От 12 до 14 май в Хюстън, Тексас се проведе десетото юбилейно издание на Comicpalooza – едно от най-големите ежегодни световни изложения за комикси, научна фантастика, аниме, манга, игри и поп-култура. На конвенцията гостуваха някои от най-изтъкнатите творци в тези области на визуалното изкуство и посетителите имаха възможност да се срещнат на живо с тях и техните произведения.

Те показаха, че изкуството на комиксите не е нещо, на което може да се гледа лековато, с пренебрежение или насмешка. Възникнало през 18 век в Япония и през 19 век в Европа, то се е превърнало в съществена част от сериозния съвременен визуален жанр.

В подкрепа на това твърдение Ви представяме някои от художниците, които взеха участие във форума тази година.

Камила д’Ерико

Камила д’Ерико е италиано-канадска художничка, която впечатлява изкушените от изобразителното изкуство и комиксите със своя неповторим, повлиян от мангата стил. Плодовит творец, Камила живее многоликия живот на автор на образи и разказвач в комиксите и на художник на картини. Освен това участва в създаването и на дизайнерски играчки, мода, мърчандайз и видео игри.

Още от дете запленена от анимационните филмчета и приказните картинки в книжките, Камила започва да рисува комикси докато учи илюстрация и дизайн в колежа Капилано във Ванкувър. Първите ѝ работи са за поредиците Threads и Zevon-7. Не закъснява и първата ѝ авторска манга серия – Burn. През 2006 се включва в екипа, който създава графична новела за певицата Аврил Лавин, озаглавена Make 5 Wishes, публикувана в Северна Америка и Азия.

Паралелно с работата по клиентски проекти, д’Ерико сама издава собствената си серия Tanpopo, базирана върху Фауст на Гьоте. Тя разказва историята на Танпопо, свръхчовешки интелигентно и нечовешки безчувствено момиче, което по невнимание сключва сделка с дявола в замяна на възможността да усети емоциите любов и щастие.

Кариерата ѝ в живописта започва през 2006 г., когато участва в изложби в галерия Айдън във Ванкувър. Скоро след това тя започва да показва творбите си във все повече галерии в САЩ и Канада. Камила е причислявана към групата жени-художници, сред които Одри Кауасаки и Ейми Сол, които рисуват красиви млади момичета в стил поп сюрреализъм.

Нейните Helmetgirls носят шлемове, въплътили различни представители на фауната, като особено интересно е преплитането и съпоставянето на стилизираните, фантастични човешки образи с реалистичните животни. Запленяващите погледа момичета с широко отворени невинни очи и очарователно колоритни персоналности внушават на зрителя усещането, че са част от интересни неразказани истории.

Сред любимите ѝ материали са водоразтворимите маслени бои, с които рисува върху дървени панели. Обича също и акрила и мастилото, когато работи върху платно. Разбира се, не са ѝ чужди и модерните цифрови технологии.

Камила изпъква чрез способността си безпроблемно да преплита изкуството на комикса и мангата със сюрреалистични елементи, изтъкавайки платно, което обгръща всичко с обширна емоционална палитра.

Бен Темпълсмит

Бен Темпълсмит, обявен за „най-продаван художник и писател” от списание Ню Йорк Таймс е австралийски артист, известен най-вече с работата си в областта на комиксите. Той е бакалавър по дизайн от университета Къртин в Пърт и има диплома за анимационно и графично изкуство от австралийския колеж по журналистика.

Кариерата му започва в САЩ през 2002 г. като автор на рисунките за поредицата Hellspawn. Оттогава е работил по Star Wars Tales, Army of Darkness, G.I. Joe, Wasteland, Batman, Gotham by Midnight и много други. Автор е на корици на книги, филмови плакати, игрални карти и визуални концепции за филми.

Получил е няколко номинации и е носител на награда от Международната Хорър Гилдия. Номиниран е многократно и за най-големия приз в бранша – наградите Айзнър. През 2007 е удостоен с наградата Scream на телевизия Spike за работата си по 30 Days of Night. През 2010 получава Eagle Award – една от най-престижните и стари награди в индустрията, основана през 1977.

Бен обогатява традиционния за комиксите контурен метод на рисуване като използва материали и техники, създаващи ярко живописно усещане. Той успява да разшири границите на комиксите и същевременно да предизвика бурни реакции към стила си, който не съответства на предубедената идея за това, как би трябвало да изглежда това изкуство.

Той обаче се наслаждава на това да провокира традиционалистите и не спира да търси оригинален начин предаде визуално чувствата си чрез личния си изразен език. Според него най-важното за един творец е да намери своя собствен глас и това е съветът, който дава на младите си колеги.

Тони Харис

Американският художник на комикси Тони Харис е най-известен с работата си по популярните поредици Starman, Iron Man и Ex Machina. За работата си по тях е номиниран пет пъти за наградите Айзнър. Рисувал е за рекламни клипове на големи марки, за киното и за Cartoon Network, автор е и на продуктов дизайн.

Тони започва кариерата си в комиксите през 1989 г. Първоначално той прескача от едно към друго задание и рисува тениски и реклами, за да плаща сметките си докато работи върху това, което обича. През 1994 г. с публикуването на комикса на DC Starman усилията му се увенчават с успех и той се прочува. Обобщавайки кариерата си до този момент, той казва: “Когато бях на свободна практика скачах от едно към друго и се насочвах към това, което ме привличаше в момента. Когато започнах да работя за Starman трябваше да се стегна и да стана по-сериозен.”
Разработена съвместно с Джеймс Робинсън, поредицата Starman донася на двамата овации от критиката и награда Айзнър.

Тони е работил по серии като JSA, Legion, Nightbreed, Nightmare on Elm Street, Obergeist и Chin Music. Ръката му е давала живот на някои от най-известните образи от комиксите: Conan, Dr. Strange, Spider-Man, Blade, Green Lantern, Superman, Iron Man и Batman. Сред най-забележителните му последни творения е Star Wars Special: C-3PO за Марвел.

Неговото изкуство съчетава влияния от Ар Деко с фотореализъм по един наистина оригинален начин. Техниката му включва използване на модели и фотография, след което идва рeдът на молива, мастилата и цветовете. Резултатът са спиращи дъха детайлни пана със сложни многофигурни композиции, които можете да разглеждате с часове.

Тони разказва, че основния двигател на почти 30 годишната му кариера е вътрешната му необходимост да твори и да се стреми да се усъвършенства всеки ден. Той обича експеримента, с времето стилът му еволюира и макар и да са били нужни години, смята, че е намерил собствения си почерк. Тони Харис винаги търси онези възможности, които ще го накарат да даде максимума от себе си. Търси и равновесието между това да работи за най-големите мейнстрийм поредици и да прави също и своите „странни, нестандартни неща” (според собствените му думи).