Страхотни снимки показват как приливите и отливите променят брега
В продължение на осем години английският фотограф Майкъл Мартън пътува до различни части на британската брегова ивица, за да фотографира ежедневния ритъм, който приливите и отливите изграждат. Мартън заснема брега и как изглежда той при прилив и отлив в най-крайната точка на двата феномена, а впоследствие поставя двете изображения едно до друго, за да може зрителят ясно да види драматичните разлики между двата момента. Резултатите са забележителни.
Неговите красиви и изненадващи фотографии разкриват как пейзажите могат да се трансформират от естествени природни явления като приливите и отливите
От скалисти брегове до летни плажове и индустриални зони, тези изображения записват два момента във времето, две състояния на природата и показват, че пейзажът е динамичен процес, и че е възможно двама души да са били на едно и също място, но, ако са били по-различно време, то е напълно възможно да са видели две коренно различни картини пред себе си.
Книгата му „Sea Change“ представя 53 от тези удивителни места, подредени като пътешествие по часовниковата стрелка из Великобритания
За Майкъл Мартън всичко започва през 2003 г., когато той обмислял идеи за фотопроект, който да представя как природните пейзажи постоянно се променят, но не като последствие от човешката дейност, а поради естествени процеси като времето, ерозията, смяната на сезоните. Пътувайки в търсене на подобни места, той се озовава южно от Единбург, където се натъква на малко пристанище на брега на Бъркушиър, в югоизточната част на Шотландия. Той прекарва целия ден във фотографиране на района.
Когато се прибрал у дома и започнал да разглежда и обработва фотографиите си, контрастът между снимките, направени при прилив и отлив, го очаровало. Веднага разбра какъв ще бъде следващият проект, а вдъхновението било налице.
„Затова започнах да търся места, където може да бъде видяна драматична визуална разлика между моментите на прилив и отлив и в процеса станах перфектен познавач на приливите и отливите!“ – отбелязва Майкъл Мартън.