Киното, което ще (ни) покажат на фестивала във Венеция – градът на Свети Марко
Вече беше дадено началото на 74-тия пореден Международен филмов фест във Венеция. Ще видим 21 премиерни филма с чувствително американско присъствие.
Когато произнесат Венеция, на киноманите сякаш мед им капе от устата, когато пък произнесат „Венецианския кинофестивал“ говорят така, сякаш свещенодействат. За себе си те са прави. Кинофестивалът във Венеция е райско кътче за тях пък и за цялата световна киногилдия, която тук си дава една от задължителните европейски срещи. Това си има и своята добра страна. Показаните тук филми след това се демонстрират и в Торонто, а това, поне за европейските филми, е портата едничка, която се отваря по пътя им за „Оскар“. Американското присъствие на гиганти като Парамаунт и Фокс е чувствително. Фокс представя тази година „Формата на водата“ (The Shape Of Water) на Гилелмо дел Торо и „Три рекламни щита“ (в оригинал – Three Billboards Outside Ebbing, Missouri), като режисьор на тази забележителна кинолента е ирландецът Мартин Макдонах.
Големи изненади е приготвила и фирмата Парамаунт, която ще зарадва публиката и ще отвори работа на журито да оцени нейните три филма. Първият от тях е „Смаляване на ръста“ (Downsizing) на Александър Пейн, вторият – „Мама!“ (Mother!) на Дарен Аронофски, а третият е произведението на Джорж Клуни, наречено кратко, но загадъчно – „Субурбикон“ (Suburbicon).
Излиза, че от всичките 21 филма приблизително една четвърт (5 бр) са американски – радваща сметка, нали.
Тази година за пръв път на Венецианския кинофест ще има и две откривания – за ден предварително ще покажат реставрирано и дигитализирано копие на филма на режисьора Ернст Любич „Розита“, видял за пръв път бял свят през първата половина на миналия век – в 1923 г. в съпровод на оркестър, така, както това е било масова практика в онази епоха. Конкурсната програма ще се открие с показването на „Смаляване на ръста“, в който персонажът на Мат Деймън се съгласява да бъде уговорен, че ще живее богато като Крез, при условие, че се съгласи ръстът му да бъде смален до пет дюйма (1 дюйм е 2,54 см). Планетата е пренаселена и правителствата се виждат в чудо как да решат този проблем.
Американското правителство предлага на гражданите си отличен живот ако се съгласят да имат ръст на 12 см джудженца.
Вторият филм, в който посетителите на фестивала ще видят своя любимец Даймън е в сруга конкурсна лента, показваща ни случка от 50-те години на ХХ век във филма „Субурбикон“, заснета от Джорж Клуни по сменарий на братята Коен. Дарен Аронофски ще покаже своя психологически трилър „Мама!“ с участието на артистие Дженифър Лоурънс, Хавиер Бардем, Мишел Пфайфър и Ед Харисън. Мартин Макдонах ще демонстрира пред публика и жури прекрасните диалозиш и екранно присъствие на Франсис Макдормънд иш Ууди Харълсън.
След успешните венециански представяния на „Човекът-птица“ на Иняриту и „Гравитация“ на Куарон дойде очакщваният ред и на следващият „голям латиноамериканец“ – това е режисьорът Гилелмо дел торо, чията специализация и любима тема специалистите определят като „лирична монстрология“. Той е решил по своему да преразкаже на екран фантастичната повест на руснака Александър Беляев „човекът амфибия“, но като истински мачо извежда на преден план отношенията на царя на морските дълбочини Ихтиандър с онези, които го обичат, но не могат да го последват.
За политическа коректност (най-вероятно) на екран ще бъде показано и произведението на китаецът Ай Вей-вей, който се е разходил из 60-тина държави за да разпитва наляво и надясно какво е мнението на хората за чужденците и тяхната миграция от по-лошото (абсолютно) към по-хубавото (относително) място. В резултат на тия му разходки и колаборацията му с немски продуценти и „Амазон студио“ на екран се пръква нещо филмоподобно, наречено „Човешкият поток“ (Human Flow) с общ хронометраж от 140 минути.
В програмата е включена и новата лента на Фредерик Уайзмън „Екслибрис“ (в оригинал – Ex Libris – New York Public Library), в който той на границата между художественост и документализъм в течение на 2 часа разкрива пред зрителя мястото и ролята на Нюйоркската публична библиотека. Тук няма как да се сдържа да не помечтая, че един ден някое от нашите, иначе мастити киноимена, ще се сети, че и ние имаме НБКМ, не по-малка хубава и значима от НЙПБ, която също може да бъде възпята в киноепос.

Мат Деймън (в центъра)и негивия герой с умален ръст във филма-откритие „Смаляване на ръста“ (оригинално заглавие Downsizing), Photo: Black Bear Pictures
Струва ми се, че онова, което зрителите наистина чакат със стаено нетърпение е премиерата на „Фокстрот“ (Foxtrot) на халдея Самюъл Маоз, който вече има в колекцията си „Златен лъв“ от 2009 г. за The Insult
Тази година е 6-та поред, откакто директор на фестивала е Алберто Барбери и освен твърдото участие на американска кинопродукция той е предвидил и нов конкурс – филми, създадени в технологията на виртуалната реалност. Това ще бъде интересно да се проследи, но засега сведенията са оскъдни.
В извънконкурсната програма са филми като „Зама“ на аржентинката Лукреция Мартел, а закриването е поверено на японския режисьор Такеши Китано с филма му „Без ограничения“, който сюжетно повтаря „Опасно преследване“ на Джон Ву.
В крайна сметка ще кажем – блазе им на зрителите и на журито, които тази година на Венецианския кинофестивал ще се запознаят с 87 премиерни ленти общо и във всички категории.
д-р Юлиан Митев