НХА отбеляза 70-годишнината на специалността „Сценография“ с юбилейна изложба
Една от добрите възможности за художествени прояви в галерия „Академия“ са юбилейните изложби. Блестящ пример в това отношение е изложбата, с която бе отбелязява крупната 70-годишнина на специалността „Сценография“. Изложбата, която бе разгърната в помещенията на тази академия удиви и зрители и специалисти с няколко неща. На първо място може да поставим това, че самата изложба е част от по-обширна програма за честване на юбилейна годишниа. Изложбата в подобен случай дава само видимата и парадната страна на нещата. В това отношение специалистите от галерия „Академия“ се бяха постарали.
Интериор от изложбата
Второто обстоятелство, което прави изложбата забележителна е, че тя бе разгърната по хронологичен принцип, което дава на зрителя възможност да види историческото развитие на „Сценография“-та като история на една академична специалност със всички плюсове, които произтичат от подобен начин на подреждане. Вижда се развитието на главните идеи, които през годините са представяли сценографията като необходима и неотделима част както от плановете на НХА за обучаване на студентите, така и като една от основните дисциплини свързани с театъра и оформянето на сценичното действие и мизансцен.
Интериор от изложбата
Следващата положителна черта на изложбата, която трябва да се отбележи, е биографичният и социален елемент, който е сълно застъпен в експозицията
Дадени са снимки и кратки биографии на онези академични преподаватели, които са оглавявали катедрата – като се започне от нейните основатели и се стигне до тези, на които тя дължи развитието си в наши дни. Това ярко очертаване на личностния елемент в биографията на творците, заедно с техния принос позволява да се видят протоформите на много от днешните театрални постановки, да се почувства и това, че обучението по сценография има през годините жива връзка, че кадрите, които е подготвила НХА са работили и, че техните успехи са в основата на българския театър през разглежданите 70 години. Да се проследят стъпките и криволичещият път на българската сценография за такъв огромен срок не е никак лесна задача, но кураторите на изложбата блестящо са се спавили с нея.
Биографичният елемент е част от структурата на изложбата
Когато се оценява изложбата като цяло не можем да не отминем и блестящата реализация на принципите на „художествената инсталация“ въз основа на който са подредени експонатите в изложбата. Макар, че интериорът е силно сгъстен и наситен с експонати от най-различен характер – като се почне от фотографии и текст и се стигне до макетите на различни сценографски решения за конкретни постановки, ориентацията е много добра, експонатите съжителстват хармонично и дават прекрасната възможност на зрителя да ги възприема както индивидуално, така и като обща художествена цялост.
Сценографски решения от „докомпютърната“ ера
За да може да дадем пояснения, ще цитираме част от информацията, която Академията дава за специалността „Сценография“:
„Началото на специалност „Сценография“ е поставено от Дечко Узунов, който през 1932 г. оглавява ателието за декоративни изкуства в НХА и кани Иван Пенков да води дисциплината „Театрална декорация“. През 1947 година е утвърдена самостоятелна катедра „Сценография“ с ръководител проф. Пенков. Привлечени са като преподаватели и известните театрални специалисти арх. Георги Трендафилов и костюмографа Венера Наследникова. През 1955 г., ръководството на катедрата е поето от проф. Георги Каракашев. През следващите три десетилетия проф. Асен Стойчев, доц. Николай Николов, проф. Мария Трендафилова, ст. преподавател Емил Костов, привнасят в образователния процес актуални за времето, нови естетически и технологични подходи.
Важна роля в прокарването на авангардни тенденции от европейската сценография има проф. Асен Стойчев, специализирал в Академията за драматично изкуство в Прага, а по-късно и проф. Красимир Вълканов, специализирал в Полша и Белгия.
През 80-те години ръководството на катедрата е поето от един от най-ярките български сценографи, проф. Георги Иванов, автор на много значими за историята на българския театър сценографски реализации. По негова инициатива и ръководство през 90-те е извършена цялостна реформа в учебните планове и програми като много важно място в тях заема цялостно нов раздел, включващ компютърно 3D проектиране, анимация, видеодизайн, сценография за кино“.
Сценографски решения от „докомпютърната“ ера – моливната рисунка и акварелът са незаменими средства и днес
Всичко това е демонстрирано с мисъл и експонати в тази изложба и във визуален план добре защитава както успехите на катедрата, така и на самия художествен ВУЗ и може да служи скато образец за устройване на подобни юбилейни изложби.
д-р Юлиан Митев, изкуствовед
Сценографски решения от „докомпютърната“ ера
Много често сценографските решения се представят във вид на макет
