Незабравимата история на фотографа Робърт Ландсбърг, загинал, заснемайки изригване на вулкан
Когато вулканът Сейнт Хелънс изригва на сутринта на 18 май 1980 г., фотограф на свободна практика, на име Робърт Ландсбърг, бил само на 6 километра от върха на взривяващата се планина, документирайки невероятното природно събитие. От началото на април същата година Робърт посещавал показващата признаци на изригване планина и бил направил десетки успешни пътувания, разхождайки и изкачвайки се на различни места, за да улови променящия се вулкан и поведение през последните няколко седмици.
В събота вечер, на 17 май – денят преди изригването на Сейнт Хелънс, Робърт се настанил близо до вулкана и записал в дневника си: „Усещам сякаш съм на ръба на нещо голямо”. Освен чувството му и интуицията му, нямало нищо в научните инструменти, които вулканолозите били поставили в близост до вулкана, което да показва, катастрофата, която съвсем скоро щяло да последва. Учените измервали почти всички фактори, които могат да се изследват около един вулкан – от темпото на изпъкване на земята, емисиите на серен диоксид до температура на земята.
На следващата сутрин Робърт Ландсбърг се събудил рано и потеглил нагоре по пътя, като спря на по-малко от 6 километра западно от върха на вулкана
Той бил поставил своя фотоапарат на статив, насочен към планината, когато част от нея се срутила за секунди, разкривайки пред камерата вълни от магма под високо налягане. Разтопените скали и пепел излитали от планината и лавина от горещи газове, пепел и пемза се спуснали по склона на планината със скорост около хиляда километра в час, заливайки дървета и всичко останало в рамките на стотици квадратни километри.
18 километра по-далеч се намирали фотографите Кийт Ронхолм и Гари Розенквист, които били в лагера в Беър Медоус. Няколко секунди след земетресението, което станало в 8:32 ч., Уилям Дили, член на екипа на Розенквист, забелязал през бинокъла си, че северният фланг се струтвал и извикал, че „планината върви“. Розенквист мигновено хванал и насочил към планината камерата си и заснел серия от снимки в бърза последователност.
Тези снимки, направени в рамките на около 40 секунди, по-късно ще бъдат съединени в едно напомнящо кратко видео изображение, което ще позволи да се създаде визуален разказ на изригването, което щяло да позволи на учените да реконструират последователността на събитията по време на първата минута от катастрофалното изригване.
Екипът на Розенквист оцелял, защото взривът бил отклонен от хребет, който се намирал на около километър и половина между тях и планината.
За съжаление, Робърт Ландсберг не разполагал с подобен късмет. Той просто бил твърде близо до взрива
Докато облакът от пепел и горещи камъни неумолимо се носел към него, Ландсберг, осъзнавайки, че няма път за бягство и минутите му са преброени, направил най-доброто, което би могъл да стори, за да остави следа в историята на човечеството – снимал изригването на вулкана до последния възможен момент. Осъзнавайки колко близо е до смъртта си Ландсберг спира да снима, навива филма в кутията си, поставя него, както и камерата в раницата си, след което ляга върху нея в опит да защити безценното съдържанието. Тялото на Робърт Ландсберг е намерено погребано в пепелта с раницата под него седемнадесет дни по-късно.
Когато бил намерен филмът бил частично увреден от топлината и от навлизането на светлина, но до голяма степен останал непокътнат. Снимките на Робърт Ландсберг са публикувани в изданието на National Geographic от януари 1981 г.
Двама фотографи загинали този ден. Другият бил фоторепортерът Рейд Блекбърн, който работел за местен вестник, както и за списанието National Geographic, както и в Геоложката служба на САЩ. Блекбърн бил назначен да остане в района на планината до 17 май – денят преди избухването на вулкана, но той решил да прекара още няколко дни. Няколко фатални дни. Блекбърн бил настанен в лагер, намиращ се на 12 километра от върха на вулкана. Този район бил напълно заличен от свлачища и пирокластичния поток.
Тялото на Блекбърн било открито на следващия ден – в колата му, погребана от пепелта до прозорците
Блекбърн все още седял на шофьорското място – сякаш той се опитвал да избяга, преди да го победят облака пепел и горящата лава. Всеки прозорец на колата с изключение на предното стъкло бил разтопен.
Фотоапаратът на Блекбърн бил твърде повреден, за да спасят всички изображения, които той бил заснел, но десетилетия по-късно непроявен кадър на лентата, която той използвал, за да заснеме планината преди изригването, беше открит от фотограф от вестник “Колумбънт”.
