Любопитните портрети на китайски семейства с всичко, което притежават
Фотографът Хуанг Цингюн е прекарал през последните десет години в пътувания до най-отдалечени части на Китай, заснемайки десетки китайски семейства с всичко, което притежават.
Той се опитва да убеди местните хора да участват във фотографския му проект, който цели да демонстра разликата в начина и стила на живота на хората в селските изолирани райони на Китай, спрямо тези, които живеят в лъскавите и богати мегаполиси. Целта е семейството да се снима с всичко, което притежа – дрехи, уреди, предмети. Резултатът е любопитна серия потртетия, които показват скромния и простичък живот на милиони обикновени китайци, които очевидно не са били докоснати по същия начин от модернизацията, по който са били десетки или дори стотици милиони китайци напуснали селата в посока градовете.
“Исках да фотографирам семействата, извън домовете им с всички предмети, които притежават, за да е възможно хората да видят бързото развитие и променящия се начин на живот,с който китайските семейства трябва да свикват с впечатляваща скорост. Промяна, която влие на живота им, както у дома, така и в обществото” отбелязва авторът на проекта- фотографът Хуанг Цингюн , висок 40-годишен мъж от китайската провинция Хейлонджиян, която се намира на границата с Русия.
Все още продължаващият проект на Хуанг Цингюн, озаглавен “Джаянг” (“Вещите”), го е отвел в 14 от 33-те провинции на Китай
Тези постоянни пътувания и приключения му предоставят необикновено широка перспектива за това как една огромна страна като Китай се променя с различна скорост, спрямо отделните райони. Самият той споделя, че е оптимист за процеса и това накъде той води китайския народ, който трябва относително бързо, да се раздели с някои свои обичаи, традиции и ежендевни навици за сметка на нахлуващите световни привички, които постепенно “завземат” все повече китайска територия.
Говорейки пред Би Би Си, Хуанг Цингюн отбелязва:
“Повечето хора мислят и ме обвиняват, че това, което моля местните хора да направят със своите вещи, не е нормално. Когато мой приятел или колега разбера, че идеята ми за създаване на определена фотография изисква хората, които ще заснемам да извадят всичко, което притежават от къщата си и да го поставите пред дома си, те са меко казани изненадани и дори леко възмутени. Местните хора обаче често се много по-отворени към идеята ми и се съгласяват. В крайна сметка никой не участва в проекта ми насила. Почти всички хора, които срещна, и на които обясня замисъла си проявяват интерес. Когато осъзнаят какво се опитвам да направя, те ме разбират и имат желание да се включат във фотографския ми проект.”
Изключително любопитно е да се проследят историите на отделните кадри
Подготовката и осъществяването на някои от фотографиите е отнело няколко дни, но на други цели месеци, чакайки конкретната двойка да вземе решение да се премести в друга къща или да организира изнасянето на всичко, което притежава. Едно семейство в Пекин е живеело в дом, предназначен за разрушаване. Идеята е била къщата им да бъде срутена, за да се освободи достатъчно свободно място, на което да се построи голяма сграда, която ще служи, както за жилищна, така и за бизнес сграда с множество офиси. На семейството и на фотографа им отнело между 3 и 4 месеца, за да организира една фотография, която гордо да заеме своето място във фотографската колекция. За разлика този сложен портрте, един монголски семеен портрет бил подготвен и заснет само за два часа.
След повече от десетилетие на бурно развитие, Хуанг Цингюн е видял много от онази страна на Китай, който рядко ще видим по телевизията и дори в интернет – дълбоката китайска провинция, която няма много общо с бляскавите и скъпи урбинизирани центрове като Пекин и Шанхай. Хуанг Цингюн планира да се върне в районите и при семействата, които е фотографирал, за да види и представи пред публиката какво се е променило в тези части на Китай.
