Архитектурната красота на най-високия мост в света – виадуктът Мийо във Франция
Виадуктът Мийо е впечатляващ и уникален мост, който се простира над долината на река Тарн, в близост до град Мийо, намиращ се в Южна Франция.Проектиран от френския структурен инженер Мишел Вирложьо и британския архитект Норман Фостър, виадуктът Мийо е най-високият мост в света като един от стълбовете м се издига на 343 метра над земята(включително пилона на вантовата система) Той е и 22-ият най-висок мост в света, ако се взима предвид разстоянието между повърхността на земята и самият мост – Мийо се извисява на 270 метра над долината.
Дългият 2460 метра мост е зашеметяващо архитектурно и инженерно постижение, което продължава да впечатлява с перфектността на планирането и създаването си. Не бихме могли да отречем, че мостът е изключително красив за очите на всеки човек, но за тези като нас, които обичат архитектурата и вярват, че тя може да бъде разглеждана като изкуство, то виадуктът Мийо е нещо повече. Той е същинска творба на архитектурното изкуство.
Мостът бе открит през 2004 г., за да затвори “липсващата връзка” на магистрала A75, която свързва Париж с южния град Перпинян и неговия район
Виадуктът Мийо е резултат от 17-годишни обсъждания, мечти, идеи, предложения и планове, които довеждат до спестяването на над 50 километра пътуване, спрямо предишния маршрут. Това е било и продължава да бъде грандиозен успех. Спестяването на толкова километри води до по-бързо придвижване на хора и стоки, по-голяма безопасност, поради по-малкото изминати километри, повече спестено гориво и по-малко изгорени газове, замърсяващи околната среда. На всичко отгоре вместо да изберат елементарен и функционален дизайн за моста, който просто би свършил работата, французите решават да превърнат този виадукт в нещо повече.
Първите планове за изграждане на мост в този район са предложи още през 1987 г.. След четири години – през октомври 1991 г. е взето решение за изграждане на виадукт над река Тарн. Създаването на архитектурен и инженерен план, както и осигуряване на финансирането отнема повече от 10 години и в края на 2001 г. е положен първият камък от амбициозния план.
До пролетта на 2002 г. първите елементи от виадукта Мийо се издигали в небето
Били нужни няколко седмици за да се извърши нужната работа на земятаДванадесет месеца след началото на работата, мостът вече бил над 100 метра висок. Година по-късно, на 9 декември 2003 г., голяма част от работата вече била свършена и в определения срок, с което мостът се издигал вече на височина от 245 метра.
След края на първия етап на изграждането на моста, дошло времето за работата по стоманените елементи. Процесът започнал през лятото на 2002 г., а на 25 март 2003 г. бил поставен първият ключов стоманен сегмент с дължина от 170 метра. Още седемдесет подобни елемента били поставени, с което работата вървяла изненадващо бързо – средно по един подобен сегмент бил поставян на всеки четири седмици, което е впечатляваща скорост. И на 28 май 2004 г. ключовият момент на съединяването на северната и южната част от моста е осъществено. Точно в 14:12 часа, двете части на моста се свързва, с което официално мостът е вписан като един от най-високите в света, след като се извисява на 270 метра над долината на река Тарн.
Останалата част от моста e довършена изключително бързо. Само 24 часа като двата участъка са свързани са добавени 154-те отсечки, предназначени да поддържат палубата на моста. До края на септември 2004 г. са завършени всички и поставени всички нужни сегменти, с което мостът е на практика готов, но тепърва предстоят тестове и получаване на всички видове разрешителни и лицензи, за да бъде пуснат в употреба този мащабен проект.
На 16 декември 2004 г. първите коли пресичат виадукта Мийо
Строителството на моста струва 394 млн. евро, а изграждането на сградата, където превозните средства спират и плащат за изминатия път, спрямо въведената тол токса струва допълнително 20 млн. евро. Финансирането на моста е поето от една от най-големите строителни компании във Франция – Eiffage. Те решават да финансират строителството в замяна на концесия и правото да събират таксите от преминаващите превозни средства през следващите 75 години – чак до 2080 г. Ако концесията е много успешна и печеливша, френското правителство има право да поеме контрола върху моста през 2044 г. след преговори с компанията Eiffage. Таксите за преминава не моста са 7,50 евро за леки автомобили, но се покачват до 9,40 евро през пиковите месеци юли и август, когато трафикът към Южна Франция е изключително засилен, по причини подобни на тези в България – хората, живеещи далеч от приятния морски бряг се насочват към плажовете през двата почивни месеца.
Проектът е изисквал около 127 000 кубически метра бетон, 19 000 тона стомана за стоманобетон и 5 000 тона предварително напрегната стомана за кабелите и обвивките.
