Храната като изкуство и протест – ресторантът Conflict Kitchen, който сервира само храна от държави в конфликт със САЩ
Разположен в Питсбърг, щата Пенсилвания, Conflict Kitchen е ресторант с храна за вкъщи, който предлага в менюто си единствено и само традиционни ястия от страни, с които Съединените щати са в конфликт. Храната се приготвя в пригодено складово помещение, което променя списъка с ястия на всеки шест месеца, за да подчертае кухнята и културата на друга държава. Идеята е да се предизвика диалог и да бъде въвлечена общността в дискусия, относно способността да разделяме икономиката и политиката на една държава и нейния народ.
Всяка нова държава от проекта не се представя единствено с кухнята си, но цялостната концепция се допълва от събития, концерти и дискусии, които се стремят да разширят информираността на обществото относно културата, политиката и въпросите, по които държавите са в конфликт. Често се организират международни вечери, на които, чрез Skype, се срещат местни жителите в Питсбърг и професионалисти, филмови режисьори, активисти, а и обикновени граждани от нациите в конфликт с американското правителство.
Conflict Kitchen е плод на творчеството на трима артисти- Джон Пеня, Джон Рубин и Даун Уелески, които дават начало на проекта през 2010 година
Проектът работи с имигрантски общности в Питсбърг, както и с хора, които са представители на различните конфликтни държави. Целта е менюто да предлага улична храна, която ще намерите в големите градове на всяка от представяните храни. Целта не ресторанта е да не изключва нито един тип хранене, включвайки вегетариански, а понякога и вегански варианти на всяко меню. Някои от представяните до момента държави са Афганистан, Иран, Венецуела, Куба, Северна Корея, както и традиционните жители на Северна Америка – племената Ирокези.
На всеки шест месеца, фасадата на магазина се преработва, а името на ресторанта е написано на езика на страната, чиято кухня и култура проектът иска да подчертае в момента. Храната е приготвена и сервирана в опаковки по поръчка, в които са включени интервюта с хора от конкретните националности – като с такива, живеещи в държавите, така и хора, пристигнали в САЩ. Темите на интервюто и разказите на взелите участия хора варират от уличната храна и техните предпочитания до популярната култура в техните държави и настоящите политически сътресения и прогнози за бъдещето.
Работейки седем дни в седмицата в центъра на града, основната цел на Conflict Kitchen е да прикани и мотивира хората да говорят, да бъдат любопитни и да научат нещо ново за държави, култури и хора, за които американските граждани вероятно знаят твърде малко, извън конфликтната и военнолюбива американска реторика и политика, която често е подпомага от тесния фокус на медиите.
“Храната, която продаваме, е чудесен инструмент за разказване на истории”
– казва Рубин. Тя помага на клиентите ни да се ангажират с проекта, който се опитва да разшири дискусията, който може да има между нашите клиенти, или да бъде повод за разговор, който може да не засяга политика и трудностите в ежедневния живот в тези страни, които са повече от изстрадали.”
През годините създателите са давали многобройни интервюта, в които разясняват техните интереси и цели с проекта. Според Рубин “Conflict Kitchen”преформулира съществуващото обществено отношение към храненето и насърчава икономическия обмен и разговори.
Проектът е често разглежда в американската и международната журналистика, като дори е номиниран за Международна награда за обществено изкуство за 2015 г. от Института за обществено изкуство в Хонконг. “Conflict Kitchen” също така е представен на корицата на септемврийския брой на American Journal of Public Health, посветен на темата “Глада и здравето”.
През 2014 г. избухват обществени противоречия свързани с ресторанта, когато Conflict Kitchen започва да сервира палестинска кухня
За започвана на кампанията беше организирано публично събитие, в което взима участие Наел Алдуеиб – местен лекар, роден в Западния бряг, Кен Боас председател на борда на организацията Israeli Committee Against House Demolitions-USA и професор по литература в университета от Питсбърг.
Както съобщава The Jewish Chronicle, Грег Роман, директор на Съвета за връзки с обществеността на Федерацията, поисква да бъде включен в панела, но Conflict Kitchen отхвърлят предложението. Според еврейския вестник “дискусията във вторник следобед се фокусираше върху текущите събития в Палестина … бързо преминавайки към осъждане на Израел като цяло.”
“Скандалът” се превръща в дискусия на национално ниво, когато B’nai B’rith International (Б’ней Б’рит Интернешънъл е най-старата съществуваща и днес еврейска обществена организация в света) осъжда ресторанта в писмо, адресирано до фондацията “Хайнц”. Фондацията е подкрепила в минало движението и създаването на “Conflict Kitchen” с безвъзмездно дарение от 50 000 долара. Към озни момента фондацията “Хайнц” е председателствана от Тереза Хайнц Кери – съпруга на държавния секретар на САЩ Джон Кери. Връзката с политически фигури от национално значение подтиква медийното безумие, което се надпреварва да създава все по-страшно звучащи и притеснителни заглавия, целейки да превърне новината в огромен проблем, на който трябва да се обърне огромно значение. Някои медии дори стигат до заглавия, използващи сензационен тон като “Антиизраелски ресторант получава финансиране от фондацията на съпругата на Джон Кери”.
На 8 ноември ресторантът временно затворя врати след поредица от смъртни заплахи, които преминават границата на търпението и психологическата търпимост на създателите на Conflict Kitchen.
Докато заведението е затворено външните му стени са покрити с ръчно написани бележки, изразяващи подкрепа от страна на обществеността. Ресторантът Conflict Kitchen отваря врати само 4 дни по късно – на 12 ноември, а местната полиция продължава своето разследване. Във видеоклип, излъчен по английската телевизия BBC, Грег Роман отново яростно критикува ресторанта, заявявайки, че създателите му отхвърлят едно становището, което не е негово лично мнение, а доказан факт. Той цитира като доказателство информационните брошури на ресторанта, които включват интервюта с палестинци, в които, според него, могат сами по себе си да бъдат разглеждани като антиизраеслка пропаганда.
Той категорично отхвърля и твърдението, че този проект има не само социален, но и художествен аспект, свързан с изкуството и свободата на изразяване, като заявява, че “представянето на палестинците, чрез така нареченото изкуство не е изкуство само по себе си, а е реч на омразата”. Джон Рубин, един от създателите на ресторанта отговоря просто, категорично и ясно: “Ние се интересуваме от насърчаването на разбирането за палестинската перспектива.” Не може да не се отбележи, имайки предвид значението, контекста и дискурса на темата, че самият Джон Рубин е евреин…обвиняван в антисемитизъм. Доста логично, нали?
Както и при почти всички други случаи в света на услугите и търговията, така и тук важи правилото, че “няма лоша реклама”
Усиленото медийно внимание и непрестанни дискусии, свързани Conflict Kitchen всъщност осезаемо увеличават броя посетители на ресторанта, като непрестанно се привличат нови клиенти, включително много такива, които заявяват, че ще посетят заведението за първи в знак на подкрепа към създателите му, палестинския народ и правото му на съществуване, свободно изразяване и като протест срещу опитите за заглушаване на свободата на словото, свободата на изразяване и ограничаването на плурализма при гледните точки и мнения.