Най-скъпата книга, Леонардо да Винчи и Бил Гейтс
През 1994 година 39-годишният тогава Бил Гейт е вече мултимилиардер, туко-що оженил се и започващ да се отдава на филантропска дейност. Един ден той казва на жена си, че наддава в аукцион за един много скъп „ноутбук“, който може да коства на семейни бюджет цяло състояние. Тя го поглежда учудено и го пита: „Та ти нямаш ли вече прекрасен преносим компютър?“. Не става въпрос обаче за компютърно устройство (на английски “notebook” означава какво преносим компютър, така и тетрадка със записки), а за една от най-ценните тетрадки в историята на човечеството – Кодексът Лестър – бележник със записки на Леонардо да Винчи.
В последствие Бил Гейтс печели търга и по този начин става притежател на най-скъпата книга, купувана някога. Гейт плаща за нея 30 802 500 долара през 1994 г., което днес би означавало над 50 858 000 долара. Рекорд, който остава ненадминат вече четвърт век. Защо обаче една тетрадка би струвала толкова?
Кодексът е познат под оригиналното име „Трактат за водата, земята и небесните тела“ и е писан през 1506-1510 година от Леонардо да Винчи. Той е пълен със записки и чертежи, създадени лично от ръка на геният. На първо място книгата има много висока художествена и колекционерска стойност, заради легендарността на създателят си. За Бил Гейтс обаче тя е много по-ценна в исторически и научен план. В записките си Леонардо да Винчи прави множество прорицания и предположения преди 500 години, които науката успява да докажа едва преди няколко десетилетия.
Ръкописът не е под формата на един линеен сценарий, а е по-скоро смес от наблюдения и теории на Леонардо върху астрономията, свойствата на водата, скалите и вкаменелостите, въздух и небесна светлина.
Шифърът на Леонардо
Именно в тази тетрадка се намира и огледалното писмо – шрифтът, който Леонардо да Винчи измисля така, че да може да бъде четен само, кога е гледан в огледало. Тефтерът служи и за вдъхновение за „Шифърът на Леонардо“ на Дан Браун. Там има и много любопитни разсъждения на всестранно развития гений Леонардо, който днес е известен предимно като художник. Той обаче е бил и брилянтен изобретател, философ, математик, астроном и теоретик. Затова и тефтерът му е пълен с уравнения, диаграми и разсъждения за това как свети Луната, защо тече водата в реките, какво са минералите и много други.
Когато през 1994 година Бил Гейтс купува тетрадката, той прекъсва една дългогодишна традиция. Според нея всеки, който притежава някои от малкото останали тетрадки със записки на Леонардо – трябва да прекръсти кодекса на себе си. Самия Лестърски кодекс е кръстен така на английският граф Лестър, който го купува 1717 година. Той запазва това име повече от 250 години, когато през 1980 година е купен за около 5 млн. долара от нефтения магнат Аманд Хамър. Той спазва традицията и кръщава Кодекса „Хамър“ (на английски „чук“). След като Бил печели търга всички смятат, че кодексът ще бъде кръстен „Гейтс“. Основателят на Microsoft обаче намира това за абсурдно и егоцентрично, затова решава да върне името „Лестър“, с което кодексът е бил известен най-дълго време.
Първото нещо, което прави Гейтс с кодекса, е да го сканира и разпространи като скрийнсейвъри за операционната система Windows. В последствие той пуска ценните записки да пътуват по музеите на света, за да могат максимално много хора да ги видят.
