Анна Мей Уонг – първата китайско-американска филмова звезда в историята
Родена през 1905 г. като Уонг Лю Цонг, никой не можел да предположи, че Анна Мей Уонг ще се превърне в световноизвестна холивудска легенда. Дъщерята на американец от китайски произход, работещ като перач и втората му съпруга Лий Гон Той, Анна Мей Уонг израства с шестте си братя и сестри на Flower Street, в капсулирана общност в непосредствена близост до Чайнатаун в Лос Анджелис, Калифорния.
Първи години и предизвикателства
Анна Мей Уонг първоначално е посещавала общественото начално училище, намиращо се на Калифорния Стрийт, но останалите ученици са я насилвали и тормозили почти непрестанно. Децата често я гонели из сградата и двора на училището, крещийки расови обиди, удряйки я, дърпайки я за косата и бутайки я на улицата, докато върви към училище или дома си. В отговор на това ужасяващо отношение и тежките предразсъдъци към детето им, родителите на Анна я преместват в китайското училище в Чайнатаун и я записват на допълнителни уроци по китайски, на които тя ходи всеки ден. Желанието на родителите на Анна Уонг е тя да поддържа връзка с китайското си наследство и семейната история.
През 1910-те години американската филмовата индустрия започва да процъфтява в Калифорния и много филми със сцени, чието действие се развива в Китай, били снимани в Чайнатаун
Продуцентите наемали много живеещи в района китайци, за да се опитат да изградят по-автентична и достоверна атмосфера във филмите си. Анна проявявала голям интерес към филмите, като често “забравяла” да ходи на уроците по китайски след училище, за да отиде в Чайнатаун, за да гледа филми или да се опита да надникне на снимачната площадка на някоя нова продукция. Очаквано, родителите ѝ не били никак доволни от новата ѝ мания, но Анна не желаела да се откаже от нея. Тя често молела режисьори и снимачни екипи да я включат с някаква роля, макар и на статист, във филмите и през 1919 г., когато Анна Уонг е едва на четиринадесет години, тя най-накрая получи първата си роля в „Червеният фенер“ на режисьорката Алла Назимова, макар и Анна Уонг да не е включена във финалните надписи на филма.
Началото на филмовата ѝ кариера
След тази първа роля Анна Уонг вече била убедена, че киното е нейното поприще и тя продължава да взема каквито и да е малки роли само и само, за да трупа опит на терен. През 1921 г. тя напуска гимназията си, за да се съсредоточи върху актьорството си. Залогът в живота ѝ бил направен. През 1922 г., на 17 години, Анна Уонг получава първата си главна роля като главна героиня във филма „The Toll of the Sea“, който разказва историята на китайка, която открива изпаднал в безсъзнание американец. Както можете да очаквате, двамата се влюбват, но впоследствие китайката бива измамена в тази трагична история. Тази роля е изключителен пробив за Анна Мей Уонг. Участието ѝ в този филм я прави първата американка от китайски произход, която участва в главна роля в холивудски филм.
В онези време обикновено режисьорите предпочитали да наемат бели мъже и жени да играят китайски персонажи, а не да наемат китайски актьори
Макар и днес да звучи шокиращо, в началото на миналия век в Съединените американски щати е имало закони за борба със смесването на гените между расите, които забранявали на китайски актьор да играе романтичната роля, ако другият актьор в главната роля е бял, дори ако белият актьор играе китайски персонаж. Тези практики довели до редица разочароващи поддържащи роли за Анна, тъй като за нея било почти невъзможно да се намери главна роля, тъй като холивудските и законовите предразсъдъци не ѝ позволявали да играе много от значимите роли в киното.
Все пак Анна Уонг достига до втория си голям хит през 1924 г., играейки зла монголска робиня в “Крадецът на Багдад” на Дъглас Феърбанкс. Дори с нарастващия си успех и известност обаче Анна все повече се разочаровала от расизма, с който се сблъсквала в холивудската култура. Двете й най-големи роли били ясни примери за двата стереотипни персонажа, които режисьорите настоявали тя да играе отново и отново като американка от китайски произход. В историята на киното тези два персонажа за известни като „пеперудата“, т.е. наивната жена, която се жертва, заради несподелената любов към бял мъж като героинята на Анна в „The Toll of the Sea“ или „жената-дракон“ – жестока, свирепа жена, пълна с подмолни планове какъвто е персонажът ѝ в „Крадецът на Багдад“.
Посока “Европа”!
Нетърпелива да избяга от повтарящите се еднообразни стереотипни роли, следвайки желанието си за по-сложни и разнообразни роли, Анна Уонг се премества в Европа през 1928 г. Тя прекарва две години, като се представя успешно, както на театралните сцени, така и на филмовите екрани в цяла Европа. Успява да изгради огромна репутация на една от най-успешните млади актриси. Може би най-добре запомнената ѝ роля от това време е като младо момиче, което работи като миячка на чинии в нощни клубове, но успява да се превърне в най-успешната звезда като професионална танцьорка през 1929 г. Филмът е „Пикадили“, а много критици възхваляват представянето ѝ като изумително. Освен това тя снима се и във филма „Пламъкът на любовта“, първият ѝ филм със звук, за който записва репликите си на английски, френски и немски.
През 1930 г. Анна се завръща в Съединените щати с увереността да се изправи срещу дискриминацията. Тя открито критикува холивудските расистки нагласи към китайските актьори в интервюта и започва активно да се противопоставя на същите тези нагласи, когато се сблъсква с тях в работата си.
Когато Metro-Goldwyn-Mayer адаптира популярния роман на Пърл С. Бък „Добрата земя“ през 1935 г., Анна се надява да изиграе главната роля на китайката О-Лан. Тъй като студиото е избрало бял актьор, който да играе съпруга на О-Лан, законите за борба със смесването на гените между расите забранявали на китайска актриса да играе О-Лан, въпреки желанията на екипа на продукцията. Студиото предложило на Анна ролята на коварна съблазнителка на име Лотус, но актрисата отказала ролята, вместо да изиграе поредната разочароваща и стереотипна роля.
Ново предизвикателство – Китай
Анна Уонг заминава за Китай за една година през 1936 г., за да научи повече за китайската страна на нейната култура и наследство. Когато пристигнала, тя открила с разочарование, че много китайци всъщност изпитват лоши чувства към нея. Силните националистически настроения в Китай накарали критиците да дискредитират нейния американски начин на живот и представяли холивудската ѝ кариера като позор за Китай. След завръщането си тя често говорела за болката, че обществата и в двете страни я отхвърлят, сякаш тя е твърде много китайка за американците и твърде много американка за китайците.
В края на 30-те Анна започва да играе роли във филми с по-нисък бюджет и възможности, тъй като това ѝ позволявало да играе по-сложни, дълбоки и смислени роли, отколкото големите холивудски филми биха ѝ позволили. Тя използва знанията за китайската култура и маниерите, които била научила по време на пътуването си до Китай, за да гарантира още по-автентично представяне в ролите си, като дори отказва молба на режисьора да изиграе преувеличени японски стереотипи в ролята си в „Опасно е да се знае“ от 1938 г. в полза на по-семпли, но далеч по-коректно и реалистично изобразяване на персонажа.
Анна дава началото на още един важен етап в развитието на американското кино през 1951 г., превръщайки се първата американска жена от китайски произход, която участва в собствен телевизионен сериал, играеща главния персонаж в Галерията на мадам Лю-Цонг. Сериалът продължил да се излъчва една година, а Анна играе търговец на изкуства и детектив в роля, написана специално за нея.
На 3 февруари 1961 г., на 56 години, Анна Мей Уонг умира от сърдечен удар
Тя планирала съвсем скоро да се завърне към актьорското майсторство, но съдбата решила никога да не ѝ се отдаде подобна възможност. И до днес Азиатско-американските награди за изкуство и Азиатските модни дизайнери връчват награди, кръстени на нея в чест на нейното наследство и всичко, което е постигнала като актриса, но и като борец срещу стереотипите, расизма, интеграцията и сближаването между хората и културите в индивидуален план, но и в обществен смисъл.
