Съвършеното чудовище Джон Дайър Бейзли
„Съвършено чудовище” (A perfect monster) е артистичният псевдоним, който навява сюрреалистични асоциации и описва най-добре Джон Дайър Бейзли, живеещия във Филаделфия, САЩ фронтмен, китарист и автор на песните на метъл групата Baroness. Той успява да съчетава ролите на влиятелна рок звезда, талантлив художник и всеотдаен глава на семейство на пръв поглед с лекота и винаги с обезоръжаваща усмивка.
Джон Дайър Бейзли
Може дълго да се спори дали произведенията му в изобразителното или музикалното изкуство имат превес в творчеството му. Високо ценен и като музикант, и като графичен артист, той винаги се ръководи от убеждението, че визуалното оформление и музиката в един албум трябва да въздействат заедно по “уникален и специален начин”. Всъщност, неговите две страсти се преплитат и взаимно се стимулират.
Притежавайки това, което сам нарича “интерес към изкуството за цял живот”, той още от най-ранна възраст е окуражаван от родителите си, самите те с опит в областта на изкуството и с много широки интереси. Майка му, Сюзан Бейзли си спомня пред сп. Decibel:
“Неговите коледни подаръци винаги бяха художествени материали, докато не му купих първата китара, когато беше на 7 или 8. Преди това му бях подарила барабанче. Всички казваха:”Не мога да повярвам, че си купила барабанче на дете!” А аз отговарях “Ами искам да разбера кое го влече.” (Decibel, бр 81)
Що се отнася до професионалната му подготовка, той напуска училището за дизайн в Роуд Айлънд (Rhode Island School of Design), след като учи там в продължение на три години. След като си взима дълга почивка от занимания с каквото и да е изкуство, основаването на групата му Baroness му дава свеж нов старт. Бандата се превръща в причина за създаването на изключителни обложки на албуми, резултат на съгласувани усилия, което той обяснява така:
“Опитвам се да се уверя, че има точки на синхрон между двете, така че във визията има препратки към музиката и обратно. Резултатът трябва да се възприема като едно цяло.” (Rock-а-Rolla, бр 38)
Baroness “Blue Record”, 2009
Вече повече от десетилетие той създава произведения на изящното изкуство за музикалните издания на Baroness. Работата по най-мащабното от тях – двойният албум “Yellow and Green” („Жълто и зелено“) продължава 200 часа и дава живот на впечатляваща приказка за същества, които са нежно женствени и същевременно сериозно решителни като древни природни божества.
Baroness “Yellow and Green”, 2012
Лебедите са навсякъде в страната на чудесата от жълто и зелено, натоварвайки я с плодородно символично значение. На обложката на албума повечето от тях са черни, което прави белият сред тях изглежда като от друг свят; те сякаш участват в басня, която загатва за Лебедово езеро или Леда и Лебеда, пренесени в една абсурдна обстановка в традицията на Луис Карол или Тери Пратчет.
Пирони за конски подкови, венец от зъби, шлемове от скариди, колиета от какавиди – изненадващи детайли както в творческия разказ, така и в прецизното графично изпълнение завършват великолепието, напомнящо епичен гоблен. Една година по-късно, след случването на драматични събития за Бейзли и Baroness, лебедът преживява трансформация като в гротескна версия на андерсеновото Грозно патенце и вече има не една, а цели три грациозни шии с глави-черепи.
“Ние се отнасяме към визуалното изкуство също толкова сериозно, колкото и към музиката и приемаме текстовете също толкова сериозно, колкото визията и музиката. Ние гледаме на групата като на цялостен арт проект. Нещо, което обхваща прозаичното, поетичното , визуалното, звуковото, искаме всичко да бъде последователно и съгласувано ….. За нас е задължително да вложим в дизайна на нашите плочи нещо, което е свързано с нас, той трябва да има един дълбок смисъл… “
Разнообразните интереси на Джон Бейзли в областта на музиката и изобразителното изкуство обогатяват контекста на собствената му работа. За списание Decibel той разказва за някои от музикалните албуми, които са оказали огромно влияние върху развитието му, и като музикант, и като художник, и за тези неща в тях, които са го поразили необратимо. И наистина, като се вгледаме в произведенията му всичко е там – усещането, че “загубваш на себе си” от „Black Sabbath” на Black Sabbath, ефектът на “чук в лицето” от „My War” на Black Flag, фантасмагоричната изтънченост на „Relayer” на Yes на култовия английски художник и дизайнер Роджър Дийн, тревожната фаталност на „Burning Cold” на Damad от модерния творец в областта на хардкор пънка и хеви метъла Pushead и дълбочината, мистиката и не-буквалността на „Liar” на Jesus Lizard.
Завидно продуктивен, Бейзли създава произведения на изкуството за изданията и на много други музиканти, освен на собствената си група. Разнообразни музикални жанрове като мелодичния дет метъл на Darkest Hour и рап-фънк-комедията на Flight of the Conchords, грайндкора на Pig Destroyer и фолк/кънтрито на Gillian Welch са обединени от неговата привързаност към музиката им и разбирането, че визията трябва да ѝ придава завършеност, за да формират заедно един абсолютен обект на изкуството.
Baroness “Purple” 2015
Всичките му творби са поставени в живописни пейзажи с ярък изразен език. Изобилен флорален живот, вдъхновен от годините, през които живее в тучната зелена среда на град Савана, Джорджия и изпълнен с почти анатомична точност, изпълва творбите му с цветна яркост. Рисунъкът му с изключителна детайлност и прецизни щрихи предизвиква реминисценция за Дюрер, докато самият Бейзли по-скоро изразява възхищението си от Рембранд.
Характерни за художествения стил на Джон Бейзли са камшичните линии на Ар Нуво и опалесцентните витражни цветове, които е лесно да се свържат с Алфонс Муха и Луис Тифани. Произведенията му са много сложни и всеобхватни, често показващи пленителни млади жени, заобиколени от изобилие от флора и фауна, участващи в смътно неокласически-изглеждащи фантазийни сюжети със скрито обяснение, оформящи почти иконографски изображения.
“Моята цел е да намеря повествователен и теоретичен баланс без да изглеждам нито твърде открито претенциозен, нито твърде опростен и комичен.”
The Magpie Lady (Дамата-Сврака)
Светът, който Бейзли изгражда, е обитаван от обсебващи истории за страховита красота: Дамата-Сврака, Кралят-Бухал и Скрежната Кралица с корона от еленови рога, изплъзващия се чар на Пшениченото Лице … за да споменем само някои от многото. Темите извикват в съзнанието класически герои като Европа, Дафне и Лаокоон и антропоморфни същества от митологичния романтизъм на Васнецов и Билибин. Неговите платна осигуряват изобилие от храна за размисъл и съзерцание на майсторски изпълнени животни и предмети с вид на съществени, но неясни езотерични символи.
Техниките му са традиционни, вариращи от молив, мастило и акварел до масло и акрил и той казва, че традиционните медии са мястото, където се чувства в свои води. (сп. Crustcake, 23.05.08)
Бейзли обича усещането от естествения допир до текстурата на хартията и със същата важност – личната връзка с всеки, което притежава принтовете му – ето защо в продължение на години той ги продава почти изключително лично на изложения и концерти. В духа на тази традиция той работи заедно с творческото студио Burlesque of North America и предлага на почитателите си лимитирани ръчно рисувани издания с колекционерска стойност, с ярки и неочаквани цветови вариации, подписани, номерирани и с личното му клеймо, които се разграбват безнадеждно бързо.
Неговите картини са широко търсени като дизайни за татуировки и той споделя в своя интернет блог, че обича да вижда снимки на работата си, пречупени през това изкуство. Самият той носи по тялото си работи на Лиъм Спаркс от бруклинското студио East River Tattoo, на Томас Хупър от Rock of Ages в Остин, Тексас, на Брайън Мълен от Art Freek Tattoo в Провидънс, Роуд Айлънд, между много други.
През 2009 г. ню-йоркската галерия Metropolis е домакин на забележителната му дебютна изложба, събрала негови творби, оригинални работни скици, отпечатъци и още.
Негови произведения са показани за първи път в Европа през 2013 г. в Галерията за съвременно изкуство Gust van Dijk в Тилбург, Холандия в рамките на фестивала Roadburn, демонстрирайки целостта на творческия процес – от скица до картина. Следват и други изяви, включително на Berliner Liste и фестивала за съвременно изкуство в Истанбул.
“Смисълът в правенето на тази музика и тези картини е да създадеш някакъв вид предизвикателство или да предложиш някаква алтернатива или различно мнение. Или просто да бъдеш малко странен. ….. това няма значение, стига да имаш своя собствен начин на изразяване на хартия или на звукозапис. Мисля, че е важно всички да продължаваме да правим това, което правим.” (Decibel, 29.07.13)
Persephone (Персефона)
Всички показани произведения на изкуството са интелектуална собственост на своите оригинални автори или издатели. Снимките са от Уикипедия, Фейсбук и Инстаграм страниците и блога на художника (By Source, Fair use, https://en.wikipedia.org; https://www.facebook.com/aperfectmonster/; http://aperfectmonster.com/; https://www.instagram.com/aperfectmonster/)
[…] от 20-ти до 23-ти април. Специален гост-куратор ще бъде Джон Дайър Бейзли, който е подготвил възхитително пиршество за очите на […]
[…] гост-куратор беше Джон Дайър Бейзли, който представи възхитително пиршество за очите на […]