Ренесансовият магьосник Микеланджело Буонароти, записал името си със златни букви в историята
Микеланджело ди Лудовико Буонароти Симони, известен просто като Микеланджело, се смята за най-добрият художник, архитект и скулптор на своето време, както един от най-великите в цялата история на изкуството
Неговите творби се отличават със смесица от физически реализъм, психологическо прозрение и интензивност на изкуството, които никога не са били излагани от друг художник преди него. Изключителният му талант, за който се е говорило из всички държави на територията на днешна Италия, гарантира на Микеланджело сериозни комисионни и поръчки от богати и могъщи членове на обществото, включително Католическата църква. Неговото изкуство, особено скулптурите “Пиета” и “Давид”, както и картините, красящи стените и таваните на Сикстинската капела са сред най-великите му творби, които за огромно щастие са запазени невредими.
Микеланджело е роден в Карпезе, Италия на 6 март 1475 г. Баща му е напуснал работата си като част от банковия сектор (да, дори тогава е съществувала подобна идея) и работи като магистрат във флорентинското правителство. Малко след раждането на Микеланджело семейството му се премества в Флоренция. Място, което Микеланджело смята за истински дом. Макар да се справя добре, Микеланджело не се интересува от училище. Вместо в клас, той често прекарва времето си в местната църква, гледайки картините и опитвайки се да ги пресъздаде.
Баща му забелязал таланта му и го записва като чирак в модерна за времето си работилница на флорентински художник, където Микеланджело започва да изучава техниката на стенописа. По време на “стажа си” попада в полезрението на Лоренцо де Медичи. Той е богат и влиятелен човек и предлага на Микеланджело място в дома си, където би могъл да се учи от философи, политици и други велики художници. Там той се обучава при великия скулптор Бертолдо ди Джовани.
Докато работи в Рим през 1498 г., Микеланджело получава покана от френския кардинал Жан Бийер де Лауграла, който е бил част от придружаващата крал Шарл VIII делегация
Кардиналът иска Микеланджело да изработи статуя на Дева Мария с мъртвия ѝ син в ръце. Идеята му е да използва скулптурата за бъдещата си гробница. Скулптората придобива известност като “Пиета” и 500 години след нейното завършване тя все още привлича стотици хиляди посетители.
Той се завръща във Флоренция през 1501 г. като местни духовници се свързват с него, за да създаде статуя на Давид за катедралата Санта Мария дел Фиоре. Скулптура е висока 5,7 м и се смята за една от най-технически перфектните скулптури в света и до днес може да се намери в Galleria dell ‘Accademia, като една от главните забележителности на града.
Таванът на Сикстинската капела
Призован е в Рим през 1508 г. от папа Юлий II, който го помолил да рисува 12-те Апостоли на Исус Христос на тавана на Сикстинската капела. Мястото, където се избира папата, и където стъпва в длъжност. В продължение на шест години Микеланджело работи върху централната част на тавана, рисувайки сцени от Библията, 12-те апостоли, библейските пророци и множество елементи от Библията.
Микеланджело решава да изобрази и сцени от Страшия съд. Трудът, който полага е изключителен и художникът изрисува цялата стена зад олтара на Сикстинската капела. Картината демонстрира Второто пришествие на Христос и Апокалипсиса. В конкретната фреска, която силно се различава от останалите, лицата на всички фигури очевидно страдат, като дори лицето на Дева Мария е видимо скръбно.
Голите фигури и откритите генеталии пораждат морален спор между художника и кардинала Карафа, който обвинява Микеланджело в безсрамие
Микеланджело почива на 18 февруари 1564 г. на 88 години след кратко заболяване. Тялото му е транспортирано до Флоренция, където е почитан като “баща и майстор на всички изкуства”. Преди да умре, той е избрал да бъде погребан в базиликата “Санта Кроче”. Художникът е богат и известен и за разлика от много други художници на своето време той е доживял да види две от биографиите си, написани от Джорджо Вазари и Асканио Кондиви.
