Модната къща „Кристиан Диор“ и едноименната марка навършиха кръгъл юбилей и достигнаха своята 70-годишнина, еднакво добре посочена както от ежедневниците, така и от специализирания световен печат

Парижкият музей на декоративното изкуство отбелязва този факт със огромна по обем експозиция, която представя неравния, но изпълнен с постижения път на модния гуру с изложбата „Кристиан Диор – майсторът на мечтите“.

Като истински французин той умее да си служи не само с материи и кройки, но и с листа хартия и перото, и оставя след себе си не само забележителни дамски костюми, но също така интересни мемоари. Нека да надникнем какво е записал в тях този забележителен човек. Много важни и характерни за него са думите му: „Виждам дамски костюми навсякъде, даже там, където ги няма“. На него не само му се привиждат дамски костюми, но той е от онази рядка порода творци, която може да осъществи мечтите си.

Изложбата, свързана с тази годишнина, показва стръмната стълба, която изкачва маестрото на висшата дамска мода за да достигне онези върхове, на които заслужено се намира и остава до наши дни. Тази мемориална изложба, която модната къща „Диор“ заедно с Музея на декоративното изкуство подготвят, е най-подробното пътешествие, което зрителят може да направи в живата на Диор. Сред експонатие са представени изключително редки и като правило – непоказвани до сега фотографии на твореца, документи, лични писма и ръкописи, филми, произведения на изкуството, но основният гръбнак на изложбата са оригиналните дамски костюми, основно рокли.

На вниманието на зрителите са предоставени около 300 шедьовъра на „от кутюр“ – част от тях са творение на самия Диор, друга – на неговите шестима последователи

Като се почне от най-ранния Ив Сен-Лоран и се стигне до днешната – Мария Грация Кюри. С отделни единични, но извънредно ценни експонати се включват още и Музеят на Кристиан Диор в Гренвил, парижкият Музей на модата, нюйоркският „Метрополитън мюзеъм“, лондонският „Виктория и Албърт“ както и Музеят „Де Янг“ от Сан Франциско. Кураторите на изложбата, а те са двама – историкът на модата Франс Мюлер и директорът на Музея на декоративното изкуство – Оливие Габе, твърдят в един глас: „Подобна изложба за Диор до сега не е имало“.

Историята на изложбения разказ започва  от момента малко преди Кристиан Диор да се превърне в „Christian Dior“. Неговата детска мечта е да стане художник. Тишината на парка в родовото имение на майка му в Гренвил повече го предразполага за рисуване и размисъл, отколкото деловите разговори, които татко му се опитва да води с него за да го запали по промишленото дело и бизнеса. Подрастващият Диор се съпротивлява дълго и мълчаливо, но накрая отстъпва пред настояванията на родителите си и подава документи в най-доброто в тогавашна Франция висше училище за политически науки, наречено „Sciences Po“.  В главната книга е записан като студент шест семестъра – от 1923 да 1926 г., но вместо да овладява висшите политически премъдрости по цял ден посвещава времето си на музеите и веселбите.

Денят му започва с посещение на Лувъра още при отварянето му, след това – в Музея на декоративното изкуство, оттам – в Музея на импресионистите, а вечерта – буйни студентски веселби с колегите си.

Париж, в годините между двете световни войни, предлага живот не само за Ърнест Хемингуей

На разположение на бомонда са както големите и шикарни ресторанти, така и малките но уютни барове, кабарета и кафенета. Диор си харесва прословутото кабаре „Le Bœuf sur le toit“, където Жан Кокто и компания правят каквото им хрумне, което днес наричаме с термина „хепънинг“ – един пее, друг свири, трети рисува, но всички са облечени в карнавални костюми. За последните основната дума има Диор – той измисля маскарадни одежди не само за себе си, но и за всички останали от компанията.

По същия начин се проявява той и на още едно сборище на парижката бохема от тези години – бара, наречен „Tip Toes“, където под предводителството на композитора Анри Соге се събират останалите членове, формиращи своеобразен „клуб“ – Кристиан Диор и Кристиан Бернар, Макс Жакоб и Тристан Цара. Пият умерено, но затова пък се шегуват или разказват пресни анекдоти, или пародират силните на деня. Тези театрални „упражнения без сцена“ ще бъдат изключително полезни за Диор, тогава когата той измисля стила „ню лук“ и без да знае думичка английски ще импровизира в беседи пред американската публика.

Следващият раздел на изложбата е посветен на Кристиан Диор в качеството му на галерист

Овладяването на политическите науки, при този режим на „учене“ върви трудно за Диор и той напуска без да завърши и да придобие диплома за „висше образование“ (така мечтано и днес от много българи – „вишо“). Със своя постоянен другар от студентстването Жан Бонжон решават да открият художествена галерия. Баща му вижда в това начинание търговската жилка на сина си и го подпомага със средства, като условието е фамилията Диор да не се появява нито в документите, нито във фирмената табелата на галерията.

Изборът на място, където да се разположи галерията показват, че бизнес разговорите с баща му дават някакъв резултат

Избират действително отлично място на ул. „La Boétie“, където по съседство се намира и прочутата галерия на Пол Роземберг, както и други известни имена на търговци на картини. Макар че Миро и Пикасо вече са имали договори с други галерии, новоизпечените търговци Диор и Бонжак по нищо не им отстъпват. Първото откритие на Диор става прословутата художничка Леонор Фини, освен това Диор е първият, който прави изложба на съвсем младия и все още никому неизвестнен испанец Салвадор Дали, на италианеца  Алберто Джакомети и на Александър Колдер. Верен на артистичният си нрав Диор, внася подобрения и в галерийното дело на своето време – той показва не просто егото на художника, но прави изложбите именно от ония произведения, които се продават в галерията. Успяват първи да продадат „Макет на спиралния дом“ на архитекта Хосе Емилио Тери и Санчес, а така също и „Респективен бюст на жена“ от Салвадор Дали.

Началото на 1929 г. с нищо не подсказва, че в живота на Диор скоро ще настъпят коренни изменения

Кризата, която се разразява в Америка все още е далеч от Европа, но за Диор настъпват тежки дни, които засягат неговото семейство. Отначало брат му заболява от неизлечима психическа болест, а след това, съсипана от грижи и тревоги, майка му е покосена от рак. В началото на 1931 г. се разорява и баща му, който е вложил цялото състояние на фамилията в недвижими имоти. Имуществото на Диор е разпродадено за да бъдат погасени натрупаните дългове, а баща му се разболява от туберкулоза. На Кристиян съвсем не му е до търговия с изкуство. Той се бори с депресията с всички сили. Едно от неговите странни хрумвания е да предприеме продължително пътешествие по територията на Съветския Съюз. В състава на неголяма туристическа група, заедно с други свои съотечественици, той посещава Ленинград, Москва, Кавказ и крайбрежието на Черно море.

След завръщането си от тази екскурзия той предлага на своя съдружник да закрият художествената галерия – от една страна никой вече не купува картини, продажбите силно намаляват, а от друга страна баща му не може да се притече на помощ в трудни моменти. С подкрепата на приятелите си от студентски години Диор заминава за Балеарските острови, като се надява, че техния климат ще му помогне да укрепи разклатеното си здраве. Тук той се увлича от килимарство и се посвещава на ръчното тъкачество. Започва да създава ескизи за стенни тъкани пана и килими, но не намира богати съдружници и неговата идея за производството на такива килими пропада. Не му остава нищо друго освен да се завърне в Париж, където започва да търси работа, но навсякъде – като се започне от местната администрация и се завърши с модната къща „Люсиен Лелонг“, му отказват.

Щастието му се усмихва, макар и за кратко – успява много добре да продаде картината на Дюфи „Планът на Париж“, която е купил от Пол Поаро. Диор убеждава семейството си да продадат апартамента в Париж и да се преместят да живеят в провинцията.

Неговият „старинен“ приятел Жан Озен предлага на Диор известно време да му бъде на гости

Озен вече е известен като художник на модни скици и успява да запали у Кристиан Диор искрата на художник. Наред със своите рисунки, той продава и тези, които създава Диор. Въодушевен от този факт, Кристиан престава да търси работа и се отдава с цялото си същество на направата на скици и рисунки за модни дрехи. Неговите ескизи за шапки и рокли редовно започват да се появяват на страниците на авторитетното списание „Le Figaro Illustre“, а през 1938 г. от работите му започва да се интересува и моделиерът Робер Пиге. Войната, обхванала Европа, слага край на тази му кариера. Диор е мобилизиран и изпратен да служи в Южна Франция. През 1941 г. се завръща в Париж и късметът му проработва – сега модната къща „Люсиен Лелонг“ широко отваря врати пред него.