Ще заменят ли роботите художниците или вече го правят?
Живописта вероятно е последното нещо, в което очаквате компютрите да превъзхождат хората.
Изкуството е абстрактно, изразително и е свързано с културите, психологията и субективността, докато компютрите са обективни, точни и се управляват от правилата на математиката. Живописта, с емоционалните си разсъждения и неясни значения, изглежда е антитеза на логичната идея зад компютъра. Всъщност компютрите и роботите не са чак толкова отдалечени от идеята за изкуство. Изобразителното,а и други форми на визуалното изкуство дължат много на математиката като геометрия и перспектива, а алгоритмите, към които се придържат компютрите, всъщност могат да бъдат програмирани, за да генерират изображения, които са толкова разнообразни и фини сякаш за плод на труда на художник.
Подобно на музикалните си “колеги” , алгоритмичното изкуство датира от времето, преди компютрите да са били в най-чистия смисъл на думата, който разбираме днес. Това програмиране не изисква никакъв изкуствен интелект, а изпълнение на механични задачи.
Традиционно, алгоритмичното изкуство включва човек, който създава концепция. Впоследствие алгоритъмът я генерира или визуализира от нулата или въз основа на съществуващ материал.
Както при музиката, разработването на игри и писането, голяма част от вниманието на артистите и учените е поставено върху алгоритмите и интелигентните инструменти, които увеличават свободата на артистите да творят креативната част от процеса на създаване на изкуство. През годините са създадени множество приложения, които подпомагат художниците и дизайнерите и ги заместват в механичните дейности, които стават основна работа на машината, за разлика от идеите, които са запазени за човешкия ум.
Но има и пионери, които учат компютрите да рисуват като хора и искат да ги изтласкат отвъд точката на въображението на художника и да достигнат ниво на креативност, подобно на човешкото.
Най-известният учен с подобни идеи е Харолд Коен, бивш художник и професор в Калифорнийския университет в Сан Диего. Той започва работа по програма за създаване на изкуство, наречена AARON през 1973 г., като гостуващ учен в лабораторията за изкуствен интелект на университета в Станфорд.
Капацитетът на AARON за рисуване се подобрява всяка година, тъй като създателите на програмата постоянно усложняват задачите, които изискват от нея.
AARON умее да поставя предмети или хора в триизмерно пространство още от 80-те години на миналия век и може да рисува цветно от 1990 г. насам.
С течение на времето картините са намерили място в много от най-големите музеи за изкуство в света. Освен за публично представяне картините са и в ръцете на частни колекционери, които плащат стотици или дори хиляди долари за изкуството на AARON.
Трябва да отбележим, че AARON не рисува с пиксели, а с истинска боя на истинско платно. Авторът на проекта споделя, че винаги е бил изключително впечатлен от нуждата и умението на хората да пресъздават живота върху платно, чрез моливи и четки. Вдъхновен от това, Коен желае да прехвърли тези умения и върху роботи.
Коен никога не показвал на ААРОН изображения, а по-скоро учи своя робот чрез списъци на части на тялото и отделни елементи, както и съотношенията между тях. Чрез програмирани основните правила се позволява на робот, който никога не е виждал човек или цвете, все пак да нарисува нещо, което изглежда като абстрактно изображение на хора и предмети от реалността.
AARON рисува каквото си поиска в рамките на своите знания, управлявани само от ограничената си концепция за въображение.
По никакъв начин действията не са инструктирано изрично от Коен или от някой друг.
Друг проект, e-David от Оливър Деузен и Томас Линдемейер от университета в Констанц в Германия, използва визуална обратна връзка, за да се опита да имитираме как художник-човек създава своето произведение.
Идеята на e-David, е, че техническите аспекти на живописта са по същество “процеси на оптимизация, при които цветът се разпределя ръчно на платно, докато художникът може да разпознае съдържанието, независимо дали е представителна рисунка или не”. E-David не се интересува от високи амбиции като творческо намерение, идеи и реализация, но има друг амбициозен проект има точно това за цел.
Професорът Саймън Колтън от Лондонския университет създава своята програма A Painting fool през 2001 г.
Първоначалното му намерение е просто да напише софтуер, който да превръща фотографии в изкуство. Постепенно програмата се усложнява до степен, в която може чрез въведени ключови думи и инструменти да се създават оригинални картини, които не се реплика и плод на прототип от реалния живот.
След няколко години на развитие, A Painting fool е получил въображение от своите създатели – способност да интерпретира идеите по-свободно и да развива свои собствени изображения. Софтуерът успява да създаде изцяло нова картина, след като като задача е била въведена текстово, новина за войната в Афганистан, а чрез връзка в интернет програмата анализира и комбинира фотографии и картини, които преправя и превръща в ново изображение, в което присъстват боен самолет, взривове, местно семейство, афганистански момиче и поле от военни гробове.
A Painting foo не е човек и никога няма да бъде, но може да оцени човешките емоции и да развие груби механизми за насочване на собствения си живописен процес чрез самоопределени настроения, които е разчел.
Компютрите могат да създават фини, нюансирани, оригинални произведения на изкуството, било то от творчески интерпретации на човешки инструкции или от възникващи комбинации от математически последователности.
Но въпросът е:
Ще ги приемем ли самите ние? Или компютърният художник винаги ще остане имитатор и маша в ръцете на истинския човешки художник?