Страхотното индийско улично изкуство, за което не подозирате, че съществува
Графитите в смисъла, в който европейците ги разбираме са особена рядкост в Индия. Този вид улично изкуство не си е пробило път в местната култура и извън някои изключения в големите градове, на практика почти не съществува. За сметка на това традиционното ръчно рисуваното улично изкуство може да бъде открито почти навсякъде. Този вид произведения имат са част от местната култура от хилядолетия.
Творбите се намират на всеки ъгъл в Индия. Примери за това изкуство могат да бъдат видени върху табелите и фасадите на щандове и магазини за чай, послания, свързани с живота, изборите или обяви могат да бъдат открити по стените на къщи и магазини, върху калниците на хвърчащите нагоре-надолу рикши или на гърба на тежко натоварени камиони. Върху тях са нарисувани цветни и митични божества или гигантски картини на най-известните герои и актьори от вселената Боливуд – всичко в Индия е ръчно рисувано. Макар че много малко от уличните художници в страната са преминавали официално обучение, колективното са развили стилове, които са повече от уникални и характерни за индийската визуална улична култура.
Талантливата и креативна фотографка и дизайнерка Мийна Кадри е един от артистите, които са силно привлечени от индийското улично изкуство, което се опитва да представи, благодарение на своите идеи и умения. Тя е родена в Нова Зеландия и завършва бакалавърска степен по антропология и магистърска по дизайн, продължавайки кариерата си като преподавала в институти в Китай, Нова Зеландия и в Националния институт по дизайн в Индия. Нейни фотографии и произведения на изкуството са били излагани в Глазгоу, Делхи, Рим, Барселона, Нова Зеландия и в десетки други градове.
Пред изданието Design Observer, Мийна Кадри разказва:
Всичко започна съвсем неочаквано и на шега – както с повече неща, които впоследствие се превръщат в мания. С някоя случайно направена снимка на нарисуван камион или с крайпътна реклама при поредното пътуване из Идния. Скоро забелязах, че постоянното визуално бърборене от индийския уличен пейзаж започва да доминира в моите фотографии. Обикалях пазарите, докато бяха затворени, с надеждата да намерят привлекателно нарисувани гаражни врати, които да заснема. Много пъти съм молела шофьорите на рикша да спрат, за да снимам някой билборд или реклама. Неведнъж съм се обръщала към непознати с молбата да държат скутера ми да не падне, докато съм стъпила на него, за да снимам някоя табела, която иначе не бих могла.
С времето започнах да не се задоволявам само със записването на разнообразната визуална какофония от конкуриращите се стилове, а се опитвах да се срещна със самите художници. Те често работят на улицата и аз се присъединявах към тях, за да поговорим за идеите им, магазина и живота. Един от многото талантливи художници, с които се срещнах ми разказа защо се е постарал толкова много при рисуването на рикшата си: “Ако свършиш добра работа, тя ще пътува из целия град, а това е най-добрата реклама – няма нужда да излизаш и да търсиш нови клиенти, – те сами идват тук, за да ме намерят.