Около средата на 17-ти век в Испания се стига до ясен и категоричен религиозен и правен консенсус. Картините изобразяващи голи хора, особено жени са не само морално укорими, но и обществено опасни. Именно това е позицията, която защитава Католическата църква.

Петдесетина години по-рано, през декември 1563 г. най-видните и ключови католически духовници се събират по време на Трентския събор и излизат с решение, че “всяка голота в църковните произведения на изкуството трябва да се избягва или да бъде представяна по такъв начин, че фигурите да не бъдат рисувани или създаващи усещане за еротичност и похотливост”.

Дори фреската Страшният съд на Микеланджело на тавана на Сикстинската капела попада под неодобрителния поглед на църквата, подтиквайки някои консервативни и религиозни испанци от онези години да заявят, че показващите голота произведения на изкуството са “изобретение на дявола” и биха могли да превърнат зрителя в “роб на похотта” и че “най-хубавите картини са най-голямата заплаха”, т.е. според тях е наложително да се изгорят именно най-добрите картини. През 1640 г. испанският съд отива толкова далеч, че обявява за незаконно създаването, внасянето и притежанието на голи картини, като по този начин затвърждава най-репресивния и консервативен правен режим в цяла Европа.

Изоблие и четирите елемента, Питер Брьогел

И все пак, колекциите с картини, представящи голота не само, че продължили да съществуват в Испания, но дори процъфтявали

По време на управлението на Филип II и Филип IV, се оказва, че испанските хабсбурги владетели притежават най-голямата колекция от картини, в които присъства голота в целия Западен свят. Според Мигел Фаломир Фаус, директор на един от най-големите и значими музеи на изобразителното изкуство в света – Прадо, “парадоксът е това, че тази впечатляваща колекция от еротични рисунки не се е намирала в много по-либерални и отворени към проблема градове като Амстердам или Флоренция, а е била съхранявана именно в Мадрид, като собствениците на тази колекция са най-консервативните и верни на Католизима крале в света.”

Тази привидно противоречива ситуация има своите корени в особеното значение на голотата в европейското изкуство

“В края на петнадесети век способността да се нарисува успешно и правдиво гола човешка фигура се превръща в предпоставка и ключово условие за самата дефиниция на определението “добър художник”, отбелязва специалистката по история на изкуството Джил Бърк. Освен това за успешни и майсторски създадени картини и скулптури на голи хора са се смятали тези, които съумяват да провокират физическо желание от страна на зрителя (който в огромния процент от случаите е бил мъж). По този начин, макар че политическият климат ставал все по-ожесточен и консервативен, сериозни и отдадени покровители на изкуството и науката като Филип II и Филип IV продължили да събират най-хубавите и, най-вече най-съблазнителните, произведения на изкуството.

Венера и Адонис, Тициан

Един от най-важните фактори в развитието на идеята за скритите колекции на испанските хабсбургски владетели е създаването на salas reservadas –  тайни и почти недостъпни пространства, разпръснати из шепа кралски имоти, в които са се показвали определени произведения – отделно от останалите в богатата кралска колекцията.

Въпреки че съществуват писмени източници и доказателства за прикриващи своите колекции от голи картини, благородници и създадени секретни кралски колекции, още от 1621 г., първата категорично  документирана sala reservada се появява през 1636 г. в двореца Алказар при управлението на Филип IV. Стаята включва девет, съдържащи голота, картини на Тициан, а самото помещение е записано в архитектурния план на сградата като “мястото, където Негово величество се оттегля след обяд”.

При началото на управлението на крал Карлос III в тези секретни стаи се е намирало по-голямата част от “неприличните” картини в Испания, които са вече основно собственост на монарха. Страната е постигнала и друг обществен консенсус, установен заедно с официалната криминализация на създаването на голи творби, че в йерархията на греха най-злокобното престъпление е на първо място да се рисуват подобно произведение, а на второ картините да бъдат излагани публично.

Церера с две нимфи, Петер Паул Рубенс

Това оставя важна вратичка за членовете на управляващата класа, които решават да притежават такива картини, но да ги държат в уединени и скрити пространства, далеч от очите на широката общественост. По този начин те не нарушават нито законите, нито моралните предписания на Католическата църква, но в същото време успяват не само да запазят вече наличните ценни произведения на велики художници, но дори да се сдобият с нови.

Разбира се, не всеки крал приемал с ентусиазъм идеята за тази двойна игра

След като се възкачва на испанския трон през 1759 г., Карлос III пристигна в Мадрид, където открива същинска палитра от еротични произведения на изкуството, които хабсбургските му предшественици са събирали през последните десетилетия. Колекцията включва творби на велики имена като Тициан, Диего Веласкес и Петър Паул Рубенс – останки от огромната колекция от 5 539 картини, съществувала през 1700 г., но впоследствие чувствително намаляла, заради използването на платната като подаръци при посещение в чужда страна, както и заради опустошителния пожар в мадридския кралски дворец Алказар през 1734 г.

Трите грации, Петер Паул Рубенс

В историята на страната Карлос III е запомнен като консервативен владетел. През 1752 г. като крал на Неапол и Сицилия, в ужас избягва от археологически разкопки, когато била открита мраморна статуя на сатир, блудстващ с коза. Ужасен от видана еротичните римски антики, които били открити на мястото на разкопките, той заповядал ужасната статуя да бъде заключена в тъмна стая, която да не се отключва никога и наложил на историците да се сложи край на разкопките и проучванията в региона.

В Испания монархът решава да предприеме далеч по-радикални действия

Карлос III призовава своя придворен художник – Антон Рафаел Менгс и му нарежда да открие и събере всички “неприлични картини” и незабавно да ги изгори. Като ценител и живописец Менгс не би могъл да направи нещо подобно и решава да рискува, опитвайки да спаси картините, възползвайки се от силните морални устои на краля. Художникът успява да го убеди, че ако някога в бъдеще се наложи да бъде рисувана гола човешка фигура, тези картини биха могли да бъде използвани като педагогически инструменти, благодарение, на които има по-малък риск художниците да искат да нарисуват реални голи жени, а биха предпочели да се учат и да следват формулите на перфектни картини като тези, с които е разполагал испанския кралски двор. Карлос III решава да се довери на Антон Рафаел Менгс и заповядва картините да бъдат поставени под ключ и художникът да следи много внимателното те да не бъдат виждани от външни очи. По този начин тези ценни произведения на изкуството остават непокътнати, но остават скрити от широката общественост.

Голата Маха, Франсиско Гоя

В продължение на повече от две столетия, явлението salas reservadas съществува в испанското общество – чак до 1838 г.

Монарси с различни темпераменти и вкусове създавали подобни тайни помещения в дворците си. Някои го правили с идеята обществото да бъде “прочистено” от художествения еротизъм, други са имали желание да превърнат домовете си в културно средище и място, на което да се събират хора на изкуството, а трети инвестирали в sala reservada от чиста любов към изобразителното изкуство.

Дори през 1815 г. е било възможно различни художници да бъдат преследвани, заради творчеството си

Гениалният испански художник Франсиско Гоя се бил повикан пред Тайната камара на инквизицията в Мадрид. Длъжностни лица го разпитали дали две конкретни картини – “Голата Маха” и “Облечената Маха”, нарисувани през 1800-та година са негови творби, защо ги е направил, кой ги е поръчал и каква е била целта. По време на краткото управлението на брата на Наполеон Бонапарт – Жозеф-Наполеон Бонапарт режимът бил далеч по-свободен и хиляди художници от цяла Испания започнали да дишат далеч по-спокойно. След поражението в битката при Витория, Жозеф Бонапарт напуска трона и се завръща във Франция Последвалото завръщане и възстановяване на контрол на Испанската инквизиция през 1814 г. бързо възкресява стария консервативен режим, властвал над испанското изкуство в продължение на векове.

Облечената Маха, Франсиско Гоя

Едва след като Националния музей на Испания – Прадо решава да открие своята sala reservada през 1838 г. обществото започва постепенно да се докосва до скриваното от столетия изкуство. Тези събития се случват само няколко години след края на “управлението” на Испанската инквизицията и консервативния монарх Фернандо VII. Именно Фернандо VII управлява Испания преди да бъде свален от трона от Наполеон Бонапарт, който поставя брат си начело на иберийската страна.

Едва тогава хиляди произведенията започват да напускат тъмните и прашни помещения, в които са били съхранявани.