Щом се чуе, че Мариела Гемишева прави нещо някъде, артелитът на цяла София не чака втора покана, а през глава се стича на мястото на събитието. С викове: „Браво Мариелски!“ нейни заклети фенове и приятели се хвърлят на врата ѝ за я адмирират за поредния луд успех в полето на съвременното изкуство, мода и дизайн.

Те знаят коя е  Мариела Гемишева – запазената марка на скандалната българска фешън индустрия.

След пърформансите и десетките модните колекции, които тя прави още от миналия век, идва ред и на изкуството на инсталацията.

Млади манекенки и сериозни бизнес-дами  ахкат, охкат и блажено се тръшкат на пухкавия бонбоненорозов килим, застлал три четвърти от пода на изложбената зала.

 Коя е Марге  –  Това е Мариела Гемишева – жената, превърнала се за нула време в скандален и конгениален бренд на съвременната ни модна индустрия.

„Кой не знай Марииела Гемишева? Кой не е виждал нейните модни ревюта?“ – навярно в този псевдопоетичен стил би започнал разказа си за нея българският културтрегер Гранитски, ако бяха го помолили за това. Но не се сетиха и поради тази причина на откриването на изложбата „АВТОПОРТРЕТНА ИНСТАЛАЦИЯ“ неговите, като правило, огнени слова намериха съвсем блед заместител в лицето на кураторката В. Ножарова.

В паметта на хората, които следят модата у нас, се е съхранил здраво фактът, че почти всички дами от артистичния ни хайлайф – като се почне от актрисата Буковска-Давидова и се завърши с една от екс замминистърките на културата в едно от многобройните ни служебни правителства – Мила Сантова, всички кътат в богатите си гардероби дизайнерски „костюми-бижута“, дело на уменията и таланта на Мариела Гемишева.

Богатството на нейната креативна мисъл е по-голямо от това на руски олигарх, американски нефтен магнат или персийски шах. Нейните творчески инвазии и постижения започват оттам, откъдето другите моделиери вдигат безпомощно ръце, игли, конци и напръстници. Скандалите, които не може да обхване нито един шивашки метър, с която тя радва домораслата ни булевардна преса, са и много, и грандиозни. Като се започне с изгарянето до последния цип и копче от цяла модна колекция, мине се през юнашкото надпиване с бира на публиката в чешкия културно-информационен център и пърженето на риба в салоните на СГХГ, където месеци след този невиждан по-рано у нас пърформанс, фунти на развалена цаца и прегоряло олио масло. Ах, да, да не пропуснем и прословутото булчинско модно ревю, качено на покрива на сграда на СБХ, или това проведено в „Халите“, когато там се извършва основен ремонт на сградата.

ИНСТАЛАЦИЯТА – нещо ново, нещо особено, но

и нещо съвсем типично за Мариела

„Ако имаш един лимон, направи си лимонада; ако имаш един вече излязъл от употреба моден парцал, не бърши с него пода, а си направи инсталация“ – видимо от тази перифраза на Дейл Карнеги (човекът, научил американците да лицемерят) се е ръководила Мариела Гемишева, при съставянето монтажния план за своята инсталация. Когато за пръв път видях това произведение, се почувствах като човек, когото са цапнали с мокър плетен дизайнерски, обшит с бисер и брюкселски дантели, копринен чорап по главата.

Това, което видях, бе интригуващо, интересно и ново, съдържащо дори зрънце черен хумор, а в същото време и като по ноти, показваше биографични елементи от най-малко две десетилетия на нейния творчески живот. На първо място, като въвеждащ в „постановката“ елемент е проснат огромен бонбоненоворозов килим, който зрителите вече бяха виждали преди години, изложен в галерия „Юзина“. Виждаха се 4 пунктови експоната – на отделни постаменти, ясно очертаващи кръстовището на главните посоки на света, бяха сложени 4 дисплея, на които се демонстрираха видеофайлове, свързани с творчеството на дизайнерката. На един от тях се прожектираха кадри от споменатото вече „Огнено ревю-шоу“. Тези четири елемента същевременно добре очертават кръста, върху който е разпъната както самата Гемишева, така и нейното творческо дело, което в началото е трудно разбирано, трудно оценявано, трудно остойностявано и трудно признавано от българското „постиндустриално“ общество. В стойка „партер“ върху огромния розов килим, в артистичен безпорядък са разхвърляни няколко нейни дизайнерски тоалета, преформатирани във възглавнички.

Коприна и тафта, бродерия и дантела, мисъл и фантазия

са знаковите елементи, които определят кодовете за възприемането на тази част от инсталацията, като обръщение към артистичната бохема, дошла да приветства модната дизайнерка в последната ѝ лятна изява за 2017 година. В същото време това е ясен знак за нейната съпротиви, бунтове и веселби – продължили не едно десетилетие и винаги насочени срещу конформизма на обществото ни.

Суетността

е онова качество, което дава високото октаново число на творческото гориво, но с едната гола суетност няма какво толкова да направиш дори и в областта на модата – все пак, трябва си и яко бачкане. Мариела Гемишева, за разлика от многото суетници, населяващи българската мода, е платила огромен данък на обществото и като артист, и като моделиер, и като преподавател, и като учен-изследовател. Някои могат и да не знаят този факт, но тя има защитена кандидатска дисертация, още при старата система – когато съществуваха и държавни научни съвети, и ВАК, а онези, които се интересуват, могат да намерят текста на нейната дисертация в библиотеката на НХА. Затова, когато я срещнат, добре е да я приветстват с думите“ „Здравейте, госпожо доктор!“.

ОТКРИВАНЕТО – СВЕТСКО СЪБИТИЕ, в навечерието

на отпускарския сезон

 Публичните модни дефилета – от замисъла и подготовката, до провеждането и закриването им, са също част от „стихията Гемишева“. Откриването на изложбата „Автопортретна инсталация“ не правеше изключение от това. В залата можеха да се видят както нейни преки роднини, така и колегите ѝ от модния бранш, студенти, манекени, и зрители, които я познават и ценят нейните творчески усилия в полето на модния дизайн.

Като съпътстващо събитие бе и специалния показ на книгата-албум, свързана с нейната 20-годишна творческа дейност, наречена „Автопортрет“.

На страниците на тази книга са събрани не само снимки на Мариела, „щракнати“ от именити и не толкова български майстори на обектива, но има и текстове, излезли изпод перото на видната българска кураторка и известна столична изкуствоведка Яра Бубнова и Демна Димитрова. Дизайнът, на тази прекрасно оформена и по случай събитието, пусната с цена 45 лв книга, е дело на видния български художник-оформител Кирил Златков-Кизлата.

Накрая

Основният извод, до който стигаме след обстойно разглеждане и задълбочен анализ на изложбата е, че с нея авторката прави положителна равносметка на извършеното досега и смело прекрачва чертата, подсказваща началото на зрялото ѝ творчество.

д-р Юлиан Митев, изкуствовед