Уникалните детски площадки в Япония, заснети от Кито Фуджио
Откакто Кито Фуджио напуска работата си като обикновен офис служител, за да стане фотограф на свободна практика, той проучва всички възможни кътчета и ъгли около Япония, за да търси необичайни и забавни съоръжения из детските площадки в страната. Тези малки паркове и площадки на покривите на универсални магазини, където децата се забавляват, докато техните родители пазаруват или си почиват, са интересни, но това, което най-силно привлича Кито Фуджио са гигантските циментови “играчки”, които се поставят в детски площадки из цялата страна.
Фотографът посещава тези детски площадки през нощта, когато никой не е наоколо, и благодарение на фотографските си способности и светкавица той съумява да създаде тези завладяващи образи
Много от тези бетонови съоръжения са оформени така, че да напомнят истински животни, с които децата са запознати. Други са под формата на роботи, домакински уреди и дори абстрактни форми. Повечето от тях пресичат тънката линия между художествените скулптури и функционалността на катерушките за игра.
Страхотното, уникалното и различно в тези снимки, освен прекрасното издържано осветление, е колко малко фотографът показва на аудиторията заобикалящата тези масивни фигури среда. Всяка една от тях изглежда изолирана, самотна и далеч по-драматично, отколкото вероятно би ни се сторила през деня. Това е и една от магиите на фотографията като изкуство – да пресъздава контекста, атмосферата и средата, в която е заснет даден обект. По този начин може да бъде изграден самостоятелен, иновативен и независим творчески подход, който да представа гледната точка на конкретния творец, застанал зад фотоапарата.
Тази свобода, с която фотографията разполага е и основната критика към нея – че представя изкривена реалност, която по-скоро се старае да мотивира търсените изводи, цели, и идеи, отколкото обективно да разказва дадена история или неутрално да документира конкретно събитие. Пълната обективност на даден фотограф е, ако не абсолютно невъзможна, то много близо до невъзможното, тъй като всяка заснета или незаснета фотография е въпрос на избор, а наборът от тези избори ни приближава или отдалечава от обективността.