Добре дошли в ArtGallery!

Blog Post

Вълшебствата от хартия на Мария Владимирова

Мария Владимирова от ателие AdoraBella се оказва запленена от магията на картичкоправенето преди 9 години, когато именно започва да се занимава с изработка на картички и скрапбукинг. Обича да експериментира с различни техники и похвати. И ето какво разказа за любимото си хоби, превърнало се в професия,  пред artgallery:
От кога датира любовта ви към изкуството?

Според мен на този отговор всички творци отговарят по един и същ начин – от дете или откакто се помня. Като цяло, може би всеки човек, който прави това, което обича, обича това “нещо” от дете. Както Пикасо е казал: “Всяко дете е творец. Въпросът е как да остане такова и след като порасне‘.
Творя наистина откакто се помня. По всевъзможни начини и с разнообразни материали. Но съм забравила да рисувам. Като бях дете, недоумявах как човек може да забрави да рисува. Но ето – и на мен ми се случи. След като дълги години не хващаш молива и боите и идва един момент, в който дарбата се чувства пренебрегната и решава да те напусне. Но пък да правя от нищо-нещо и да експериментирам винаги ще си ми бъде най-голямата любов.

Кога започнахте да се занимавате с приложно изкуство?

Не знам дали се брои, но първите си картички, скрапбук странички и колажи, правя от 5-6 годишна. Но помня, че тогава всички правехме картички. А в тази си форма, в която са сега, започнах преди 9 години. И всичко започна случайно, като на шега. Ще запазя конкретната случка за себе си, но когато се случи, и секундата беше много, за да усетя как тази идея ме обгръща цялата. Тя стана част от мен и бях толкова ентусиазирана и завладяна, че не можех да спя, да говоря или да мисля за нещо друго. Изобщо не подозирах, че в някои страни си има цяла индустрия за картички! Но както с всяко нещо – усърдието, четенето, търсенето и практиката са най-важни.  И тогава започнах да се уча “да ходя”.

Не е ли трудно и кой ви научи на този занаят?

И да, и не. Като цяло изкуството е емоция. Велико е именно, защото носи със себе си целия емоционален заряд на твореца в момента, в който той изработва своята творба. В изкуството има и няма правила. За това е велико. Но не мога да отрека, че определено има не малко за учене. Практиката учи най-добре, обратната връзка с клиента също. И интернет, и природата, и историята. И да, трудно е, ако не го усещаш, ако не идва от най-дълбоките части на твоята същност. Трудно е, ако стремежът е просто да бъдеш част от тълпата и от модата. Трудно е, ако се прави само с комерсиална цел. И е трудно, ако не откриеш своите собствени почерк и източници на вдъхновение.

Изкуството едновременно ни помага да открием себе си и да се изгубим. И да, трябва много време и практика, докато се усъвършенстват техниките, докато се усетят материалите, докато съзнанието и ръцете възпроизвеждат емоцията по най-красивия и истински начин. Но без значение дали тези умения са поне отчасти на лице или вървим към тях, всеки един творец докато твори се намира в една по-различна Вселена, в която е именно и изгубен и намерен в едно и също време.

Кои са любимите ви похвати, техники и материали? Какво ви вдъхновява?

Вдъхновяват ме емоциите. А емоции откривам навсякъде – в природата, в любимите си хора, в случайната среща с непознат, в играта с животните или четенето на книга, в произведенията на творци и техния талант, музиката и цветовете. Не само в създаването, а и в живота съм много любопитен човек. Искам да пробвам всичко, искам да усетя всичко. И за това постоянно търся нови възможности и материали. Експериментирам, уча. Обожавам разнообразието и е трудно да кажа кое ми е любимо. Интересното е, че често изпадам в крайности – харесвам и монохромните и пищни проекти, и нежните и наситените тонове, и подредената работа и бъркотията. Харесвам надграждането, усещането за дълбочина и реда в хаоса.

Опишете ни творческия си процес!

Това е лесно – музика, тананикане, подскачане на стола и забавление. Със сигурност има моменти, в които ми е много трудно да работя. Както няколко пъти споменах, творенето е емоция, а емоциите не са постоянен ресурс. И не са винаги такива, които да ти съдействат в работата. Понякога просто не можеш да твориш. Но започнеш ли, всичко си идва на мястото. Процесът ми е едновременно и хаотичен и ясно подреден.

Много рядко имам точна представа какво ще правя (но понякога пък съм вдъхновена и си рисувам схеми предварително), като цяло се отдавам на момента. Противно на всякакви представи за творец, около мен не цари хаос. Поне в по-голяма част от времето. Ако нещата ми не са си на мястото трудно се отпускам да работя. И за това винаги ателието ми е подредено (доколкото това е възможно), а докато работя слагам всяко нещо на мястото си. И не, това не ме забавя, а напротив – спестява ми време.

Къде хората могат да видят изделията ви?

Могат да ги видят във Фейсбук, Инстаграм и други платформи или на живо на няколко места в родния ми град Петрич или на изложения.

Какво бихте искали хората да знаят за вашите творби?

Искам да ги карат да се усмихват. Искам да улавят Любовта, въплътена в тях. Искам да носят щастие и да оставят спомени. И че са уникални. Не защото са нещо невиждано, супер невероятно и неповторимо, а защото всеки проект е част от мен и човекът, за когото е изработен. А тази връзка е нещо, което няма как да се повтори.

 

автор: Кристиана Кръстева

снимки: личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Related Posts

Учителка от Ямбол прави чудеса от салфетки

Тя е обичаща професията си учителка от Ямбол. Има две прекрасни деца. Въпреки натоварения

Артистката Люси Спароу създаде хендмейд реплика на цял супермаркет

Ако имате желание да похапнете късно вечер някое сладко лакомство, за което ще чувствате

Символика и стремеж към съвършенство са закодирани в бродериите на Иванка Коева

Бродериите на старозагорчанката продължават вековната традиция на българската шевица. Бродериите по носиите на българите носят