Добре дошли в ArtGallery!

Category Archives: Артисти

Любовта и новото начало в творбите на Александър Терзиев

Александър Терзиев е художник-символист, боравещ със символи и знаци, чрез които изразява своите мисли и идеи за живота.

Водеща идея в творчество на художника Александър Терзиев е Любовта. Това включва както взаимоотношенията между хората, така и любовта, раждаща живот. В този смисъл в неговите картини изобилстват женските фигури. Това не е случайно, защото жената е тази, която ражда новото начало. Дори и в малкото пейзажи, които създава, използва човешки фигури, за да предаде духовност на изображението.

Творбите на Терзиев са изобразени в няколко цикъла. Можете да ги видите в изложбата живопис, която е подредена във фоайето на Гранд Хотел София.

Единият цикъл е “Нарът” – за зараждането на живота като символ. Това са фигуративни композиции, вградени в изображението на плода.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Вторият е “Врати”. Чрез тях авторът изразява друга своя идея – всеки човек има своя врата, тя е начало и край на нещо конкретно, граница между материалното и духовното. Така преминавайки през различни “двери”, човек оставя и свой отпечатък върху тях.

Терзиев работи и върху още два цикъла: ”Кръст” – символ на вярата, смирението и съдбата, и “Меч” – представящ житейската битка.

Александър Терзиев е роден на 14 ноември 1953г. в Сандански. Завършва специалност “Художествен текстил” в София през 1972 г. В продължение на 10 години работи с големия български художник Димитър Казаков – Нерон / 1933-1992г./. Този период се оказва и неговата “житейска академия”. Има 14 самостоятелни изложби. Негови творби са представяни в галерии – Италия, Македония и Гърция. Картини на Александър Терзиев се намират в частни колекции в САЩ, Япония, Германия, Холандия, Дания, Швеция, Италия, Франция.

Сенкология – изкуството да рисуваш реалността с помощта на сенките

Всички сме играли със сенките си, когато сме били деца. Опитвали сме се да избягаме от тях, да им се изплъзнем или да се скрием от тях, но винаги…безуспешно.

Белгийският художник Винсен Бал не само, че не се опитва да бяга от сенките, а именно чрез тях, създава своето изкуство, комбинирайки предмети, рисунки, ситуации и елементи от реалността с магията на сенките, която допълва творенията му, създавайки произведение което е изградено едновременно от докосваемото и ефимерното.

Винсен Бал e белгийски режисьор и художник, който е създал четири игрални филма и няколко късометражни ленти. Като дете, Винсънт прекарва голяма част от времето си в четене на комикси. Учи филмова режисура в училището „Сен Лука“ в Брюксел, а третият му късометражен филм „Аан Зее“ е селектиран в програмата на много филмови фестивала, като печели няколко от тях.

Винсент завършва през 1994 г. с късометражния филм Tour de France, след което режисира The Bloody Olive, който печели над 20 награди от филмови фестивали по целия свят.

Настоящият му феноменален проект се нарича „Сенкология“ и нямаше как да не привлече вниманието си със своята креативност и оригиналност.

Сенкология е поредица от Винсент Бал, създадена като комбинация от ежедневни предмети и сенките им, чрез което се създават красиви илюстрации. Някои са забавни, други сериозни, трети тъжни…Именно поради покриването на целия спектър от човешки емоции и чувства, Бал решава да кръсти проекта си с име, звучащо, изключително научно.

Докато Винсънт работи по сценарий на новия си филм през май 2016 г., той изведнъж забеляза как сянката на чаша на бюрото му, изглежда като малко слонче. Той довършва в пълнота изображението с няколко реда, снима своята творба и я споделя в Instagram.

Реакциите са толкова положителни и интересни, че той се осмелява да създава всеки ден по няколко „сенчести драскулки“. От този ден нататък Винсен не е спрял да демонстрира своето въображение и фантазия.

Да илюстрираш всеки световен град, в който си бил – „Мисия възможна“

Името му е Максуел Тилс  – пътуващ артист

Едва на 23 години, той е вече придобиващ известност илюстратор, независимо, че е самоук и изцяло сам е развивал таланта си през годините.

Роден е в най-големия град на Австралия – Сидни, но през 2015 г. се премества в Лондон, за да е по-близо до света на художниците до възможностите, които предлага една от световните столици. Към момента работи като илюстратор на свободна практика и се отдава на различни проекти. Самият той споделя, че рисуването винаги е било център на всичко в живота му и винаги е обичала да рисува.

Още като дете се запалва по глупавите и безгрижни приключения, които съпътстват героите от класическите комикси, в които е влюбен. Допада му и чистата естетика на комиксите от стария стил, които са изчистени по отношение на концепцията и начина на изразяване.

Започва да открива и развива таланта си като рисува подобни „глупави“ по неговите думи комикси и карикатури на приятелите си. Това се случва още докато е в началното училище. Освен да рисува, в този период Максуел се опитва и да събере колкото може повече комикси на Астерикс или Тинтин, които да му слъжат за пътеводител в света на комиксите и да се учи от тях и богатството, което предлагат.

Търсейки себе си след завършването на университета в Сидни, Максуел решава да се отдаде на пътя и пътуването. Решава да поддържа дневник на своите пътувания и да създава скици, чертежи и илюстрации на градовете и местата, които посещава, а да се изхранва с продажбата на ръчно изработени пощенски картички. От този миг нататък постепенно развива таланта си, пренасяйки го на едно ново, по-високо ниво, отвъд продажбата на картички и карикатури.

Към момента се е концентрирал върху работата си в Лондон, и ако посещавате скоро английската столица, се оглеждайте се за един замечтан, чернокос художник, подпрял се на ъгъла на някоя викторианска сграда, оформяйки един шарен, пъстър и красив свят под магията на своите четки.

 

Да създаваш мимолетно изкуство, отнемайки хартия

Всеки от нас си е играл като дете, режейки хартията в различни форми и забавлявайки се понякога успешния, а понякога не чак толкова, резултат. Понякога сме започвали от скука в някой досаден за нас час в училище или докато се опитваме да се разсеем, гонейки стреса и напрежението преди най-важното контролно в края на срока.

All images © Pippa Dyrlaga.

Е, вероятно повечето от нас отдавна са изоставили подобни занимания. С порастването си имаме навика да избягваме „губенете на време“ с подобни „безсмислици“. Не така обаче се е развил животът при артистката от Англия – Пипа Дирлага.

All images © Pippa Dyrlaga.

Тя е родена и работи в Западен Йоркшир и определя себе си като артист, създаващ съвременни произведения на изкуството, чрез рязане на хартия и прецизното ѝ оформяне в красиви и впечталяващи форми.

All images © Pippa Dyrlaga.

Нейната работа и творби са вдъхновена от животните, природата, мястото, на което живее, архитектурата и периодични включвания на елементи от класическата и поп културата. Интересна е гледната точка, че в повечето случаи изкуството се създава от създаване на нещо, чрез добавяне на допълнителни материали или символи и знаци. При изкуството на Дирланга всъщност процесът е обратен – чрез отнемане на материал се получава произведение на изкуството.

All images © Pippa Dyrlaga.

От един лист хартия, тя изразява „ненужното“ и така се получава цялостна картина. Дирланга първо изготвя схемата на ръка на гърба на хартията и след това ръчно, с помощта на скалпел, тя плавна и прецизно изрязва всяка ненужна частица от хартията. Процесът на създаване на една нейна творба може да отнеме часове, докато бъде завършен. Тя самата твърди, че „Процесът е също толкова важно за мен, колкото и крайният резултат“

All images © Pippa Dyrlaga.

All images © Pippa Dyrlaga.

Дирланга e израснала в малко селско градче, като е била заобиколена от дива природа, много животни, а градският шум, натовареност и суета са били далеч от нейното ежедневие. Именно този живот е бил нейното първоначално вдъхновение, което и до днес оказва влияние в работата ѝ.

All images © Pippa Dyrlaga.

All images © Pippa Dyrlaga.

 

Bear To Love: Очарователните мечоци на Darvo Inspiration

Мечоците, нарисувани от художничката Вени Гълъбова, ще покорят сърцата ви.

Най-кратко казано, Вени, която обича да рисува мечоци, е артист. Какво означава това?  Тя е не само художник, но и графичен дизайнер, илюстратор, фотограф, декоратор и … майка. Когато се ражда дъщеря й, започва да й рисува сладки мечета, за да я зарадва. И така се появяват популярните й творения и Darvo Inspiration.

Вени следва тенденциите и смело се впуска в света на дигиталното изкуство.

В момента можете да си закупите арт принт с мечоците в различни теми от магазина й в Етси, където творенията й имат много фенове.

„Има хора, които ще предпочетат дигитални картини заради по-ниската цена. Но вярвам, че винаги ще има и такива, които ще държат на оригинални картини, само за това, че ще са единствените притежатели на тези произведения на изкуството“, смята авторката.

Самата тя започва да рисува още от дете. Посещава уроци по изобразително изкуство, за да усъвършенства уменията си.

„Осъзнато решение беше взето, когато бях 8-ми клас… Започнах да ходя на уроци, за да се справя на изпита за техникум по облекло. Тогава исках да бъда дизайнер.“

Днес Вени признава, че обича да рисува с „всичко, което оставя следа“.

„Всеки материал дава различно усещане. Обичам да смесвам техниките и да откривам нови похвати. Вдъхновявам се от природата, любовта и спокойствието. Всичко започва с мисълта… Понякога отнема доста време да нарисувам нещо наум, след което го превръщам в реалност.“

Художничката разкрива още, че се вдъхновява от всички артисти, които дават нов поглед над света и най-вече Стина Пърсън.

 

Джошуа Флинт и неговия свят на неясни споемни от миналото и бъдещето

Джошуа Флинт рисува сцени, свързани с начина, по който ние възпроизвеждаме в съзнанието си стари случки, спомени и мигове от минали красиви, влюбени или трагични моменти. Той акцентира вурху замъгляването, изчезването на детайли и едновременно съществуване на ясни елементи от спомена ни безвъзвратната загуба на детайли. Визуалните му разкази не са линейни и абсолютно ясни и кристални по своя смисъл, а по-скоро създават сюрреалистична колеция от пейзажи, мисли, мечти, спомени и (не)познати светове.

В картините му се представят, както реални и истинни спомени, така и мигове мимолетност, които съзнанието ни неволно запечатва, виждайки ги на улицата, в социалните мрежи, в някоя наша отвеяна мечта или остатък от сън, който съзнанието ни е несигурно дали се е случил или не.

„Картините се колебаят между познатото и непознатото, докато едновременно, включват у себе си и миналото, и настоящето“, казва Флинт при представянето ан своя проект.

„Ако преработим йерархията и позиците на на елементи от картините те ще се превърнат във фикция, която би позволила безброй интерпретации. Идеите в произведения са препратки към лиминалността, екологичните проблеми, неврологията, психологическите състояния, както и историята на живописта.“

Неговите картини пресъздават усещането ни за желание да си спомним ясно всеки детайл от дадено случка или сън, но съзнанието не ни позволя, безвъзвратно изхвърлило от себе си ненужната информация. По тази причината произведенията му понякога са мътни, леко размазни, тъмни или „мъгливи“.

Вълшебства в акварел от художничката Виолета Бояджиева

Младата българска художничка Виолета Бояджиева пресъздава вълшебства в акварел.

В далечната 1995-а, когато бъдещият талант в изобразителното изкуство Виолета Бояджиева била само на 7, именит художник й подарява своя картина. И й пожелава да някой ден да има зашеметяваща арт кариера.

Днес картината му е закачена в дома й, където всеки ден й напомня за пожеланието на автора й. Самата Вили признава, че любовта й към рисуването се е зародила в нея от първия й допир до химикал и хартия.

А когато се записва да следва парково строителство в Строителния техникум, открива очарованието на работата с акварел.

„В техникума имахме много красиви албуми с архитектурни скици. Те почти винаги бяха изработени с мастило и акварел”, спомня си Бояджиева.

Започва да рисува от съвсем малка. Със смях си спомня първия обект, който решила да пресъздаде на белия лист:

„Когато съм била на 4, баща ми е докарал една кокошка и я вързал на терасата. Аз съм се вдъхновила от тази сцена и съм произвела малко листче с картинка, което още се пази някъде из къщи”, разказва с усмивка Вили.

Днес на платната й оживяват въздействащи портрети на хора.

Обича много и да рисува и обекти от природата.

Експериментира със сурови цветове – директно от палитрата. А понякога купува материали като цветна хартия, креда, бял акрил.

„Често пробвам различни хартии и изобщо все още търся. Имам и скицник, който не показвам никога, тъй като в него всичко е експеримент и доста от нещата нямат завършен вид. Хартията е мека и тънка, бръчка се от акварела, но понеже си е само за мен, всъщност ми харесва. От време на време работя тайно с тънкописец. Изобщо обичам да експериментирам.”

Любимата й техника обаче остава рисуването с акварелни бои.

„Акварелът ме вдъхновява. Често избирам нещата, които ще рисувам с оглед на това кое ми се струва „по-акварелно”. Напоследък се вдъхновявам от оттенъците на човешката кожа, както и сенките които се спускат по бели фасади…“

Обикновено първо си записва различни идеи. Образи, които са я развълнували. Неща, които иска да пресъздаде на платното.

„И когато седна да рисувам, започвам да работя по идеята. Да проучвам референтни фотографии (най-често работя със собствени снимки). После си правя нещо като мъничко изображение в скицник, само с молив и определям най-тъмните и най-светлите части на картината. След това избирам хартия, правя скица и когато съм готова следва любимият ми момент – оцветяването с акварел. Тогава си пускам музика и се потапям в един друг свят…“, разказва Вили.

Досега е участвала с акварелите си в една групова изложба. Но нейните почитатели са добре запознати с творчестото й, което могат да видят във фейсбук групата й и в магазина й в Етси .

Художничката поддържа и собствен канал в youtube. В него може да се видят нагледно похватите и техниките, които използва при създаването на картините си.

Напоследък Вили се ориентира и към дигиталното изкуство.

„Но смятам че хората предпочитат традиционните медии все още. Има няколко поколения (по-малки и от мен), които обожават дигиталното изкуство, илюстрираните видео и настолни игри и цялото дигитално фентъзи изкуство. Те го консумират обаче по-скоро под формата на интернет съдържание, отлкото нещо друго.“

Сред любимите художници на Бояджиева са: Дега, Сезан, Алфонс Муча, Моне, Фрида Кало.

Смята, че тези творци най-много са повлияли стила й. От българските художници харесва Калина Тонева и Владимир Димитров – майстора.

Признава, че любимата й тема за рисуване е човешката фигура. Под четката й излизат и реалистични изображения на растения, птици, животни и др.

„Бих искала хората да знаят, че влагам много енергия в картините си. Обичам да работя, понякога правя едно и също нещо по 5 пъти, докато не получа желания резултат. Освен това смятам че енергията на вдъхновението е заразна. И  картините, направени с вдъхновение, го излъчват дълго след като са били завършени. “

 

снимки: личен архив на Виолета Бояджиева

Изложба калиграфия и сериграфия на Димитър Трендафилов

Днес в софийската галерия Енакор се открива изложба на Димитър Трендафилов (1937-2016)

Димитър Трендафилов работи в сферата на книжния и графичния дизайн и е автор на десет запазени шрифта.
Роден е през 1937 г. в Бургас. Завършва ателието по „Илюстрация“ на проф. Веселин Стайков в Националната художествена академия в София през 1965 г. Дипломира се и в специалност „Плакат“. След това специализира шрифт в Талин и Прага.

Ученик е на Борис Ангелушев, на когото сътрудничи още като студент във вестник „Литературен фронт“. Трендафилов казва, че това е било „голямото училище“ за него и обича да си спомня за това време:

Най-ценно за мен беше, когато отивах в събота да занеса някое заглавие на Борис Ангелушев и той го харесваше. Той най-напред ме поздравяваше, след това взимаше четката и написаното ставаше неузнаваемо, обаче самата похвала за мен беше голямо удовлетворение.

Известен е с работата си в областта на изящната и приложна графика. Работил е като художник във в. “Народна култура” и в Българската национална телевизия. Проектира графичното оформление на множество вестници, книги и телевизионни предавания.

димитър трендафилов

През последните години от живота си Димитър Трендафилов се занимава предимно с калиграфия и сериграфия. От 1987 до 2016 е нарисувал над 500 листа калиграфии. Неговите пристрастия са калиграфските рисунки, библейските текстове и поезията, които интерпретира по своеобразен артистичен начин. Стилът му се определя едновременно като класически и създаващ тенденции.

От 1994 е професор по шрифт и калиграфия в Националната художествена академия. Преподавателската му дейност там започва още съвсем млад през 1968 и продължава повече от 30 години.
През дългата си преподавателска и творческа практика с огромния си човешки и артистичен заряд, Димитър Трендафилов подготвя и вдъхновява поколения студенти и художници. Огромен е приносът му за развитието на националното и световно графично изкуство и калиграфия и за представяне на българската кирилица.
След смъртта му през 2016 учениците му се сбогуват с него с думите:

Свободният му творчески дух завинаги ще остане сред нас и ще ни даде куража да вървим по стъпките му със сила и достойнство.

димитър трендафилов
Снимка: НХА

Художникът има над 30 самостоятелни изложби. Негови работи са излагани в Париж, Прага, Севиля, Брюксел, Москва, Истанбул, както и в много градове на България. Носител е на редица престижни отличия и награди. През 2012 г. Трендафилов представя в галерия „Академия“ юбилейна изложба по повод 75 годишнината си. Удостоен е с почетния знак на Националната художествена академия, който се връчва за изключителни постижения и заслуги.
Проф. д-р Н. Младенов от НХА говори с много проникновение и чувство за произведенията му:

… листи с хаотични на пръв поглед, артистични драсканици, форми, графични и ярки цветови и композиционни хармонии, изпълнени като сериграфия и литография. Тук там виждаме как петната се допълват и почти създават образи, които често зрителите възприемат нееднозначно. Композициите се градят около някой студен знак, който постепенно бива обгръщан от артистични копнежи на смело положени мазки. После знаците си отиват или трансформират, а остава само хармония и любов…

Наричат го „Бащата на българската калиграфия“ и „Самотния самурай на калиграфското перо“. За Трендафилов любовта към калиграфията започва в ранно детство. Той вярва, че тя е истинско изкуство на пропорциите и хармонията, което е много лично и има двупосочна връзка с твореца. За него това е пътят, който трябва да извървиш към самия себе си и изисква върховно съсредоточаване.

димитър трендафилов

С поглед, отправен винаги в бъдещето и неизчерпаем стремеж към усъвършенстване, той винаги оценява като най-голямо свое постижение най-новите си работи. Убеден почитател на дадаистите, за него е важно да променя непрекъснато подхода си към творческите задачи. За Трендафилов важното е човек да бъде артист, а сръчността е от второстепенно значение и се придобива с опита. Той с голямо желание пробва нови технологии и компютърът и таблетът се превръщат в любими негови инструменти.

В цялото си свободно време правя онова, което мога и което ми носи огромно удовлетворение. Това е най-важното в живота ми. Не се съмнявам, че работата ми е помогнала да оцелея и морално, и физически. Да запазя духовната си свобода.

Изложбата е отворена до 21 юли на ул. Денкоглу 30.

димитър трендафилов

Изкуство, създадено от празни кенчета с напитки

Какво правите с празните кенчета, които остават у вас след употреба? Нека познаем – хвърляте ги в коша.

Това, разбира се, е обичайният отговор на подобен въпрос. В крайна сметка, за какво точно ще ви трябват някакви си празни кенчета?

За хората от Teatro Metaphora от португалския остров Мадейра обаче нещата не стоят точно така. Тези талантливи хора са намерили начин да превърнат празните кенчета в произведения на изкуството.

Артистите от Teatro Metaphora умеят да превръщат десетките празни кенчета в картини с различна тематика. От портрет на великия Нелсън Мандела до такъв на футболната звезда Кристиано Роналдо, който е роден именно в Мадейра.

Празните кенчета са събирани в продължение на шест месеца, преди да бъдат превърнати в изкуство. Според направените калкулации, вкарани в употреба са около 25 000 кенчета.

Повече за Teatro Metaphora можете да научите на тяхната Facebook страница.

Невероятно детайлните картини на животни на Файе Холидей

Файе Холидей е изключително талантлива млада художничка, която обожава да рисува животни. Файе дотам се е специализирала в това, че всяка една нейна рисунка на определено животно може да се похвали с просто забележителна детайлност.

Файе е родом от Великобритания, но тя черпи истинско вдъхновение от това да пътува.

Последното си пътуване тя е кръстила Haathi, което всъщност означава „слон“ на хинди. Художничката решава, че ще отдаде почит на някои от най-прекрасните животни на планетата, превръщайки ги в част от своето изкуство. Най-голямо вдъхновение тя черпи от т.нар. Фестивал на слоновете в Джайпур, Индия, където вижда изумителни рисунки на тези наистина величествени животни.

Именно рисунките на слонове, които вижда в Индия, са основното вдъхновение на Файе в работата й оттам-нататък.

Художничката има вече над 300 000 последователи в Instagram, което е и солиден атестат за нейната работа и талант.

Повече за Файе Холидей можете да видите на нейния уебсайт и Instagram профил.