Невероятната красота на природните форми в илюстрациите на Ернст Хекел
Нима някой се съмнява, че най-великият художник е Природата? Така смятал и Ернст Хайнрих Филип Аугуст Хекел – немски естественик и професор по зоология в Йенския университет в Германия. През XIX век Хекел се прославил не само с таланта си на учен, но с умението да рисува и вдъхновява със симбиозата между науката и изкуството.
Ернст Хекел е основател на науката за екологията и биогенетичното право
Той пътувал из цялата планета и изучавал фауната на морета и морфологията на много животни. Работата му оставя трайни следи не само върху научния свят, но и върху артистичния.
Роденият в пруския град Потсдам през 1834 година, Ернст Хекел посветил младостта си на медицината и науката. Той се отдал на изследванията на живата природа и развитието на теориите за възникването на живота. През 1866 година младият Хекел среща Чарлз Дарвин и става един от най-върлите привърженици на неговата теория.
Хекел прекарал много от времето си в опознаване на Средиземноморието, Азия и Северна Европа
Ученият открил над 120 вида радиоларии (едноклетъчни морски планктонни организми) и публикувал редица монографии.
Но безспорно неговата книга „Красотата на формите в природата“ илюстрира в детайли сливането на изкуството и науката. Това литографско издание, съдържащо стотици изображения на мъхове, орхидеи, мекотели, прилепи, гущери било дело на самия Ернст Хекел. Той получил заслужено признание от архитекти, скулптори и съвременни художници, вдъхновени от таланта му. Изследователят и преподавател в университета, който се радвал на награди за своя принос в областта на природни науки, публикувал около 26 творби.
Ернст Хекел разработил собствена хипотеза – „теорията на гастрономията“, въз основа на която въвел определението на биогенетичен закон (Закон на Хекел-Мюлер). Според Хекел всеки жив организъм в своето индивидуално развитие повтаря основните форми, в които неговият вид се е състоял на етапите на революцията. Всички ембриони са сходни и имат характеристики на далечни предци (опашка, хриле и т.н.), и докато се развиват, те придобиват индивидуални особености, присъщи на съвременните видове, смятал Хекел.
Философските виждания на Ернст Хекел срещали и критика
Темата за еволюцията била свързана с разбирането му, че човешките раси произлизали от различни предци. Неговите теории били възприемани като пропаганда на расизъм, а по-късно станали основа за възхода на нацизма.
Въпреки че допринесъл за развитието на науката, видният професор Хекел носи и фамозната репутация на учен, който за да оправдае определени свои предположения, фалшифицирал някои факти. В някои списания за ембриология и анатомия от 90-те години на XX век били публикувани статии, обвиняващи Хекел в манипулации на рисунките заради липсата на ключови детайли в подкрепа на теориите му.
