Фотографът Пау Бускато, който винаги очаква точния момент
Фотографът Пау Бускато, роден и израснал в Барселона, но живеещ в Осло, Норвегия, се гордее (и с право) с умението си не само да бъде на правилното място в точното време, но и да успява да фотографира тази страхотна комбинация. През последните четири години той се фокусира и насочва обектива си основно върху улиците на града, в който живее и върху хората, които среща всеки ден. Прави всичко това с една конкретна цел – в търсене на илюзии. Неговият стил, той е нарекъл илюзионна фотография. Той се състои от две (или повече) напълно нормални, ежедневни събития, които Пау Бускато улавя по магически начин. Сякаш, когато двете случки се комбинират се ражда трета, независима от другите две, ситуация, която е склонна да ви разсмее или разчувства. Той успява да улови идеалната фотография в перфектния момент.
Пау Бускато признава, че за него е огромно удоволствие да търси тези случаи на забавни съвпадения
“Всичко това е игра за мен, а градът е моята детска площадка”, пише фотографът. За него е важно да гарантира пред себе си, че той остава млад по сърце и не се превръща в поредния забравил детското у себе си възрастен. “Ние изграждаме стени около себе си, за да изглеждаме по-силни, по-сериозни и по-възрастни”, обяснява Бускат…”и така оставяме зад себе си онази част от нас, която ни прави деца, частта, която превръща двора ни в чудесно и вълшебно кралство, а дървото в него в непристъпна крепост.”
Способността на Пау Бускато да вижда света през “очите на дете” е в основата на неговите композиции. “Играта, за мен, е идеята да бъдеш концентрирано максимално в момента на играта и все пак да си напълно открит за всичко, което би могло да се случи и да бъдеш любопитен към него”. Това отношение към мига и начина му на фотографиране превръща фотоловът в прекрасно удоволствие.
Пау Бускато се премества от слънчева в Барселона в снежно Осло през 2009 година
Подходът му към уличната фотография е много интуитивен и Бускато твърди, че винаги му е харесвало да оставя работата му да се движи свободно, без да я принуждава или насилва в конкретни посоки или теми. Начинът, по който изгражда фотографиите си е много отворен процес, изискващ пълна информираност и способността да си позволим да забравим сериозността си на възрастнни, за да сме способни да виждаме обикновените неща от нашето ежедневие не само в буквалния смисъл на това, което са, но и в смисъла на това, в което биха могли да се превърнат, ако ги снимаме по правилния начин.
В уличната ми фотография има силно чувство за игра. За мен тя е от огромна важност
С порастването и увеличаването на отговорностите на всеки един от нас, ние сме склонни да загубим чувството си за игра.
Снимките, които Пау Бускато създава, са част от неговото безкрайно (и единствено) поле на работа, което нарича с названието”Hopscotch”. Името се ражда от добре познатата в Испания улична игра, в която децата очертават редица правоъгълници на земята и прескачат чрез тях хвърляне на малък предмет (Подобно на българската “дама”). Те избират и преправят част от обикновената настилка и тази малка площ внезапно се превръща в нещо друго, единствено благодарени на очите им: дома, земята, небето. Всичко е там.
Това е процес на трансформация, в който те издигат обикновеното във въображаемото, чрез проста и невинна идея. Идеята за игра. Във фотография на Бускато се случва съвсем подобен процес: чрез невинно, искрено и заредено с любопитство наблюдение той се взира в малките детайли от ежедневието и чрез допълнителна идея (метафора, символ или шега), той се опитва да осъществи трансформация и да издигнете тези обикновени елементи в нещо по-интересно и вълнуващо обикновеността им.
В крайна сметка това е група от фотографии, които се появяват от постоянната нужда да се откъснем от монолитния и скучен поглед към реалността, който ни е наложен от обществените очаквания и догмата да следваме утъпканите пътеки.
