Социалният фотографски проект на Майкъл Улф – “Китайските работници и играчките, които произвеждат”
Китай е най-големият износител на играчки в света – почти 75% от всички играчки на планета се произвеждат в азиатския гигант, но зад тези впечатляващи данни и количества се крие публична тайна – цената на дребно на една висококачествена играчка на западния пазар често е по-голяма от шест месечни заплати на китайски работник във фабрика за играчки. За да изобрази манипулацията, мъката и умората, които се крият зад масовите играчка, които са около всички нас, фотографът Майкъл Улф създава мащабна инсталация, в която са вмъкнати 20 000 използвани пластмасови играчки, произведени в Китай, които обграждат големи снимки на работниците, които ги произвеждат. Майкъл Улф наречи проекта си “Истинската “Играта на играчките”. Социалният му проект изобразява човешкото присъствие зад масово произведените стоки и осигурява на зрителите зловещо, завладяващо преживяване, което предизвиква усещането за ендемична плътност в градските райони на региона.
Инсталацията е създадена за първи път в Хонг Конг, а Майкъл Улф работи с трима помощници по десет часа дневно в продължение на три дни, за да монтира снимките и играчките в плътно, припокриващо се свързана инсталация, окупираща всеки сантиметър от наличното пространство на стената. Оттогава социалният му фотографски проект е пресъздадена на редица места по света.
Майкъл Улф живее и работи в Хонг Конг повече от десет години
През пролетта на 2004 г. той си организира екскурзия до Калифорния, търсейки интересни предмети из местните базари и улични пазари, както и навестявайки магазини за фигурки и играчки, произведени в Китай. За период от тридесет дни той успява да събере хиляди играчки. Улф шлифовал ръцете на всяка от хилядите играчки на ръка, така че да са достатъчно плоски, за да се прикачи магнит. Когато е инсталирана “Истинската “Играта на играчките”, стените на изложбеното пространство са облицовани с тънки черни метални листове, към които играчките са прикрепени с поставения по-рано магнит.
Едновременно с процеса на подготовка на играчките, Майкъл Улф произвежда серия от снимки на работници в фабрики за играчки в Южен Китай. Тези снимки заснемат специфичната среда на фабриките. В една от снимките две жени се отдръпват от работното си място, подпирайки ръце на масата, претрупана от огромна планина от пластмасови кукли. На друго изображение, три жени в подобни една на друга бели коси покриват седнали на безбройни малки топки за футбол, рисувайки всяка топка на ръка. Докато всички фотографски изображения обединяват концепцията за условията на труд в Китай, те не обвиняват тези условия. Вместо това те служат като напомняне на хората, които карат индустрията и разкриват значителната степен, в която ръчно изработените елементи играят роля в процеса.
За всеки от нас е напълно ясно, че подобни креативни и любопитни проекти не могат да променят нищо. Бихме били наивни, ако смятаме, че няколко фотографии са способни да променят хода на човешката история, когато говорим за процес, който е част от самия начин на живот на всички на планетата. Да, изкуството и фотографията в частност са изключителни сили, които, успявайки да повлияят на емоциите на хората, са способни да бъдат спусъкът, който създава промяната. В повечето случаи, когато това се е случвало обаче, това проявление на силата на изкуството е било до голяма степен засягащ конкретен проблем, криза или период. За съжаление, когато обекта на социална критика е начинът на живот на мнозинството от нас, то тук изкуството е безсилно. Всички ние сме потребители и консуматори, което води до непрекъсната нужда от обновяване на материалните блага, с които разполагаме. Самите ние създаване тази система на потребление и скоростно изхвърляне, което превръща планетата ни в сметище и загробва стотици милиони деца и възрастни в прегръдката на робския труд. Всичко това, според мнозина, е клише и всъщност са прави, защото самият разговор е клише. Всички факти са на масата и всички сме запознати с тях, но въпреки това и отвъд нашето знание и известно притеснение, все пак не променяме мисленето и потребителското си поведение. Единствената сила, която би довела до осезаема промяна.
