Добре дошли в ArtGallery!

Category Archives: Изложби

Зрителите с интерес разглеждаха представените на изложбата рисунки, акварели и картини, 
нарисувани с маслени бои.

„Настроения“ – многостранна изложба на творческия тандем Тодорка и Кирил Гюлеметови

 

Галерия „АКАДЕМИЯ“ отваря нова страница в юбилейните изложби. Тандемът, който знаем отдавна, но виждаме за пръв път. Доснойно завършваме на академичния изложбен сезон 2016-2017

Тази изложба, нека си го нажем още в самото начало, е многостранна в смисъл, че е изтъкана от много странности

На първо място това е художническият тандем от Тодорка и Кирил Гюлеметови. Те и двамата са почти връстници. Кирил Гюлеметов е роден, през 1938 г., а съпругата му Тодорка Гюлеметова, която познаваме и като Дора Каменова е родена 1939 г. Тандемът е странен и с това, че тази изложба е първата, в която участва вдовицата на Кирил Гюлеметов, (починал на 66 години през 2004) заедно със своя съпруг – така тази изложба с пълно право може да се каже, че е индивидуална, юбилейна, и възпоменателна. Те и двамата са завършили Висшия институт по изобразително изкуство „Николай Павлович“ в класа на видният български график проф. Веселин Стайков.

Зрителите с интерес разглеждаха представените на изложбата рисунки, акварели и картини, нарисувани с маслени бои.

Колективът на галерия „Академия“ също се беше постарал да направи изложбата и нейното тържествено откриване празник за делото на Кирил Гюлеметов и неговата съпруга. В присъствието на Ректора на НХА проф. Николай Драчев, доцент Бойка Доневска откри изложбата със знаменателните слова: „…изложбата, на която имаме удоволствие да присъстваме тази вечер е наистина уникална… Тук са представени произведенията на две личности, сравнително добре известни в българското културно пространство. Изложбата ги представя в един различен, малко познат „хипостаз“, тоест, като живописци, въпреки, че и двамата са завършили графичното ателие на проф. Веселин Стайков“ – допълни Бойка Доневска и предостави микрофона за по-нататъшно представяне на авторите на доайена на професорско-преподавателският състав на Националнатеа художествена академия – проф. Стоян Домусчиев. В своето слово той се спря подробно  на заслугите, които има всеки един от членовете на това творческо семейство.

На първо място проф. Домусчиев подчерта водещата роля на К. Гюлеметов като един от видинте графици от следвоенното поколение, оставили здрави следи в графиката през периода от средата на ХХ век до неговото завършване.По-нататък пътищата им за кратко се разделят. Кирил Гюлеметов започва активно да работи в областта на графиката и илюстрацията на книгите за деца. През 1988 г. илюстрира знаковата за своето време детска книга „Жабокът рицар“, която и до днес остава ненадминат образец в жанра. Тодорка Гюлеметова, след спечелен конкурс, заминава на обучение в Ленинград, където се дипломира като изкуствовед и в тази си професионална роля обучава десетки свои колеги-изкуствоведи, които дойдоха да я поздравят.

Особен интерес сред зрителите предивзикваха многобройните автопортрети на Тодорка Каменова-Гюлеметова

Втората странност е, че можем да проследим взаимното влияние при разработването на теми и сюжети

В известен смисъл зрителите са допуснати в творческото ателие на тази художествена двоица и могат да сравняват постигнатото – като се започне от ранните им студентски творби и се завърши с произведенията, създадени в техния най-зрял и продуктивен творчески период. Това почти никога не се показва, когато се правят групови изложби, особено пък, когато те представят творчески тандеми.

Третата странност, която проф. Домусчиев добре очерта в своето слово е тази на взаимното влияние на художествената техника, особено на онази, която е любима и за двамата – живописта и рисунката. Освен това те имат и значителен и широк диапазон от теми извън живописта. Дора Каменова също е автор на няколко книги. Като най-важни от тях може да споменем: „Стенописите в Искрецкият манастир“, написана и издадена през далечната 1984 г., както и уникалната за нашето книгоиздаване в областта на изкуствознанието и музикознанието книга „Изобразително изкуство и музика“, издадена през следващата – 1985 г. – и превърнала се днес в библиографическа рядкост с огромна стойност. В своето слово, за тази книга, Ст. Домусчиев отбеляза следното: „Очевидно музикалната среда е дала своите отражения по- късно изкуствоведката Каменова да напише изследване „Изобразителното изкуство и музика“.  И ако общият термин „тон“ в музиката е височината или силата на звука, то в изобразителното изкуство той е количеството светлина върху материята или формата, превърната в графичен или цветен еквивалент“ – допълни своето слово проф. Домусчиев (пълното слово произнесено на церемонията на откриването може да видите на електронен адрес:  https://youtu.be/RfjokNN4jQQ).

Професор Стоян Домусчиев (пред микрофона) подробно запозна зрителите, посетили откриването на изложбата, със живота и творческата дейност на семейство Тодорка и Кирил Гюлеметови. От ляво на дясно: Диколай Драчев – Ректор на НХА, Тодорка Каменова-Гюлеметова, доц. Бойка Доневска (преподавател в НХА)

Най-характерните тематични ядра на представеното, бяха техните рисунки, които убеждават зрителя в това, че и двамата виртуозно владеят моливната рисунка в нейните различни разновидности, но и в това, че нямаше нито една, която да е изпълнена със „соус“ – видимо тази техника не е принадлежала към числото на любимите им. Представени са широка гама графики – изпълнени с различна техника – като се започне от линогравюра и се свърши с ръчно оцветена възрожденска щампа. За представеното от Тодорка Гюлеметова най-характерно е това, че тя е майстор на тихите лирични пейзажи от големия град – както София, така и тогавашния Лененград, в които тя открива тихи, интимни кътчета, далеч от туристическата глъч или парадността на илюстрованите картички. И двамата се увличат от тихия бит – маслените им платна са нещо, с което зрителите тепърва има да си спомнят и да обсъждат в творечството на този тандем, открил се пред нашия взор толкова ярко, запомнящо се и достойно като изживяно приключение в света на българското изкуство през 60-80 те години на ХХ век.

Тодорка Каменова-Гюлеметова (пред микрофона) благодари на всички, които оказаха внимание на нейното и на нейния съпруг творчество по време на откриване на изложбата

 

Зрителите с напрегнат интерес се мъчат да прозрат посланията, закодирани в 4-те автопортрета на художничката.

Елена Петева – осезаемо присъствие в новата българска живопис

Тя живее и твори в САЩ, показва и в България, приятелите я ценят и уважават за смелостта, почитателите се възхищават от sстила ѝ.

Огромна тълпа любители с разбираемо нетърпение посрещна откриването на изложбата на Елена Петева. Тя е втората поред, посветена е на нейния баща, и е в голяма степен откровено автобиографична. Това подсказва и заглавието, което е избрала: „Присъствие и Отсъствие ІІ“. „Присъствието“ ѝ отвъд Океана и „Отсъствието“ от родната страна. А римската цифра две пряко демонстрира, че това се случва за втори път – при това в една и съща столична галерия, показваща съвременно изкуство, за която видният български куратор и ексфункционер на СБХ – Дим. Грозданов казва, че: „…дори нито един човек да няма вътре, тя пак изглежда пълна…“. Преди две години, през 2015-та, Елена Петева направи първата част от тази изложба, която така силно впечатли познавачите в областта на рисунката, защото това не е просто рисунка, а вик на душата – суров и покъртителен, разтърсващ до дъно сетивата, на оня, който види нейните творби за пръв път.

Младата художничка подписва своя каталог, който ще остане като паметен знак за любителите на нейната живопис

Елена Петева е от онази кохорта млади хора, към които Съдбата бе благосклонна и те през 90-те години на ХХ век успяха да напуснат страната и да заминат за земя, която българите отдавана считат за обетована – Съединените Щтати. Тогава тя е едва 15-годишна, но успешно се справя с всички капани, които Новият свят поставя пред хората на такава възраст. Дарбите, които има и уменията, които е развила преди това в знаменитото софийско 51-о училище „Елисавате Багряна“ са както в основата на нейната социална адаптация така и  помощ при успешното завършване като пълен степендиант на гимназията „Интерлохен Артс Академи“. Наличието на американска диплома за средно образование, взета с пълно отличие, позволява на младата девойка да продължи да следва живопис, което тя прави в „Пенсилванската академия за изящни изкуства“.

По-нататък нейният професионален и житейски път следва очертанията, приети за стандартни в една нормално устроена и подредена държава.

Специализация в Норвегия (при художника О. Нордръм) и неизгладимите впечатления, които оставят в душата ѝ сблъсъкът със живота на Скандинавския полуостров скоро се сменя със средиземноморския климат на Пиринейския полостров. Може би от там се промъкват и тези топли нотки в нейната иначе строго и размерено изобразително творчество. След специализацията във Флоренция следва успешна защита на магистърска степен по живопис през 2007 г. в Университета на Сиракуза. Две години от живота си (2010-12), посвещава на преподавателска работа – обучава студенти по три дисциплини – рисуване, графика и живопис в университета „Доминикан“ – в една от столиците на американската автомобилна индустрия – град Чикаго. Днес младата художничка живее в Провидънс, гордо носещ прозвището „Кошера на индустрията в САЩ“ – най-големият град (вторият по население в Нова Англия след Бостън) и същевременно столица на щата Роуд Алънд. Работи като преподавател в Университета на Масачузетс.

Фрейм (рамка) от видеоарта, който бе ключен като основен ексторат в изложбата на Елена Петева „Присъствие и Отсъствие ІІ“

В изкуството си е автентична и със собственото си присъствие е доказала, че космополитното изкуство, въплътено в начина на живот и творчество, не са проблем за днешния български творец. Основните теми, които тя представя в изложбата си, макар и фино завоалирани зад биографичния фрагмент са скръбта, самотота и тъгата, което е загатнато и в думата „Отсъствие“, като едно от смисловите ядра на нейната изложба. Корпусът на демонстрираното са видеоартът „Междините“, съставен от 6 кадъра, проектирани върху рисунка с въглен. Общият му хронометраж е 5 минути и 45 секунди.

Рисунката се появява след ослепителна светкавица, преминава през 4 фази на изясняване за да се загуби в черния цвят на небитието, и всичко това да се повтаря в режим на непрекъснато показване, като възможно най-добрата авторска концепция за кръговрата на човешкото съществуване в природата. Следват един мъжки портрет и 4 автопортрета.  Видният български изкуствовед и известен столичен преподавател Свилен Стефанов в своето кратко слово при откриване на изложбата, очерта кръга на творческите успехи на Елена Петева. Пред събралата се публика той подчета, че: „Работите на Елена Петева са монохромни и хладни като излъчване. Хладни, в смъсъл на рационални“ – допълни той. Тези и други думи за художничката, зрителите могат да намерят и прочетат в каталога, който се продаваше по време на изложбата.

Елена Петева благодари на всички приятели, познати и просто любители на живописта, които присъстваха на откриването на нейната изложба.

Рационализмът и портретната прилика са просто покъртителни, а на душевните състояния, които те фиксират и открито показват, би завидял дори видният виенски психиатър доктор Зигмунд Шломо Фройд, ако можеше да ги види. Тази удивителна смес между вътрешна самовглъбеност, показана най-напред в „Облак“ (въглен, конте молив и акрил върху хартия, 76 х 56 см), а след това повторена и в „Светлина“, демонстрират не само наистина възхитителни познания по анатомия, смело експериментиране с рисувалната техника и технология, но отлично вглеждане и улавяне на мимолетното душевно състояние на психологически травмирания ни съвременник.

Неговата дълбинна абстиненция е показана в „Мълчание ІІ“ (въглен върху хартия, 76 х 56 см), където нюансировката на черно и бяло, съчетана с капризния вълнообразен щрих, очертан в затворен контур, представя не само психокогнитивната отделеност на индивида от социума, но издава напрежение, което нейните колеги могат да постигнат едва при боравене с цвят. Накрая, като извеждащ експонат, който като че ли ни подава „патерицата на оптимизма“, е поставен автопортретът „Мълчание І“, който деликатно ни подсеща: „Ето това съм аз, това умея, това поставям пред олтара на изкуството и съда на зрителя“.

Зрителите с напрегнат интерес се мъчат да прозрат посланията, закодирани в 4-те автопортрета на художничката.

Работите на художничката украсяват много частни и публични колекции по света, но това е по света, а у нас едва ли Националната ни художествена галерия или пък някоя от Окръжните такива ще се сети да направи откупка. А това, уви, е най-ярката черта на времето и мястото, в което живеем.

Изложба калиграфия и сериграфия на Димитър Трендафилов

Днес в софийската галерия Енакор се открива изложба на Димитър Трендафилов (1937-2016)

Димитър Трендафилов работи в сферата на книжния и графичния дизайн и е автор на десет запазени шрифта.
Роден е през 1937 г. в Бургас. Завършва ателието по „Илюстрация“ на проф. Веселин Стайков в Националната художествена академия в София през 1965 г. Дипломира се и в специалност „Плакат“. След това специализира шрифт в Талин и Прага.

Ученик е на Борис Ангелушев, на когото сътрудничи още като студент във вестник „Литературен фронт“. Трендафилов казва, че това е било „голямото училище“ за него и обича да си спомня за това време:

Най-ценно за мен беше, когато отивах в събота да занеса някое заглавие на Борис Ангелушев и той го харесваше. Той най-напред ме поздравяваше, след това взимаше четката и написаното ставаше неузнаваемо, обаче самата похвала за мен беше голямо удовлетворение.

Известен е с работата си в областта на изящната и приложна графика. Работил е като художник във в. “Народна култура” и в Българската национална телевизия. Проектира графичното оформление на множество вестници, книги и телевизионни предавания.

димитър трендафилов

През последните години от живота си Димитър Трендафилов се занимава предимно с калиграфия и сериграфия. От 1987 до 2016 е нарисувал над 500 листа калиграфии. Неговите пристрастия са калиграфските рисунки, библейските текстове и поезията, които интерпретира по своеобразен артистичен начин. Стилът му се определя едновременно като класически и създаващ тенденции.

От 1994 е професор по шрифт и калиграфия в Националната художествена академия. Преподавателската му дейност там започва още съвсем млад през 1968 и продължава повече от 30 години.
През дългата си преподавателска и творческа практика с огромния си човешки и артистичен заряд, Димитър Трендафилов подготвя и вдъхновява поколения студенти и художници. Огромен е приносът му за развитието на националното и световно графично изкуство и калиграфия и за представяне на българската кирилица.
След смъртта му през 2016 учениците му се сбогуват с него с думите:

Свободният му творчески дух завинаги ще остане сред нас и ще ни даде куража да вървим по стъпките му със сила и достойнство.

димитър трендафилов
Снимка: НХА

Художникът има над 30 самостоятелни изложби. Негови работи са излагани в Париж, Прага, Севиля, Брюксел, Москва, Истанбул, както и в много градове на България. Носител е на редица престижни отличия и награди. През 2012 г. Трендафилов представя в галерия „Академия“ юбилейна изложба по повод 75 годишнината си. Удостоен е с почетния знак на Националната художествена академия, който се връчва за изключителни постижения и заслуги.
Проф. д-р Н. Младенов от НХА говори с много проникновение и чувство за произведенията му:

… листи с хаотични на пръв поглед, артистични драсканици, форми, графични и ярки цветови и композиционни хармонии, изпълнени като сериграфия и литография. Тук там виждаме как петната се допълват и почти създават образи, които често зрителите възприемат нееднозначно. Композициите се градят около някой студен знак, който постепенно бива обгръщан от артистични копнежи на смело положени мазки. После знаците си отиват или трансформират, а остава само хармония и любов…

Наричат го „Бащата на българската калиграфия“ и „Самотния самурай на калиграфското перо“. За Трендафилов любовта към калиграфията започва в ранно детство. Той вярва, че тя е истинско изкуство на пропорциите и хармонията, което е много лично и има двупосочна връзка с твореца. За него това е пътят, който трябва да извървиш към самия себе си и изисква върховно съсредоточаване.

димитър трендафилов

С поглед, отправен винаги в бъдещето и неизчерпаем стремеж към усъвършенстване, той винаги оценява като най-голямо свое постижение най-новите си работи. Убеден почитател на дадаистите, за него е важно да променя непрекъснато подхода си към творческите задачи. За Трендафилов важното е човек да бъде артист, а сръчността е от второстепенно значение и се придобива с опита. Той с голямо желание пробва нови технологии и компютърът и таблетът се превръщат в любими негови инструменти.

В цялото си свободно време правя онова, което мога и което ми носи огромно удовлетворение. Това е най-важното в живота ми. Не се съмнявам, че работата ми е помогнала да оцелея и морално, и физически. Да запазя духовната си свобода.

Изложбата е отворена до 21 юли на ул. Денкоглу 30.

димитър трендафилов

Френски музей представя невиждана до момента скулптура на Огюст Роден

Скулптурата на френския скулптор Огюст Роден (1840-1917 г.) ще бъде изложена публично за първи път в Музея Роден в Париж този месец, благодарение на усилията на изкуствоведи, реставратори и учени. Опрощение („Absolution“), създадена около 1900 г., съвкупност от три отделни скулптури, покрити нежно с парче плат, загадъчно скриващо част от поризвдението. Творбата на Роден ще бъде показана заедно с произведения на немския художник Анселм Кифер (роден през 1945 г.) на изложба, отбелязваща стогодишнината от смъртта на Роден.

Кристин Ланкестремер, ръководител на колекциите в Парижкия музей Роден споделя: „Мисля, че ще бъде изненада за повечето посетители, тъй като много малко хора знаят за съществуването на творбата. Тя не е била показвана или излагана преди. “ Тя подозира, че нейната крехкост и чупливост са попречили да бъде показвана пред широката публика. Трудностите при премествването и евентуалното повреждане на творбите често възпрепрятсват тяхното излагане пред публика.

В случая, поради огромните рискове за безценното произведение на Роден, скулуптурата ще бъде пренесена изключително внимателно от сестринския музей на Роден в парижкия музей, намиращ се в столичния квартал Медон. От съображения за сигурност скулуптурата ще бъде изложена и ще се разглежда зад стъклена предграда, която да предпази крехката творба от рискове.

Наподобяващата плат тъкан е най-крехката част от 2-метровата творба. Скулпторът го е прикрепил леко към трите скулптури (торс, глава и основен камък) с мокра мазилка. „Той не го е направил добре, защото мазилката е била тънка, което е позволи на „плата“ да се движи с течение на времето“, казва Ланкестремер.

Движението е довело да падане на част от мазилката . Неотдавнашната консервация е включвала връщането на „тъканта“ в първоначалното ѝ положение и закрепването ѝ към скулптурата, както и възстановяването на отлепилата семазилка и цялостно почистване на произведението. Реставрацията беше платена от организацията Tefaf (Европейски панаир на изобразителното изкуство).

Все още има много загадки около Опрощение („Absolution“) , добавя Ланкестремер – Не знаем дали сме научили всичко. Роден не е направил мраморна или теракотена версия, което е рядко за за него, а в архива няма нищо за произведението, освен една снимка.

Но фактът, че той е спасен, е значителен. Роден е решил да го запази, така че сигурно е бил доволен.

На 3 юли се открива изложба скулптура и рисунки на Димитар Илийев

Изложбата на артиста ще бъде представена в софийската галерия „Академия“.

Димитар Илийев работи в областта на скулптурата, живописта и рисунката. В настоящата изложба в галерия „Академия“ той ще покаже малка пластика и рисунка. Работи, които се отличават с характерна личностна стилизация. И които говорят за едно достойно артистично присъствие.
Илийев е художник, който живее и работи в Сърбия, в малкия граничен Димитровград. Поради ред причини културната съдба на много хора от този регион е свързана с България.
Художникът е роден през 1950 г., завършва художествена гимназия в Ниш, а през 1977 г. се дипломира като скулптор в Художествената академия в София в класа на професор Димитър Даскалов.

От десетилетия Димитар Илийев е добре позната фигура и в българския художествен живот.

Най-вече заради факта, че той се оказва инициатор на творчески срещи между автори от две съседни страни, които в близкото минало са били разделени от непреодолими политически особености, довели до трайно взаимно непознаване на артистичния им живот.
Той е създател на международния пленер „Погановски манастир“, който включва неизменно и изявени български живописци. Днес, благодарение на този пленер, Димитровград притежава уникална живописна колекция. В нея личат имена на известни художници от бивша Югославия, България, Русия, Германия и т.н.

Важен факт, е че Илийев е основен инициатор за създаването и на градската галерия в Димитровград, наречена „Методи (Мета) Петров“.

На името на художник от Цариброд, който в миналото също е завършил софийската академия. Като директор на тази галерия Димитар Илийев е организирал около 500 изложби. А през последните години на неговото ръководство са положени сериозни усилия в посока на сближаване с българското изкуство, и то с подчертаното посредничество на НХА. Днес в Академията почти няма специалност, която да не е показала произведения на своите студенти в пространството на димитровградската галерия.

„Поради всичко това е повече от логично Димитар Илийев да бъде показан в галерия „Академия“. Но не само защото е завършил в нащата Академия и куратор на стотици изложби и събития или е и член дружеството сръбските художници (УЛУС). Той е тук, защото е преди всичко интересен художник, който има тридесет самостоятелни изложби зад гърба си”, обобщава проф. д. изк. Свилен Стефанов.

Концептуална изложба „Пипалати“ откриха в галерия Underground

Концептуалната изложба „Пипалати“ е проект на Creative Line Studio. В него участват Гергана Мутафчиева и Габриел Пеев – керамични обекти, и Мартин Пеев – фотография.

Идеята на концептуалната изложба „Пипалати“ е да покаже развитието на един обикновен предмет в друга светлина. Да го изведе от стерилната обстановка на дома и да го въведе в неговата естествена среда. Това символично показва пътя от раждането на идеята до нейния полет.

Обектите са инспирирани от морската флора и фауна, като позиционирането им в различна атмосфера подчертава тяхната естествена природа.

Ситуирането на изделията в различна обстановка цели да извади осветителното тяло извън контекста на функционалния предмет. Така се стига до три основни групи пространства, които проектират пътят на това изделие.
Това са на първо място неговото зараждане, на второ – опитът за прохождане, и на трето – символичното отлитане на идеята в пространството.

В тази връзка концепцията има следния надслов: зараждането започва някъде в недрата, в огъня, дълбоко под земята. Прохождането е плавното израстване, на повърхността, в пещерата, на земята. Отлитането е пътят към свободата – в пространството, в облаците и небето.

Художниците Гергана Мутафчиева и Габриел Пеев работят в сферата на художествената керамика и дизайн.

И двамата завършват НХА, специалност Дизайн на порцелан и стъкло и работят заедно вече над 10 години. Участват под името на Creative Line в редица инициативи, включващи проекти, изложения и фестивали в България и в чужбина. В проекта се включва и Мартин Пеев – последна година фотография в НБУ. Той е познат на съвременната публика с фотографските изображения на София, участия в благотворителни изложби и конкурси в отделни направления на фотографския жанр. Той участва в „Пипалати“ с фотосесия на различните пространствени инсталации, което завършва цялостното изграждане на концепцията.
Куратор е Миглена Савкова. Изложбата продължава до 30.06.2017 г. в галерия Underground.

Георги Лечев: Дъх на море

На 20 юни в столичната арт галерия КОНТРАСТ е откриването на изложбата „Дъх на море“ на Георги Лечев, с негови живописни произведения, създадени през последните 10 години.

Известният живописец Георги Лечев е роден на 30 октомври 1949 г. във Варна. На 26-годишна възраст завършва специалност графика във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Оттогава живее и работи в родния си град.

През 1975 заедно със сподвижниците си от „великолепната варненска петорка“ Стоимен Стоилов, Ванко Урумов, Петьо Маринов и Милко Божков превръщат старата фабрика „Вулкан“ в креативна художническа колония. До края на 80-те тя е емблема на бохемски свободния творчески дух. В комплекса от ателиета в тази независима територия за изкуство работят над 70 творци, които оставят дълговечни следи както по стените на сградите, така и в съзнанията на осъзналите тяхното дело.

През повече от тридесетгодишната си творческа кариера Георги Лечев е автор на над сто самостоятелни изложби. Освен в България, те дават възможност на почитателите на изкуството от цял свят да се запознаят с творбите му. Едни от най-знаковите му еспозициии са през 1989 г. в Градската галерия във Вединген и в галерия Майфорт, Санкт Петер-Ординг, Германия; 1995 г. в галерия Артек, Манхайм, Германия; 1996 г. в Градската галерия във Фирнхайм, Германия; 1997 г. в галерия Монсерат, Ню Йорк, САЩ. Произведенията му са пътували и във Франция, Швейцария, Япония, Холандия, Швеция, Чехия, Португалия, Австралия, Русия, Дания, Бразилия, Куба, Чили…

Георги Лечев е носител на множество престижни награди и отличия, измежду които: Националната награда за графика на името на Веселин Стайков (1982), Награда на град Варна (1982), Първа награда на шестото национално изложение (1982), награда „Интерграфик“, Берлин, Германия (1984), няколко награди на Международното биенале на графиката във Варна (1981, 1983, 1987), включително Гран При (1991), наградата „Арт Диалог“, Париж, Франция (1989), почетна награда на триеналето на графиката във Фредриксад, Норвегия (1989), медал от международното триенале на графиката в Кайро, Египет, почетна награда на първото биенале на графиката – малък формат в Клуж, Румъния…

През 2010 става лауреат на Орден „Св.Св.Кирил и Методий“ Първа степен за изключителни заслуги в областта на културата и изкуството.

Младият Лечев има изразен афинитет към сюрреалистичната графика. Обича да рисува и стилно идеализирани интериори, навяващи копнеж по миналото. По-голямата част от последвалата негова дълга и успешна кариера в живописта обаче се характеризира със запомнящи се пейзажи и натюрморти. В тях художникът умишлено избягва човешкия образ, а съсредоточава вниманието си към естествената красота, сътворена от природата.

В творчеството му има няколко теми, които обединявт картините му в групи с взаимно допълващ се смисъл и обогатяващо се въздействие. Някои от тях са пътят, като философия на движението на твореца във времето, съвършената природна хармония във всички сезони и красотата на естествените проявления, било то в дърветата и цветята, изгрева и залеза, облаците над вълнолома или хипнотизиращия танц на жеравите.

В настоящата изложба пред погледа на зрителя оживяват необятното море, играта на светлината върху вълните, отраженията на облаците, бягащи по водната повърхност, силуетите на рибарските лодки.

Натюрмортите му заковават вниманието и фокусират размишленията с ярките си контрасти си – както между привидно противоречащите си студени и топли цветове, така и между интериора с окрупнени образи на плодове и цветя и екстериора безкрайната линия на хоризонта.

Чрез картините в серията „Пингвини“ Лечев ни показва от една различна гледна точка своя проникновен поглед към ежедневните човешки състояния и вълнения – „Аз съм отново сам“, „Мълчалив диалог“, „Казват, че ще вали“, „Да правят, каквото искат“.

Куратор на „Дъх на море“ е Аксиния Джурова. Експозицията можете да видите в галерия „Контраст“ на ул. „Цар Самуил“ № 49 в София до 20 юли 2017.

Съновидения в цвят и послания в изложбата-живопис „Паралелности“ на Даниел Динев

Галерия „ЛИК“ представя втората самостоятелна изложба на художника Даниел Динев.

Втората самостоятелна изложба на Даниел Динев в галерия „ЛИК“ е наречена „Паралелности“. Тя представя съновидения, които прерастват в картини, наситени с цвят и послания. В творбите на артиста реални обекти се преливат в нереално измерение. Въздействат на сетивата и чувствата.

„Живеем в свят, изпълнен с множество реалности, които се успоредяват в зависимост от нашето възприятие. Водещата отправна точка за създаването на новите ми картини, отново са сънищата – обяснява Даниел Динев. – В творчеството ми се преливат реални обекти в такива, продукт на моето въображение, родило се в безкрайната вселена на моите сънища. Често се преплитат няколко свята, които въпреки различната си природа, създават усещане за една хармонична цялост. Тази всеобщност е облята от завесата на моето несъзнавано и е материализирана върху платната, така както си я спомням”.

Именно заради това според художника се случва зрителите да видят нещо свое. И това да не е част от предварителния му замисъл.


„Затова обожавам Изкуството – защото интерпретацията е безкрайна”, споделя Динев. Неизменен елемент от творчеството му е усещането за „вселенска отвъдност”, както я нарича той.

„Тя обаче не плаши със своите размери в тъмни тонове, а приютява с приятелския жест на красивите виолетово-сини нюанси, които ни оставя небето след дъжд, по време на изгрев или магичен залез. Усещането за сигурност е заложено в уюта на зеленеещата трева, по която стъпваме. Мъглявините, породени от тъгите в нашия живот, са приютени във вселенското сърце, а това ражда щастието в жълто от началото на всеки нов ден, към което се надявам картините да водят зрителя. Към това преливане на реално и отвъдно, земно и извънземно, природно и космическо, стихийно и хармонично се движат обектите, съставляващи моите сънни видения и описани от мен върху платната”.

Изложбата на Даниел Динев в галерия „ЛИК“ продължава до 27 юни. Художникът се надява тя да бъде поредният диалог между аудиторията и неговите творби.

А ето какво казва за картините на Динев изкуствоведът Дочка Кисьова-Гогова:

„Новите му картини са нарисувани изцяло в нова авторска техника и тази техника е многослойна или „multilayer”. Най-особеното в нея е, че част от пластовете са транспарентни. Понякога художникът прави повече от 20 напластявания, като включва темпера, акрил, маслен и сух пастел, акварел. Тази техника показва възможностите му в много направления. Тя открива интересни страни от творческото му амплоа. Помага му в постигането на новите неща в стилова композиционна и пластична посока, в търсенето на дълбочина и сложност на цвета.“

Ема Иванова: четвърта самостоятелна изложба живопис и рисунки

Ема Иванова е млада артистка с обширни и разнообразни творчески интереси: изобразително изкуство, живопис, илюстрация, графика, скулптура, стенописи, печат, акватинта, дърворезба, татуиране, графити и много други…

Ема Иванова
На 12 юни 2017 г. в София отвори врати нейната четвъртата самостоятелна изложба.

Експозицията представя колоритните изследвания на авторката главно в областта на пейзажа. Повече от 30 са творбите в изложбата, дали поле за израз на вдъхновения и възприятия с езика на живописта и рисунката – като един опит за цветно портретуване на изначалната градивна сила.

Ема Иванова
Самата Ема определя себе си като „практикуващ артист“. Тя е изучавала изящни изкуства и илюстрация в университета в Ковънтри, Англия, където специализира в различни курсове по изкуство. С нейните собствени думи:

Заминах за Англия, след като завърших гимназия, с основното желание да се докосна до един друг тип общество, до една друга култура, с целия устрем на любопитството ми към непознатото. Две години учих дизайн, изящни изкуства и илюстрация в университета в Ковънтри. В крайна сметка се оказа, че най-много опознах самата себе си в процеса.

Ема Иванова
След завръщането си в България Ема Иванова започва по-сериозно да се интересува от история на изкуството. В момента продължава обучението си в специалност изкуствознание и артмениджмънт в НБУ, където комбинира теория и практика.

Ема разказва за този период:

Усещането, когато се върнах обратно беше подобно на глътка вода след дълъг период на жажда. Оттогава съм сигурна в едно: човек е силно свързан с родното си място, може би на някакво дълбоко енергийно ниво. И когато е в хармония със средата си – това е пълно единение. Затова сега се чувствам много по-мотивирана да работя над идеите си, да опознавам хоризонтите на собствените ми същност и сетивност. Чрез средствата на живописта в момента изследвам естествената връзка на човека с природата. Стремя се чрез диалог с цвета и неговите качества да провокирам зрителя да заеме различна гледна точка и да надникне в магичното естество на живописното пространство.

 

С изкрящо въображение и изключително продуктивна, само в рамките на няколко месеца Ема има своите първи самостоятелни изложби – една на територията на университета и една в Представителството на Европейската комисия в България, участва и в много колективни изложби, една, от които – в галерията на НДК.

Ема Иванова

Третата самостоятелна изложба на Ема Иванова през 2016 „Диалози“ в Културен център в родния ѝ град Русе представя последователните ѝ художествени търсения в сферата на живописта и рисунката. Младата авторка изследва живописно дълбоките слоеве на човешката душа и нейната симбиоза с природната среда. Фундаменталната обвързаност с природното естество е главна посока за изследване на многопластовата човешка натура. Изложбата представя един диалог на автора със себе си, но и диалог с природата – върховната и абсолютна творческа сила.

Ема смята, че не е единственият млад български творец, който се връща от чужбина, защото у нас има глад за изкуство. Тя е убедена, че развитието и успехът зависят от самия човек и неговата смелост да отстоява интересите и позицията си.

 

Трябва творчеството да е в симбиоза с хората и тяхната душевност. Изкуство според мен не се твори, за да бъде разбрано. А именно за да повлияе и докосне сетивата на човека отсреща, независимо дали е зрител в салона на театър, или възнесен в тишината посетител на изложба.

 

Нейните художествени търсения не стихват, както и вдъхновението за самопознание и диалог с природата, отразяващо се чрез средствата на живописта.

 

Изложбата на Ема Иванова е отворена от 12 до 26 юни 2017 в Аукционна къща Енакор, ул. Денкоглу 30, София

 

Трета самостоятелна изложба на Божидар Чантарски

На 26 Май в Арт Център „Орхидея“ в град Карлово се открива третата самостоятелна изложба на художника Божидар Чантарски.

Чантарски е роден в град Бургас на 23.03.1983 г. През 2005 г. получава бакалавърска степен във факултета по изобразителни изкуства във Великотърновския университет „Св. Св Кирил и Методий“, в курса на покойния майстор на кавалетната графика проф. Мотко Бумов.

От 2006 г. участва активно в общи експозиции със свои колеги. Творбите му впечатляват публиката на ежегодните изложби на младите бургаски автори в периода от 2009 до 2017 година, в изложението „Никулден“ през 2013, 2014 и 2016 г. и на Националната изложба-биенале „Приятели на морето“ 2016.

Първата му самостоятелна изложба е през април 2012 в родния му град и младият художник я посвещава на дъщеричката си Йоана. На откриването първият му учител в изобразителното изкуство Красимир Зинин разказва:

„Учил съм го от детенце. Изключително съм щастлив, че присъствам на раждането на един много млад художник, който притежава качества на артист. Колоритът му е прекрасен! Божидар е много продуктивен. Няма какво друго да кажа, освен че по рисунката ще го познаете. Щастлив съм, че Божидар идва в дружеството на художниците. Ние намаляхме и аз сърдечно му желая успех!”

През следващите години Чантарски участва в пленерите „Родопска приказка” в Смолян (2015), „Пристан” Поморие (2015), „Свежен” Свежен (2016). Следва и втората му самостоятелна изложба, наречена „Късчета България” през октомври 2016 в художествената галерия „Георги Баев”, Бургас.

Носител е на приза „Пазител на традициите“ в категория „Изобразително изкуство – млади“ от Петите годишни награди на националната инициатива „Пазител на традициите“, организирана от Асоциация за развитие на изкуствата и занаятите – 7 през 2014 г. През 2016 г. печели наградата „Рицар на четката“.

Един от основните обекти в творчеството на художника е човекът, чието лице като платно отразява щрихите на живота. Той наблюдава и пресъздава в творбите си бита на обикновения отруден български селянин, неговите радости и неволи.

Извор на нестихващо вдъхновение за Чантарски е богатата природа на родината и безкрайното разнообразие на нейната красота. Друга любима негова тема е уникалната българска възрожденска архитектура. С неподражаемо майсторство той изобразява в произведенията си очарованието на Карлово, Жеравна, Несебър, Самоков, Медвен, Драчево, Малко Търново, Трявна, Копривщица…

Самият художник споделя, че рисува, откакто се помни:

“Още в детската градина имахме избор да оцветяваме различни книжки или ни даваха блокче с молив, на което да рисуваме. Аз бях единственият, който взе блокчето и молива, а всички останали просто решиха да оцветяват. Та оттогава още рисувам. Вдъхновяват ме селските, морските, възрожденските сюжети, всичко, свързано с България. Като стил не подражавам на никой от големите творци. Уважавам всички знаменити художници и не търся никой от тях в творбите си. Рисувам това, което чувствам!“

Божидар Чантарски е истински българин и родолюбец. Той винаги е искал да остане да рисува и да се реализира в родината си, а изложбите си да представя по целия свят. Негови картини са притежание на частни колекционери от България, Финландия, САЩ, Япония, Русия, Германия и други държави.

До 6 юни ценителите ще имат възможност да се насладят на ярката дарба на живописеца, която той с огромно желание споделя непрестанно.