Легендарните фотографии: Развяващия се съветски флаг над Райхстага
Когато фотографът Джо Розентал заснема култова фотография, на която се виждат петима американски войници от Корпус на морската пехота на САЩ и един войник от военноморските сили, които забиват американското знаме над яркочервения японски остров Иво Джима, той не би могъл да предвиди, че неговата фотография ще се превърне в един от най-запомнящите и разпознаваеми кадри от Втората световна война. Фотографията е използвана в хиляда публикации, като, особено в САЩ, снимка се превръща в символ на американската победа и влияе изключително емоционално на всички американци, които я възприемат за емблема на военните години. Кадърът е бил многократно и при печатането на пощенски марки – обикновени и юбилейни, а по-късно запечaтания от фотографа миг в увековечен като бронзова фигура в Marine Corps War Memorial във Вирджиния. Е, Съветският съюз нямаше как да останат по-назад и създадоха еквивалент със Съветското знаме, развяващо се над Райхстага
Независимо че остров Иво Джима се намира на хиляди километри разстояние от Москва, фотографията на Джо Розентал достига и до столицата на Съветския съюз и вдъхновява Сталин да създаде подобна снимка, но с войници от Червената армия, издигащи съветското знаме в самото сърце на победената Нацистка Германия.
Евгени Ананиевич Халдей е бил руски офицер, фотограф и военнен кореспондент. В продължение на повече от четири години, от първия ден на нацисткото нахлуване в Съветския съюз през 1941 г., Халдей е активен военнен фотограф, документирайки драматичните събития, докато те се разгръщат пред очите му. Роден е еврейско семейство в днешна Украйна, Евгени Халдей е бил обсебен от фотографията още от малък. Един от най-ранните му фотоапарати е бил примитивна кутия, която той създава сам, използвайки очилата на баба си.
Като военен фотограф, Халдей заснема ужасяващите гледки на Втората световна война, включително и унищожителните битки и сражение на Източния фронт – от Севастопол и Мурманск до Манджурия и накрая – чак до Берлин. Той също така фотографира конференцията в Потсдам, а по-късно и Нюрнбергските процеси.
В последните дни на войната Червената армия си пробива път до германската столица. Една от целите била сградата на Райхстага – бившето седалище на властта на германската империя. Независимо че немските лидери отдавна вече не се събирали в Райхстага, превземането на сградата била една от главните цели на Червената армия поради символичното значение на подобен успех.
На 30 април 1945 г. след еднодневна атака съветските войници нахлуват в сградата, като боевете се пренасят дори в самата сграда. Някои от войниците се качват на покрива на Райхстага и поставят флага на Съветския съюз на върха на сградата. За съжаление на пропагандната машина обаче това се случва през нощта, така че никой не успява да заснеме епичния момент.
Когато Халдей пристигна в Берлин на 2 май, въоръжен с Leica III и Голямото съветско знаме, което неговият чичо в Москва бил създал специално за него от покривки, откраднати от правителствена служба, той разбира, че е твърде късно. Закъснял е. Адолф Хитлер вече се е самоубил пред два дни, а германците са се предали.
Но Евгени Халдей е знаел, че няма избор – трябва да направи снимката
“Това е моментът, който чаках 1400 дни” – казва той по-късно.
Халдей привиква трима войници от улицата и ги моли да възстановят историческия миг с издигането на флага, докато той правел снимки. 18-годишният Алексей Ковалов от Киев прикрепя знамето, а Абдулкаким Исмаилов от Дагестан и Леонид Горчев от Минск го придружават. За да е сигурен, че не е изпуснал мига, знаейки че има един-единствен шанс, Халдей използва цял филм, заснемайки 36 изображения. Едно от тях е публикувано в списание Ogoniok на 13 май 1945 г.
След като фотографията е изпратена в Москва, длъжностните лица, проверяващи фотографиите, откриват много сериозен проблем – един от войниците има часовник на ръката си – нещо изключително нетипично за съветските войници, което носи съмненията, че войникът е ограбил някой немски войник. Сянка на съмнение, което ще се отрази много зле на имиджа на страната. Фотографът е помолен да редактира изображението, премахвайки часовника, което направи, задрасквайки го с игла. Освен тази наложителна корекция Халдей добавя допълнителни редакции на снимката си, с които да се постигне по-голям драматизъм – затъмняване на небето и добавяне на дим на задния фон. Тези му действия му “печелят” много критики.
През целия си живот Халдей защитава снимката си и всички извършени по нея корекции
“Това е добра снимка с огромна историческа значимост” – отбелязва фотографът. Винаги е знаел, че работата му е част от пропагандата на Съветския съюз, но е вярвал, че каузата, за която се бори е правилна. Халдей претърпява огромна загуба по време на войната срещу Хитлер, след като губи баща си и три от четирите си сестри, които са убити от нацистки войници.
“Прощавам на германците, но не мога да забравя” – повтаря той до смъртта си през октомври 1997 г.
