Мъж, облечен в пола? Ето в кои страни това е признак на мъжественост
Свикнали сме с разбирането, че ако мъж е облякъл пола, това непременно означава, че той е шотландец. Но истината е, че поли носят представителите на мъжкия пол и от други страни. В някои краища на света е не само задължително, но дори в определи случаи законът изисква мъжете да обличат поли.
Ето в кои страни се е съхранил обичаят носенето на поли да става и от мъже, без това да повдига неудобни въпроси.
Шотландия. Килт
Когато става въпрос за мъже в поли, няма как да не започнем с Шотландия. Днес с килт, шотландското национално облекло, можете спокойно да се разхождате в Единбург и Глазгоу, както и в други градове на Великобритания. Но тези традиционни емблематични одежди са предпочитани главно на сватбени или други официални церемонии.
Шотландският килт се слави с многовековна история, а по цветовете и орнаментите му можете да познаете от кой род произхожда мъжът. Килтът се изработва от карирана вълнена материя, известна като „шотландка“. Технически килтът е най-долната част на вид походно одеяло, дълго около 6 метра. В такова парче плат шотландският боец можел да загърне напълно своето тяло и да се защити от неблагоприятни климатични условия.
Бутан. Гхо
Халатът гхо, който е официалната одежда в Бутан, се облича в комбинация с чорапи до коляното и специален шал кабни. Смята се, че традиционният костюм бил измислен от Шамбрунг Нгаванг, който основал държавата през XVII век. Той смятал, че гхо изразява самобитността на народа на Бутан.
Носенето на гхо е задължително за всички ученици и служители в държавните институции. Но обличането на традиционната дреха не е лесна задача – не всеки зрял мъж може да се справи без помощ.
Бирма. Пасхоу
Традиционното мъжко облекло в Бирма се нарича пасхоу. То представлява парче плат с дължина до 2 метра и ширина 0,8 метра. С него се опасват бедрата и се връзва възел около кръста. Женските поли са на същия принцип, но се препасват настрани към хълбоците.
Изработването на пасхоу става от памучна тъкан в неутрални цветове. Мъжката пола е удобна за носене през лятото. В случай, че пасхоу възпрепятства извършването на някаква физическа дейност, подгъвът се прокарва между краката и се прикрепва към пояса, превръщайки се в широки панталони.
Мароко. Джеллаба
В Мароко дългият халат с качулка – джеллаба, е не само мъжка, но и женска дреха. Съществуват два вида на местното облекло – обикновен, който се изработва от памучна тъкан, и дебел – от вълна. Джеллаба защитава от студ, жега, вятър, влага и дори от пясък.
Често можете да видите как мароканците използват издължената качулка на своята одежда в качеството й на чанта. Изборът на цветовете на джеллаба не е случаен – белият се носи в тържествени случаи, а ако забележите мъж в кафява традиционна дреха, то бъдете сигурни, че той е ерген.
Гърция. Фустанела
Още през XIX век полата фустанела станала признак за мъжественост. В Гърция тази дреха е задължителна част от военната униформа от няколко столетия, а днес можете да видите облеклото при гвардейците, които туристите толкова много обичат да снимат по време на смяната на караула.
Фустанела се слави със сложната си изработка. В тази двуслойна вълнена пола присъстват 400 гънки, които символизират годините, прекарани под османско иго. Гръцките гвардейци сами гладят своите фустанели, като това трябва да се прави всеки ден.
Фиджи. Сули
На островите от архипелага Фиджи мъжете започнали да носят поли сравнително скоро – през XIX век след идването на английските колонизатори. До онзи момент мъжете на тропическите острови почти не носили дрехи. Първи започнали да се обличат в сулу покръстените островитяни, за да подчертаят различието си сред езичниците.
Полата сулу обикновено е дълга малко под коленете, но никой не забранява носенето на дължина до глезените. Сулу е задължителна дреха за военните, полицаите и учениците. Тя е официална униформа за всички държавни служители.
Япония. Хакама
Днес полата-панталон хакама в Япония може да бъде видяна в залите за бойни изкуства, музеите и по време на извършването на чаените церемонии. Тази старинна мъжка дреха се появила в страната на Изгряващото слънце още през VI век – както много други елементи в японската култура, хакама била заимствана от съседен Китай.
Хакама има 7 гънки, пет от който са разположени отпред, а две – отзад. Някои считат, че броят е свързан със седемте добродетели на самурайския кодекс на честта, но твърде вероятно е да става въпрос за практическо значение. Гънките разкриват идеално пространство за различната ширина на крачките на левия и десния крак. Перфектното подгъване без набръчкване е истинско изкуство, а неговото усвояване изисква време и упорство.
