Да си припомним за един от най-великите фотографи в Руската Империя – Сергей Прокудин
Сергей Прокудин е руски химик и фотограф, известен най-вече с пионерската си работа и експерименти в областта на цветната фотография в началото на 20 век. Неговите безценни цветни фотографии, документиращи последните дни на умиращата Руска империя преди Първата световна война и Руската революция, днес са едно от най-ценните притежания на Библиотеката на Конгреса на Съединените американски щати.
В началото на 20-ти век цветната фотография e все още в етапа на своето детство
До голяма степен мнозина фотографи са убедени, че скоро цветната фотография ще бъде достъпна и масово въведена в света на фотографията, но към онзи момент това все не се е случвало. Не един и двама химици и фотографи инвестират време, пари и труд, за да успеят да създадат един изключителен продукт, от който общество ще има огромна нужда. Цветната фотография без съмнение е именно такъв продукт.
Сергей Прокудин също е сред тези учени, които са си поставили за задача да разработват и развиват цветната фотография. С помощта на своята изобретателност и неуморна работа, Сергей Прокудин успява да създаде цветни изображения, които на практика се базират на черно-бели фотографии, но при които са използвани червени, зелени и сини филтри, като впоследствие изображенията са комбинирани със светлинно обработени изображения, които в крайна сметка създават цветни фотографии. Процесът е бил бавен и уморителен, но резултатът е бил повече от вълнуващ, а фотографиите – изключителни.
Около 1905 г. Сергей Прокудин решава да предложи на властта да се използват нововъзникващите технологични постижения в цветната фотография, за да се документира живота в Руската империя
Лично Цар Николай II му дава разрешителни, които му позволяват да пътува необезпокоявано в защитени територии и инструктира бюрокрацията на империята да си сътрудничи с фотографа. В продължение на шест години – от 1909 г. до 1915 г. Сергей Прокудин пътува по дължината и ширината на огромната страна в специално оборудвана тъмна стая на кола,движеща се по железопътните релси на Русия.
Фотографът улавя живи портрети на един вече почти изгубен свят. Обектите на фотографията му са средновековни църкви и манастири, железопътните линии и фабриките, които са символ на нововъзникващата индустриална мощ, ежедневието и работата на разнообразното руско население още още хиляди елементи от живота в Руската империя. През тези години Сергей Прокудин заснема над 10 000 снимки.
Може би най-известната работа на Сергей Прокудин през целия му живот е неговият цветен портрет на Лев Толстой. Иронично е как фотографското изкуство е пряко зависимо от обекта на фотографиране. Сергей Прокудин е феноменален фотограф с огромна фантазия, усет към цветовете, светлината, композицията и разказването на история, посредством една единствена снимка и въпреки всички тези професионални и лични качествена на руснака, неговата най-известна творба продължава да бъде портрет на известен писател. Нима именно това е проклятието на фотографията?
Портретът на Лев Толстой бива отпечатан в различни публикации, върху пощенски картички и в многохиляден тираж, даващ възможност портретът да бъде окачен като картина на стената. Славата на тази снимка, както и по-ранните му фотографии на руската природа и хора му спечелват покана да покаже своята работа пред Руския велик херцог Михаил Александрович и пред принцеса Мария Фьодоровна през 1908 г.. На следващата година (1909 г.) Сергей Прокудин се явява пред самия цар Николай II и семейството му. Именно благодарение на тази среща, фотографът получава желаната благословия от Царя, който одобрява неговия план и поема ангажимент да осигури финансирането на неговото пътуване, което цели да представи пред тогавашите, но основно бъдещите поколения, природното и човешко богатсвто и разнообразие на Руската Империя, която се е простирала от средата на Европа до края на континента Азия (а само 50 години по-рано и в Северна Америка, преди Руската Империя да продаде Аляска на Съединените американски щати).
След Руската революция Сергей Прокудин напуска Русия през 1918 г. и в крайна сметка се установява в Париж
Фотографът не успява да вземе всичките си снимки, когато напуска Русия. Някои източници твърдят, че той се е опитал да изнесе 3500 негатива, преди да напусне страната – почти половината, от които са били конфискувани от руските власти, заради съдържанието на фотографиите, които считали за стратегически важни за военновременната Русия. Останалите негативи – около 1900 от тях – и още около 700 копия са закупени от Библиотеката на Конгреса на Съединените американски щати през 1948 г. – четири години след смъртта на Прокудин-Горски.