Sotheby’s се напряга да завладее руския пазар отвътре
Санкциите са си санкции, а печалбата – печалба. И храбрец, в областта на търговията с изкуство, е оня, който пръв се появи на пазара, пък бил той и московският. Ето защо основният световен „играч“ цели 48 часа престоява в Музея на архитектурата в Москва. Добре известна е българската пословица „Всеки луд с номера си“. За Sotheby’s никой и в никакъв случай не може да се каже, че са луди, но и те си имат номера – наричат ги „коронни“ (може би защото са поданници на короната?).
Рето Барметглер е човекът, на когото специалистите се надяват да направи най-доброто представяне на руското изкуство
Та един такъв коронен номер на Сотби в Москва е картината, нарисувана от художника Николай Фешин – „Портрет на Надежда Сапожникова“
Предварителната оценка (на езика на специалистите се означава с термина „естимейт“) е в границите от 1,1 до 1,92 милиона фунта стерлинги. Ще бъде един от основните предмети по време на търга, който ще се проведе на 28 ноември 2017 г. Интересна е историята на този портрет. Той се появява на бял свят като своеобразна благодарност на автора към Надежда Сапожникова, която е била не само тънък ценител на творчеството му, но и щедър меценат, който го подкрепя в трудни моменти, когато той, преди да емигрира на Запад, живее в гр. Казан.
Още до Първата световна война, направо от изложбената стена, портретът е купен от сериозен американски колекционер, жител на Ню Йорк. Така че „провенансът“ (с този термин пък се означава произходът и историята на съществуването на даден артефакт) на картината е в рамките на общоприетото за подобен род произведения на живописта. Предварителното остойностяване на картината е справедливо, все пак тя се предлага на търг и вероятно по време на наддаванията ще достигне по-голяма продажна цена.
Фокусниците знаят: след коронния номер следва тъй нареченият „закрепващ“ номер
Тук също има такъв – серията от картини, които рисува Александра Екстер, вдъхновена от венецианския карнавал-маскарад. Това са обаче неща, които тя рисува в Париж и те много се отличават от преизпълнените с радост и енергия картини, които рисува през ранния си период. Прави впечатление, че котировките на цените тук са далеч по-ниски и се движат от 90 000 до 210 000 £ (англ. лири) което се обяснява с това, че те са в стил „ар деко“, който в момента не е кой знае колко търсен от купувачите.
Тук специалистите от Сотби особено са се постарали с доказателствата за автентичност, защото А. Естер е от ония авторки, които са били обект на фалшифициране и около това има гръмки скандали и разобличения – никой сериозен търговец не желае да се забърква в подобна „реклама“. Картините са предоставени от наследниците и се счита, че този път по отношение на тяхната автентичност всичко е наред.
Третият пореден (т.н. завършващ) номер е портретът на Горбачов, рисуван от Семьон Файбисович, който се слави като един от най-скъпо продаваните живи руски художници (което според мен лично никак не е лошо). Този портрет, „продуциран“ в стил фотореализъм, вижда бял свят през паметната за българите 1989 г.Търгът ще стартира от около 40 000 £.
Журналистите от вестник „Известия“ правят интервю с Рето Барметглер, човекът, който ръководи „Отдела за руска живопис“ в Sotheby’s. Привеждаме кратки фрагменти от това интервю.
-Антикварите утвърждават, че всичко е ОК, но вксе пак – вие как оценявате състоянието на пазара във вашата област в дадения момент и през последните години?
-„Стабилност“ е най-подходящата дума. През 2014 г. имаше спад, но независимо от това добрите неща се продаваха. Не забравяйте, че в сделките ние сме чуждестранен контрагент и много от купувачите се чудеха дали трябва да правят сделки след като отношенията с Русия се влошават и се въвеждат санкции спрямо нея.
-А каква е тук ролята на санкциите?
-Настроенията на хората се променят, в зависимост от обстоятелствата. Но след това съмненията отпаднаха и ние получихме оферти за продажба на „Конструкция №95“ на Александър Родченко и „Супрематична композиция“ на Иля Чашник. Ще кажа, че търгът за Родченко започна от 2 500 000 £ и достигна продажна цена 3 650 000 £, а Чашник бе оценен на 150 000 £, а бе купен за 2 400 000 £.
-Авангаръдт както винаги е „преди всички“?
-Да, но като количество произведения е много малко. Не мога да кажа, че авангардът или класическото изкуство отиват напред или рязко се отделят едно от друго. През м. юни, например, продадохме два пейзажа от Левитан почти за милион.
-Това обаче се случи преди кризата, а сега?
-Ние нарочно понякога даваме относително нисък естимейт за да оживим търга. Но на мен работата с моите клиенти ми харесва, защото те са способни да определят почти веднага както качеството на даденото произведение, така и неговата цена.
Спорно е доколко Сотби ще може да овладее и този сегмент от пазара, но трябва да бъде поздравена за това, че не спи, а си върши работата и един ден ще бере плодовете (независимо сладки или горчиви) на тези свои далновидно положени усилия.
(Превод и адаптация по материали на чждестранния печат – д-р Юлиан Митев – изкуствовед)
