Тук съм за теб.

Колко често се чухте да казвате тези силни думи в последните трудни месеци, през които всички заедно преминаваме? Има хора, които ни впечатляват, но погълнати от ежедневието и вторачени в онова безпощадно „днес трябва да направя това и онова“, скоро срещата с тях потъва в забрава като бледен спомен.

Но други ти помагат да разгърнеш душата си, да преминеш през разтърсващо осъзнаване, отмивайки сълзите от лицето си и да се изправиш, за да тръгнеш по пътя, по който досега не си намирал сили да поемеш. Да си спомниш, че в световния хаос, в който се намираме, бурята може и да разцепва здравите, добре стъпили с много корени дървета, но след като си отиде, оцеляла след метежа й ще е тръстиката. Тръстиката сме онези от нас – гъвкавите, приемащите и отдаващите. Онези, които са тук и сега.

Да предадем това съобщение нататък ни помага терапевтът Юлия Банкова с благотворителната си изложба „Когато картините плачат“. Събитието е организирано в полза на дейността на Фондация „Светът на Мария“, която подпомага хора с интелектуални затруднения. За да разберем повече за изложбата, се отправяме в Център-ателието „Н.Шмиргела“ – ателието на дядото на Юлия Банкова, скулпторът Николай Петков Владов-Шмиргела.

Мястото не е случайно

Още с прекрачването на прага на ателието ведрият и гостоприемен глас на Юлия ни подканва да се потопим в свят от цветове и образи-проекции на емоции и чаша топъл чай. В озареното от светлина и като в същински домашен уют арт терапевтичното пространство, тя работи с деца и възрастни, съчетавайки различни методи като Гещалт терапията и Експресивната арт терапия.

Точно тук картините започват буквално да плачат като отражение на водовъртежа от страх, паника и разпад на обществото по време на пандемията, връхлетяла всички ни през пролетта. Нарисувани с пръсти  и като израз на родовата памет и наследство, всяка от картините на Юлия е съпътствана от слова „ключове към фините нива на човешката същност“. Тези ключове може би все повече от нас имат нужда да намерят, за да възстановят разкъсаните връзки със себе си, със семейството, с най-близките.

Кога и как картините започват да плачат?

Юлия Банкова не определя себе си като професионален художник. Но по време на карантината не спира да рисува. Нарича рисуването с пръсти странен и физически трудоемък процес на създаване. Докато през тялото и душата й минава всичката болка и страх, която полето на обществото излъчва, а платната поемат, пръстите оформят абстрактния образ на нашата тревога, незнание и недоумение.

„Всичко е залято с вода, отново и отново се стича, а аз продължавам да бърша трети-четвърти път не е защото не ми харесва, а защото картината го изисква“, описва раждането на картините Юлия Банкова. Тя сравнява плача на картините с този на хората, като върху платната се изчиства полето, което ние сами създаваме – потиснатите сълзи и емоции, всичко, което е в нас в онзи момент.

Повече от всякога имаме нужда да говорим, казва създателката на изложбата. Споделя, че често клиентите й си говорят с картините. Съвсем скоро е имало и случай, когато клиент открива своята същност в една от картините и си тръгва с нея. Често хората записват посланието си, защото „психиката-душичка“, както я нарича Юлия Банкова, се изразява чрез фигурите, помагащи ни да се видим.

За отърсването от капана на страховете и тревогите

Несъмнено картините на Юлия Банкова са реакция на кризата, която връхлетя обществото с нахлуването на коронавируса в живота ни. Covid-19 се е превърнал в символ на кризата на много нива, най-вече на личностно ниво, смята тя. Неистовата необходимост на хората да говорят и да осъзнаят в какво вярват сякаш остава потисната от самите нас, което води до повишаване на нивото на тревожността.

Докато всички ние се затваряхме в себе си и страховете си от неизвестното, Юлия решава, че на всяка цена трябва да запази връзката с хората. Тя започва да записва видеа, споделяйки думите, идващи право от сърцето й, за да покаже, че не сме изоставени и сами по време на карантината. Като човек, като майка, като съпруга и чак тогава като терапевт Юлия Банкова осъзнава, че резонирайки с тревогите на обществото, трябва да говорим за онова, което усещаме.

Най-големият проблем, който Covid-19 постави пред обществото, е че загубихме връзка със себе си, казва Юлия Банкова. Сложихме маските, ръкавиците, няма допир, отделихме се един от друг и започнахме да отскачаме един от друг, продължава тя. Като социални същества, ние трябва да демонстрираме нежност и близост, а децата имат нужда да виждат, че се прегръщаме.

Според Юлия Банкова, ако създадем тревога у децата си, ще насадим погрешен модел на поведение. Освен това възрастните носят отговорността да преценят каква е здравословната доза на информираност и дали ще намерят сили да се отърсят от паниката и страха. Докато не си задаваме въпроса „Кое е добро за мен?“, позволяваме неосъзнато да блокираме собствените си нужди – оттук ставаме уязвими и манипулируеми, напомня терапевтът.

Как да възстановим изгубената връзка със себе си и другите?

Когато останахме в затворено пространство, избиха страховете ни, а ролите се размениха, смята Юлия Банкова. За да се справим със страховете си, можем да започнем да говорим, да дишаме, да се подкрепяме с жестове, казва тя. В своята книга „Когато картините плачат“, съдържаща текстовете на три цикъла с видеата, записани по време на карантината, тя запазва обръщенията, да покаже, че присъства до всеки един от нас.

Първата крачка е споделянето и комуникацията, казва Юлия Банкова, която търси ответна връзка на онова, което усеща, чува и вижда по време на срещите си с хората.

Понякога простичките въпроси към човека с изплашените очи зад маската „Как сте днес?“, „Как мина денят ти?“, „Кое те разтревожи?“, „Кога беше спокоен?“ отново възстановява контактът между нас. Оставяйки да бъдем завладяни от вируса на паниката и страха, както го нарича Юлия Банкова, ние се разболяваме за отрицателно време. Ако запазим погледа към сърцето си, в което има обич, подкрепа, благодарност, че сме хора, ние имаме възможност да се научим на нещо от трудното време, в което живеем.

Втората крачка е осъзнатостта. Как се постига осъзнатост? Чрез намирането на 5 минути за себе си, за процес на дишане. Не става въпрос за страшната дума медитация, подчертава Юлия Банкова, а за осъзнато вдишване, което да даде на нервната система почивка. Понякога след това може да последва изненадващо разплакване – нещо, на което арт-терапевтът често става свидетел в своята практика при срещите си с клиенти.

А душата може да доведе до разплакване, защото се отпуска тук и сега. И ако сме блокирани от страха, попадаме в миналото, в новините или в някакво кошмарно бъдеще. Ще идват още много вируси, ще има сътресения в живота ни, казва Юлия Банкова, но най-важното е да направим така, че семейството да остане нашият център.

До този момент много хора са отворили сърцето си при организирането на благотворителната изложба „Когато картините плачат“, за което Юлия Банкова не може да скрие радостта и благодарността си. По време на събитието ще се разпродават благотворително 28 големи и 10 малки картини и едноименната книга, но за инициаторката на изложбата най-голямата подкрепа се изразява в това не дали харесваме или не абстрактното изкуство, а в това хората с интелектуални проблеми да бъдат чути и да разберем, че съществуват.

Как ще се държим с хората около нас е въпрос на осъзнати решения и личен избор – изборът дали да остана човек и да помагам, да виждам хубавото или да се отдам на паниката и страха и да изгубя връзката с живота и това, което предлага той. Защото животът не е само коронавириус, подчертава Юлия Банкова.

Неслучайно книгата „Когато картините плачат“ авторката започва с източната мъдрост „На живота, който просветлява моя път към истината – аз съм длъжен да помагам във всеки труден миг“.

Информация за изложбата:

Къде: Център-ателие „Н.Шмиргела“, ул. „Ген. Паренсов“ 30

Кога: С цел спазване на всички противоепидемични изисквания:

20.11.2020г., петък: 16:00ч.-20:00ч.

21.11.2020г., събота: 11:00ч.-17:00ч.

21.11.2020г., неделя: 11:00-17:00ч.