80 000 исторически акварелни картини разкриват как е изглеждал светът преди фотографията
Акварелната живопис безспорно се отличава със своята ефирност и плавност на изобразяване. И всички ние сме виждали онези картини, сякаш докоснати от слънчевите лъчи на следобеда на някое живописно място. Акварелните бои са най-честият избор както за начинаещи или любители художници, така и в часовете по изобразително изкуство в училище. Поради не толкова скъпата стойност на този вид художествени материали, в съзнанието на повечето хора акварелната живопис не е до там сериозно занимание. Но критиците трябва да знаят, че по-малко от 100 години преди преносимият фотоапарат да стане достояние за човечеството, документалните изображения са заели място в историята, благодарение на акварелната живопис.

„Рибарско пристанище (Булон)“, Ричард Паркс Бонингтън, 1818 г.
Това става ясно чрез проекта “Акварелен свят” (The Watercolour World https://www.watercolourworld.org/), в който са събрани над 80 000 акварелни картини, създадени до 1900 година и този необятен фонд продължава да се допълва и в момента. Създателите на онлайн базата за документални картини уточняват, че до появата на фотографията, акварелните картини са били единственият еквивалент на снимките. Освен професионалните художници, любителите също създавали хиляди изображения, запечатвайки живота такъв, какъвто са го виждали с очите си.
Мащабният брой картини се реализира в грандиозния проект The Watercolour World със съдействието на бившия дипломат Фред Хохлер, който намира картини по цялата територия на Великобритания
Идеята да събере всички творби на едно място идва по време на една от обиколките му из английските публични колекции на художници от миналото. Ценността на проекта „Акварелен свят» се изтъква и от вестник «The Guardian», (https://www.theguardian.com/artanddesign/2019/feb/14/watercolours-documented-earth-website-digitise-historic-imagery-climate-change-world) който отбелязва, че това не са просто картини, а исторически документи. Разбира се, по-голямата част от тези съкровища са случайно запечатани образи, продиктувани от вдъхновението на художниците. Дървета, сняг или вода – изобилието на природния контекст в картините е доминиращо, но едно случайно нарисувано цвете се оказва част от първото известно изображение на връх Еверест, който се вижда на заден план на пейзажа, създаден малко след 1840 г. Документалната цел на картините е била насочена и за създаване на научни илюстрации като тази от 1833 година с нарисувано изригване на вулкана Везувий.

„Балната зала, разположена във вътрешния двор на хотел De Ville”, Париж, Франция, Жан Овриер, 1745 г.
Всички акварелни картини от историята преди появата на фотографията са важни за историците поради бързо изменящия се свят, погубването или заличаването на места при войни, природни катаклизми и изчезването на животински и растителни видове. Според очакванията на Хохлер, акварелните картини би трябвало да достигнат поне милион и тогава ще настъпи моментът, в който проектът ще стане незаменим инструмент в помощ на по-доброто разбиране на днешния ден.
Самият той определя качеството на картините като доста разнородно, защото те са творение не само на художници, но и на военни чертожници, ботаници, експедиционни акварелисти
Някои от тях са се славели по целия свят като професионалисти в сферите си на дейност. Подобен пример се наблюдава при британския генерал Джеймс Морис Примроуз, нарисувал няколко впечатляващи пейзажи от Индия по времето на колониализма. Подозренията на Хохлер водят до заключението и за съществуването на нископлатени жени художнички, запечатващи с акварел света около тях и можем да сме благодарни, че днес ги имаме като наследство в публичен архив.

4. „Коронацията на Александър II на Успенския събор в Московския Кремъл на 26 август 1865 година“, Михали Зичи, 1857 г.
Да направиш историята видима за голям брой хора може да помогне за задълбочаването на познанието за света. Затова проектът „Акварелен свят“ продължава да продължава да попълва безкрайния онлайн архив на акварелисти в категории като „здания и архитектура“, „пейзажи и морски пейзажи“, „хора и общество“, „флора и фауна“, „пътешествия и транспорт“.

5. „Замъка Дувър“, генерал Джеймс Морис Примроуз

По мотиви на картините на Дейвид Кокс „Пресичането на Ланкастърските пясъци“, неизвестен художник

Без наименование и дата, Индия, генерал Джеймс Морис Примроуз

„Кандахагар“ (град в Афганистан), генерал Джеймс Морис Примроуз , 1879 г.

„Венеция“, Габриел Карелли

„Болницата Форд“, Уилиъм Хау, 1857-1870 г.

„Изпробване на пожарната помпа на централния площад в Амстердам“, печат след Ян вад дер Хейден, краят на 17 в.

„Пазар за кайсии, Сарагоса“, Артур Мелвил, 1872 г.

„Постановка на индианска племенна церемония в Олимпийския театър, Филаделфия“, смята се, че е от Джон Луис Кримъл, 1811-1813 г.
Автор Мария Николова