации, по протокол, влиза и посещение в този музей.

„Ермитажната енциклопедия на текстила“ – интериор от изложбата

Второто съображение е, че се навършват 80 години от създаването през 1937 г. на Лабораторията-ателие за реставриране на текстилни материали и не на последно място – трето, че тази изложба ще послужи като фон и ще има спомагателна функция на световния конгрес на Международното дружество на изследователите на старинните тъкани, който ще се състои в града през месец септември тази година. Вероятно има и други съображения, но тези ги споменавам като най-значими.

ІІ. За предварителната подготовка

Доколко е имало задълбочена подготовка за откриването на една изложба си личи, освен по всичко друго, още и по това дали има каталог за нея в деня на откриването или няма. Тук Ермитажът също е на висота – в деня на откриването зрителите могат да придобият и каталога от нея.  Този каталог е солиден том от 378 страници. Заместник директорът на Ермитажа Св. Адаксина помества в него уводната статия „На времената свързващата нишка“, в която описва подробно реставрацията на тъкани в Ермитажа, О. Ошарина разказва за това по какви пътища се формира сбирката от коптски тъкани в музея.

Темата на статията на А. Александрова е свързана с анализ на работата на ателието за реставрация на китайски копринени тъкани в Меншиковския дворец, а Т. Пан и Г. Пчелин представят пред читателя портретите на видни китайски военачалници, (изобразени на копринени платна) по време на управление на императора Цян Лун. Нещо, което е много ценно – накрая на книгата – е даден речник на специализираните термини в областта на историческия и художествен текстил.

Златовезаната цветна фигурална бродерия иска и „златни ръце“ както при направатга, така и при реставрацията

В предварителната подготовка влиза не само изработката на концепцията на една изложба и определянето на нейните общи и специфични цели и задачи, но и подготовка на онези класове предмети, които да съставят гръбнака на експозицията. Тук смятам, че колективът е бил изправен пред големи трудности, но е успял да подбере и да покаже следните класове експонати като при това е ползвал само своите собствени колекции.

На първо място са бойните знамена, флагове и щандарти

Следва огромен клас от тъй наречените стенни сюжетни килими (шпалери); тъкани, които са археологически паметници, намерени при разкопки; китайски копринени текстилни пана; дрехи от личния гардероб на цар, а впоследствие император Петър І; дамски рокли; маскарадни костюми, военни костюми; доспехи, оръжие и конска сбруя, за украсата на която са използвани тъкани; църковна утвар и одежди; бродерии и дантели; аксесоари към костюми; предмети от приложно-декоративното текстилно изкуство.

Всичко това трябва да обхване най-добрите образци от всички времена и народи, съхранено и грижливо опазвано в недрата на Ермитажа. Привеждане на експонатите в изложбен вид. Подреждането им по предварителен план във витрини, етикетиране, фотографиране, направа на дипляни, плакати и афиши, свързани с изложбата. Следва генерална инспекция на направеното, което поставя началото на втората фаза – представяне пред широката публика.