3D изложби на картини позволяват на слепи хора да се докоснат до шедьоврите на изобразителното изкуство
Музеят Прадо в Мадрид беше първият световен музей, който се насочи към изграждането на връзка между хората, които имат проблеми със зрението и изобразителното изкуство, създавайки изложбата, наречена “Touch The Prado”, която приканва слепи и частично (не)зрящи и слепи хора да се докоснат до някои от най-известните картини в света. Посетителите, разбира се, няма да могат да се докоснат до оригиналните картини, които са безценни, а до триизмерна реплика на всяка картина с изключително висока разделителна способност.
Изложбата е продукт на нов печат, наречен Didu, разработен от испанския start-up Estudios Durero, който създава физически обекти, благодарение на подобно на 3D принтер машина, която обаче се базира на използването на съвсем различен химически процес. Музеят избира шест шедьовъра, които да бъдат включени в изложбата – “Мона Лиза” от ученик на Леонардо да Винчи, “Слънчобранът” от Франсиско Гоя, “Натюрморт от артишок, цветя и стъклени съдове ” от Хуан ван дер Хамен, “Ковачницата на Вулкан” от Диего Веласкес и “Noli Me Tangere”, картината на Антонио да Кореджо за Христос, който среща Мария Магдалена.
Процесът започва със заснемането на картината във висока резолюция
Служителите на Durero избират конкретните елементи и зони на конкретното произведение на изкуството, които биха могли да превърнат посещението на хора с нарушено зрение в незабравимо изживяване. В този аспект малки детайли, които може да изглеждат незначителни на пръв поглед, могат да бъдат от фундаментално значение за разбирането на състава или темата, разработени във всяка картина. След около четиридесет часа работа върху всяка фотография височината на издадените части и материалите, от които да бъдат направени се обсъждат и финализират. Следващата стъпка е отпечатването със специално мастило. След това се прилага химичен метод, който дава обем на първоначално плоските елементи и повдига тези, за които е решено да изпъкват. Върху тях впоследствие се отпечатва оригиналното изображение с естествените цветове и с подходящ размер, така че да може да се докосва и разглежда и с ръце.
След това пионерско, но за съжаление временно, начинание на испанския музей и други галерии и музеи в света се посветиха на каузата и организираха подобни събития, при които се представят специални представяния на произведения на изкуството, които могат да бъдат усетени и разгледани и от хора, които са имали нещастието да се родят незрящи или са изгубили зрението си през годините. Не е нужно представените картини да бъдат световноизвестни шедьоври. Дори обикновени картини биха превърнали едно иначе безсмислено за слепите хора посещение в музея в страхотно изживяване, което да ги развълнува и да им даде шанс да се докоснат до изкуството. Нещо, което ние възприемаме за даденост.
Фотографии: Museo del Prado.
