SЕCURITY („Нощен охранител“) – Екшън клишета под индиго
Режисьор на филма „Нощен охранител“ (Security) е Ален Дероше, който в своята творческa биoграфия пише, че освен режисьор е също така сценарист и художник
Ето как изглежда филмовият капитан от специалните войски в отставка, който си търси работа в цивилното общество – в ролята Антонио Бандерас.
В портфолиото му освен Security влизат 15 филма, като сред тях са и три късометражни комедии: „Бутилката“ (2000) и „Ухото на Джо“ (1996) на които е и сценарист, а „С почит към кинематографа“ (1990), е филмът, за който е номиниран на Берлинския фестивал за наградата „Златната мечка“. Екранизациите, с които се залавя през последните няколко години са „Нитро“ (2007), „Ниртро Раш“ (2017), „Лошият добър полицай 2“ и „Нощен охранител“ (оригинално заглавие – Security, 2016)
Героят на Бандерас вижда в лицето на Джейми частица от своето семейство – нощта ще бъде дълга, но той ще съумее на запази живота на свидетелката на тежко политическо убийство
Този „нощен пазач“ като че ли е специално запазена територия за три категории зрители. Първата е онази най-рядка група, която се радва, че българските артисти „пробиват“ в западното кино, защото филмът е производство на САЩ, сниман е от канадски режисьор в София и в него участват българските артисти Йоана Буковска, Башар Рахал и Яна Маринова, Велимир Велев и Ивайло Димитров. Тяхното участие се дължи повече на местната локация и стремежа на Ави Лернер, като един от продуцентите, да поевтини производствения снимачен процес, а не толкова заради наистина добрите актьорски качества, които те несъмнено притежават и успяват да продемонстрират.
Самоходна детска играчка не плаши въоръжените главорези, но е в състояние да ги спре за броени минути
Втората категория са онези зрители, които са фанатично предани на Антонио Бандерас, следят творческите му изяви под лупа, знаят всичките му филми наизуст и се забавляват с ролите му в киното.
Третата и вероятно най-многобройна група са любителите на екшъна
Да сте виждали екшън филм без палежи? Не, не сме!
Именно заради екшъна и най-вече заради шаблонния подход режисьорската работа на Ален Дероше търпи критика
Любителите на жанра веднага откриват, че тук твърде далеч от творческо преосмисляне и преобразуване, се прилагат схемите, които са вече видени в “Умирай трудно“ и „Сам вкъщи“.
Главатарят на бандюгите е „просто прелест“, в ролята Бен Кингсли
Aнтонио Бандерас, макар и съвсем леко поостарял, все още е в отлична физическа и професионална форма, като в началните кадри вече демонстрира и нелош психологизъм в играта. Филмът освен това ползва и поизтритите вече похвати на жанра от 90-те години на ХХ век и това го отличава от днешните високо технологични хипер-супер престъпления когато не може да разбереш дълго кой какво е извършил и защо го преследват. В това отношение с филма всичко е ясно. Капитанът в оставка, който е служил в специалните десантни войски Еди (в неговата роля виждаме Антонио Бандерас) от половин година е безработен и няма пукнат долар в джоба си, а за банкова карта не може и да мечтае. Всички онези сложни тренировки и бойни навици и умения в мирния живот се оказват ненужни, а пък и психическото му здраве е поразклатено, което се вижда от това, че той не е преминал успешно психологическите тестове.
„Риджсайт мол“ – това е мястото на действието и развитието на екшъна
В личния живот на героя също нищо не е в ажур
По време на военната си служба той се е отчуждил от семейството, като се е старал да ги запази от свързаните с нея опасности, а в мирно време не желае да бъде дармоед и да тежи на бюджета на семейството си. Търси каквато и да е работа – за ден, за час, съгласен е дори да мие тоалетни, и да работи на минимална работна заплата, но работа няма.
Отведнъж му потръгва, оказва се – като на бясно куче тояга. Получава работа на нощен пазач в супермаркет – средна ръка мол, разположен на магистралата между две провинциални градчета.
Както изискват клишетата на жанра, още същата вечер постъпва на работа в мола и след кратко запознаване с обстановката и колегите, започва първия си самостоятелен „обход на територията“
През тази нощ в магазина търси убежище и 12-годишното момиче Джейми (ролята е поверена на Katherine de la Rocha). Тя случайно е станала свидетел на крупно политическо убийство. Сутринта трябва да даде показания в залата на съда – нещо, което на определени хора не им се иска да се осъществи и те наемат банда отчаяни главорези, които получават задачата да я ликвидират. Джейми току-що е намерила убежище в магазина, когато на вратата възниква Чарли. Той е шефът на въоръжените до зъби главорези професионални убийци, които трябва да я ликвидират. Ролята отлично, особено с психологическа пълнота и физическа достоверност, се изпълнява от един от асовете в този жанр – актьорът Бен Кингсли, когото зрителите познават от участието му в „Списъкът на Шиндлер“, „Кланът Сопрано“ и „Островът на прокълнатите“. Останалото няма нужда да го разказвам защото именно това е екшънът – стрелби, бойни умения, арсенал от леки и тежки оръжия, палежи, убийства, военни хитрости, интриги.
Накрая, според тези прословути канони на жанра, всичко е завършило благополучно и героят може да се завърне при съпругата (в ролята Йоана Буковска) и дъщеря си
Общо взето, ако не беше толкова праволинеен, толкова правоверен към каноните, а се бе постарал тук-там да ги поразчупи, можеше този филм да стане просто „бонбонче“. Мисля си обаче, че режисьорът не е чак толкова виновен, като гледам обширния списък на продуцентите – те са десет на брой, а българската поговорка е категорична още на 9-те: „Девет баби – келяво дете“. Сами си помислете как трябва да звучи това в редакция „Десет продуцента – … филм“ – да, точно така, познахте. При това задължителното условие е да е луд фен или на Йоана Буковска, или на Бандерас, или на жанра.
