Мария Владимирова от ателие AdoraBella се оказва запленена от магията на картичкоправенето преди 9 години, когато именно започва да се занимава с изработка на картички и скрапбукинг. Обича да експериментира с различни техники и похвати. И ето какво разказа за любимото си хоби, превърнало се в професия,  пред artgallery:

От кога датира любовта ви към изкуството?

Според мен на този отговор всички творци отговарят по един и същ начин – от дете или откакто се помня. Като цяло, може би всеки човек, който прави това, което обича, обича това “нещо” от дете. Както Пикасо е казал: “Всяко дете е творец. Въпросът е как да остане такова и след като порасне‘.
Творя наистина откакто се помня. По всевъзможни начини и с разнообразни материали. Но съм забравила да рисувам. Като бях дете, недоумявах как човек може да забрави да рисува. Но ето – и на мен ми се случи. След като дълги години не хващаш молива и боите и идва един момент, в който дарбата се чувства пренебрегната и решава да те напусне. Но пък да правя от нищо-нещо и да експериментирам винаги ще си ми бъде най-голямата любов.

Кога започнахте да се занимавате с приложно изкуство?

Не знам дали се брои, но първите си картички, скрапбук странички и колажи, правя от 5-6 годишна. Но помня, че тогава всички правехме картички. А в тази си форма, в която са сега, започнах преди 9 години. И всичко започна случайно, като на шега. Ще запазя конкретната случка за себе си, но когато се случи, и секундата беше много, за да усетя как тази идея ме обгръща цялата. Тя стана част от мен и бях толкова ентусиазирана и завладяна, че не можех да спя, да говоря или да мисля за нещо друго. Изобщо не подозирах, че в някои страни си има цяла индустрия за картички! Но както с всяко нещо – усърдието, четенето, търсенето и практиката са най-важни.  И тогава започнах да се уча “да ходя”.

Не е ли трудно и кой ви научи на този занаят?

И да, и не. Като цяло изкуството е емоция. Велико е именно, защото носи със себе си целия емоционален заряд на твореца в момента, в който той изработва своята творба. В изкуството има и няма правила. За това е велико. Но не мога да отрека, че определено има не малко за учене. Практиката учи най-добре, обратната връзка с клиента също. И интернет, и природата, и историята. И да, трудно е, ако не го усещаш, ако не идва от най-дълбоките части на твоята същност. Трудно е, ако стремежът е просто да бъдеш част от тълпата и от модата. Трудно е, ако се прави само с комерсиална цел. И е трудно, ако не откриеш своите собствени почерк и източници на вдъхновение.

Изкуството едновременно ни помага да открием себе си и да се изгубим. И да, трябва много време и практика, докато се усъвършенстват техниките, докато се усетят материалите, докато съзнанието и ръцете възпроизвеждат емоцията по най-красивия и истински начин. Но без значение дали тези умения са поне отчасти на лице или вървим към тях, всеки един творец докато твори се намира в една по-различна Вселена, в която е именно и изгубен и намерен в едно и също време.

Кои са любимите ви похвати, техники и материали? Какво ви вдъхновява?

Вдъхновяват ме емоциите. А емоции откривам навсякъде – в природата, в любимите си хора, в случайната среща с непознат, в играта с животните или четенето на книга, в произведенията на творци и техния талант, музиката и цветовете. Не само в създаването, а и в живота съм много любопитен човек. Искам да пробвам всичко, искам да усетя всичко. И за това постоянно търся нови възможности и материали. Експериментирам, уча. Обожавам разнообразието и е трудно да кажа кое ми е любимо. Интересното е, че често изпадам в крайности – харесвам и монохромните и пищни проекти, и нежните и наситените тонове, и подредената работа и бъркотията. Харесвам надграждането, усещането за дълбочина и реда в хаоса.

Опишете ни творческия си процес!

Това е лесно – музика, тананикане, подскачане на стола и забавление. Със сигурност има моменти, в които ми е много трудно да работя. Както няколко пъти споменах, творенето е емоция, а емоциите не са постоянен ресурс. И не са винаги такива, които да ти съдействат в работата. Понякога просто не можеш да твориш. Но започнеш ли, всичко си идва на мястото. Процесът ми е едновременно и хаотичен и ясно подреден.

Много рядко имам точна представа какво ще правя (но понякога пък съм вдъхновена и си рисувам схеми предварително), като цяло се отдавам на момента. Противно на всякакви представи за творец, около мен не цари хаос. Поне в по-голяма част от времето. Ако нещата ми не са си на мястото трудно се отпускам да работя. И за това винаги ателието ми е подредено (доколкото това е възможно), а докато работя слагам всяко нещо на мястото си. И не, това не ме забавя, а напротив – спестява ми време.

Къде хората могат да видят изделията ви?

Могат да ги видят във Фейсбук, Инстаграм и други платформи или на живо на няколко места в родния ми град Петрич или на изложения.

Какво бихте искали хората да знаят за вашите творби?

Искам да ги карат да се усмихват. Искам да улавят Любовта, въплътена в тях. Искам да носят щастие и да оставят спомени. И че са уникални. Не защото са нещо невиждано, супер невероятно и неповторимо, а защото всеки проект е част от мен и човекът, за когото е изработен. А тази връзка е нещо, което няма как да се повтори.

автор: Кристиана Кръстева

снимки: личен архив