E като „Еротика“, U като „Универсалис“, заедно като „Обединена Европа“ (част I)
Само преди четвърт век тази изложба нямаше не просто как да се появи, а дори да се помисли, че група от 9 човека, чиято обща средоаритметична възраст е 25 години, може да нарисува и представи публично „такива неща“
Многобройните служебни и доброволни стражи на идеологията в изкуството щяха да я бастисат из основи. Днес обаче се радваме, че тези наша група художници – “Answer 51” – рисуват тази доскоро строго табуирана у нас тема: еротика. Живописват така, както подобава на млади и талантливи хора – горещо, страстно, емоционално и – най-важното – искрено. Приемам, че любовта може да покори всички възрасти, но за 25 г. тя е основно сексът, но това не е оня първи необуздан или пък плах секс на 18 годишните, а е спокойно, осъзнато, обсебващо въздействие – поглед към света и философия за опознаването и овладяването му, показан подобаващо в известната и набрала авторитет сред познавачите галерия.
Галерия „Стубел“ в лицето на нейния управител Росица Доганджиева се решава на смела и похвална стъпка – още на 28 август т.г. да открият новия 2017/18 г. изложбен сезон с много своеобразна и силна изложба – тази на нашите девет художника, обединени под общия наслов „Универсална еротика“.
Изложба, чиято тематика – вълнуваща и трудна за разкриване, е винаги интересна за разглеждане и обсъждане
При това виждаме творческо обединение, което е заложило понятието „отговор“ в името на своята група „Answer 51“. В представените експонати 9 художника, които сега чертаят основния вектор на творческия си път, предлагат своите погледи, чувства и размишления пред платното.
В добре подредения цветен каталог към изданието Олимпия Даниел, наред с отправката към творчеството но Гюстав Курбе, посочва и нещо важно, обединило творците в тази тематична среща със зрителите: „Да намира <художникът> своя modus vivendi (начин на живот – лат.), да направи собствената си рецептура – кому лечебна и сладка, кому горчива и отровна“ (курсивът е мой – Ю.М.). Зрителите, които посетят изложбата ще се убедят, че тя казва много не само за това с какво и как живеят нашите млади таланти, но и как го постигат – ние виждаме в техните картини не само начина им на живот, но и начина, по който те представят наученото в стените на Художествената академия – те всички са завършили ателието на професора по живопис в НХА Андрей Даниел.
По време на откриването Росица Доганджиева разказа на публиката кои са тези млади хора, какво ни представят по времето на тазгодишната си изложба, която е втора по ред
Миналата година, през лятото, в галерия „Юзина“, те представиха първата си изложба. Константин Костов, от името на групата, сподели с публиката как тази идея – да представят еротиката в своите платна е своеобразно продължение на темата на първата им изложба – за бъдещето, което идва достатъчно бързо. Вижда се, че представените картини не са плод само на моментно хрумване, а зад тях стои премислена концепция, която защитава общи възгледи, а също и начин на развиване и представяне на интересни за тях художествени теми и проблеми. Ако изложбата миналата година бе проведена заедно с поети, които четоха свои стихове, то тази година младите художници дадоха възможност за изява на музиканти.
Пред публиката свое изпълнение направи и младият цигулар Васил Гешев, който също със собствени вариации разкри темата за любовта по нов и неочакван за присъстващите начин. Тук трябва да поставим по един голям плюс и на групата, и на галерията, че не се затварят само в рамките на изобразителното изкуство, а доразвиват и разширавят своите творчески инвенции с помощта и на остналите музи – в случая на музиката. Изкуството е неизчерпаемо и групата даде прекрасна възможност на хората, дошли на откриването, да почувстват техния възторг от осъщественото.
Искам да се спра с няколко думи поотделно за всеки един от художниците, защото съм твърдо убеден в това, че те заслужават вниманието и на зрителите, и на критиката. Подредил съм творците по азбучен ред на малките им имена и започвам с Дина Стоев(а) и нейното платно „Триместна палатка“.
Темата е разкрита с отлично намерената метафора, че еротиката, ако може да бъде универсална, то тя се покрива с една от четирите стихии – за Дина това е огънят
„Това, което ме интересува е, не само какво е еротично за мен, а по-скоро абсурда, че нещо би могло да е универсално еротично“ (Дина Стоев)
Веднъж намерила универсалното представяне на любовта, или по-скоро на еротичния компонент в нея като стихия, равна на огъня, Дина започва да решава чисто живописни задачи. Огънят, който гори на среден план, мощно придава своята енергия на целия заден план – въздушната перспектива е изграден с топлии цветове – от златножълтия огнен пламък до тъмновиолетовото, заредено с енергия, нощно небе и сякаш овъглената, споделила любовта, гора.
На преден план сюжетно изяснителната част на изображението е представена в студеносини до почти тъмен ултрамарин цветове, като отлично е продемонстрирана силата на огъня, който е способен да придаде своя цвят на тъмната материя на палатката и по този начин да я промени като в случая лимоненожълтите и синьозелени отенъци служат за преход между двете основни цветови гами.
Както в идейно, така и в живописно отношение платното е изключително умело живописно намерено съответствие между духа на еротиката и нейния образен наглед
„Вплетена в ежедневните сцени и малките случки, осезаемо се открива звеното на моята еротика. Еротиката – като живеенето, но не по-различно от обикновеното, а с една нотка на възвишено наслаждение.“ (Константин Костов)
Константин Костов представа своята еротика с цикъл от две картини, носещи общото заглавие „Състояние на пречистване“, като неговата концепция у мен предизвиква асоциации с фройдисткия термин „сублимация“. Тук младият художник постига много добра демонстрация на това състояние именно с жанровите сцени, като героят му е анонимна фигура, тя не търси контакт със зрителя защото е задълбочена в своето ежедневие – потънала е в мисли или пък е отдадена на изпълнение на обикновени действия – пране и простиране.
Едва когато предметите бъдат погледнати от позицията на това, доколко те са свързани с човека и еротичните прояви в него – тъкмо тогава става ясна концепцията му – дотолкова еротиката е част от нас, че ние дори не я усещаме как тя изтича от нас, прониква в ежедневието ни, готова отново да се върне.
Ценното е, че се обръща внимание именно на мъжката еротика – нещо, което българинът като че ли обича да пази както дълбоко в себе си, така и само за себе си
„Това, което ме интересува е отношение между еротика и морал. Като резултат от този конфликт идва и работата в мащаб. Провокацията и любопитството сами по себе си са желание и порив, които могат да се тълкуват в прелюдия на свръхеротичното.“ (Марта Райхел)
Марта е решила да хване бика за рогата и да ни представи еротиката с един от възможно най-преките нейни символи – „мъжкото достойнсто“, показано в различни пози, резултат от преход между различни физиологични състояния – от покой до свръхнапрегнатост. Може спокойно да цитираме Маяковски с неговия стих: „Грубо, весомо, зримо“. Освен това нещо важно – живописно майсторски защитено. В стремежа си да бъде искрена с публиката Марта не ѝ спестява нищо. Обектът на желанието обаче не преминава границата на очакваното, а застива на добре премерена позиция като второто нещо, което трябва да посочим е, че художничката намира необходимия баланс между еротика, антиеротика и морал.
д-р Юлиан Митев, изкуствовед