Добре дошли в ArtGallery!

Blog Post

Пиер-Кристиян Броше

Френският колекционер Пиер-Кристиян Броше разказва за любовта към изкуството на другите

Човек, когато е далеч от колекционерските страсти и изкусвото винаги се пита какво кара един човек да обича друга култура. Не това, което му е „свято, родно, мило“, а това, което е създадено в далечни страни, от други народи, от чужди култури? Завесата на тази тайна отчасти приоткрива издателят, телевизионен водещ и колекционер, французин по националност, Пиер-Кристиян Броше. Той разказва за своето увлечение и любов към изобразителното изкуство, което се твори в постсъветска Русия.

Той е издател на пътеводителят, наречен „Le Petit Fute“, който разкрива за френскоговорящата публика регионалните туристически възможности на Руската федерация днес, води съответно с тази тематика телевизионни предавания и колекционира картините на съвременни руски художници. Много хора, в това число и негови колеги журналисти, се питат от какво е предизвикан този негов интерес?

Тук публикуваме неговия автентичен разказ, който открехва някои аспекти, свързани с това негово увлечение.

Когато бях на 6 години с баба си заедно отидохме в един антикварен магазин, където старицата купи няколко пощенски марки и като ми ги подаде каза: „Тези марки ще поставят началото на твоята колекция. Всяко прилично момче трябва да има колекция“. Оттогава аз забочнах моето колекционерско дело. За мен самият процес на събиране беше подобен на магия. На мен много ми харесват предмети, в които може да видим знаците на културата или символите на историята – неща, които ни дават възможност да почувстваме линията на времето и да осъзнаем, че не сме нито първите, нито последните.

Пиер-Кристиян Броше

Пиер-Кристиян Броше

С леката ръка на моята баба направих и своята първа доволно сериозна колекция от редки пощенски марки от Франция и от… СССР. Откъде-накъде, ще се запитате вие, у мен, фпанцузинът, роден в Поатие, ще възникне интерес към СССР? Много просто – моят баща беше физик, когото поканиха да работи в лабораторията по термодинамика на академик Лаврентиев в академичното градче на Новосибирск. Баща ми стана първият френски учен, пристигнал да работи в Новосибирск, след като Шарл де Гол подписа съглашението между руската и френската академия на науките. Така че аз още от дете водех руско-съветски живот като през това време учех и руски език.

От изкуството сериозно се заинтересувах, когато станах на 20 години. Един ден университетският професор, който ми преподаваше философия, някак си между другото каза, че в Париж, в Музея на съвременното изкуство, е открита изложба на рисунки от Джаксън Полак. През първия почивен ден седнах на влака и отпътувах за Париж. Отидох в музея, разгледах изложбата и… нищо не разбрах. Видях само някакви хитрозаплетени линии, точки и знаци. Но бях удивен, потресен и заинтересован. Дадох си дума да науча и да разбера какво е това „съвременно изкуство“. Оттук насетне където и да живея не пропускам нито една значителна изложба.

На следващата година заминах да уча в Англия, в Оксфорд, където започнах да превеждам на английски книгата на френския философ Жан-Франсоа Лиотар за творчеството на американския художник Едуард Кинхолц. В Оксфордския музей попаднах на необикновена изложба, където открих за себе си изобразителното творчество на Владимир Маяковски и руския футуризъм. На следващата година заминах да уча в Дюселдорф, където за пръв път видях инсталация на Йозеф Бойс – един от неговите „безумни“ арт обекти от животинска лой, кече (плъст), метал…

Владимир Дубосарски, Александър Виноградов. «Барби (Буря)» 2003 г.

Владимир Дубосарски, Александър Виноградов. «Барби (Буря)» 2003 г.

Бах на 21 години и току-що бях получил магистърска степен по философия. Опитвах се да дешифрирам езика на съвременното изкуство, а наред с това се заинтересувах от още една важна тема – отношенията на художника с мецената, с този, който е готов да плаща за творчество, който е готов да поддържа и подкрепя изкуството. Обикновено изкуствоведите, когато анализират картини, без значение дали са класически или съвременни, се ограничават с формалните (бои, техника) или смислови (сюжет, символика) аспекти. Има и трети подход  – каква роля изпълнява фигурата, условно наречена „меценат“ (колекционер, държава, църква) при формиране на изкуството и културата. В момента, когато човекът изважда ос собствения си джоб пари и ги дава на художника се осъществява най-важния момент на признаване на това, че художественото творчество е жив материален процес. В този именно момент се ражда изкуството! Нима великият Матис щеше да е велик, ако един щастлив ден не се беше срещнал с руския фабрикант Сергей Шчукин? Не. Анри Матис е мислел да зареже живописта и да се върне към сития и осигурен живот на банков чиновник. Поддръжката на Шчукин и неговата голяма поръчка („Танц“ и „Музика“ за собствения му дом в Москва) връщат на Матис вярата му в себе си и му осигуряват материалната възможност да твори.

През 1982 г. се отправих за шест месеца в Западен Берлин, в „Ботаниен“ – център за съвременно изкуство. Тогава в този град, редом с прословувата „Берлинска стера“ бе открита и знаменитата изложба „Zeit Geist“ (в свободен превод „Духът на времето“), където можеха да се видят произведения на представители на всички направления в съвременното изкуство. Берлин в началото на 80-те години <на ХХ век – бел. пр.> беше центърът на авангардната култура в Европа. Точно там и тогава – в Берлин – аз станах щастлив притежател на първите екземпляри от своята бъдеща колекция като получих катоподарък по една малка по формат работа от Хартмут Бонк и Ела Сантароса и направих своята първа покупка – няколко рисунки от Серж Шпицер.

Сергей Бугаев-Африка. «Двоен портрет на Гусински и Березовски в момент на продажба на остатъците

Сергей Бугаев-Африка. «Двоен портрет на Гусински и Березовски в момент на продажба на остатъците

В Париж успях да постъпя на работа в издателството Somogy, което се специализираше на книги по мода и изкуство и благодарение на работата там успях да се запозная с много ярки персонажи от света на изкуството. При художника и дизайнера Жан-Шарл дьо Кастелбажак видях прекрасна частна колекция, в която бяха представени модните тогава художници Жан-Мишил Баскиа, Кит Харингтън, Джулиън Шнабел и мн.др. Жан Шарл често устройваше вечеринки, на които се събеираше арт бомондът на целия Париж. В дома му можеше да видиш кого ли не например разхождащият се из стаите само по чорапи Баскиа.

На мен много ми допадаше тази атмосфера на изкуство и веселие и аз разбрах, че също искам да правя такова нещо. Започнах да каня в своето малко студио парижката бохема. Понякога при мен се събираха до 50 човека – моделиери, художници, галеристи и, разбира се, най-красивите момичета на Париж. В това студио са идвали Азедин Алая, Били Бой, художниците Майкъл Рей и Кристиан Болтански, галеристката Дженифър Флай, която днес управлява един от най-големите арт панаири в Европа – FIAC (Foire Internationale d’Art Contemporain). Времето си вървеше и аз започнах да чувствам умора от този вечен празник и заминах да работя в Швейцария. През 1988 г. в художествения музей в Берн се състоя първата в Европа мащабна изложба на съветското изкуство „Живея – Виждам“. Там за пръв път се запознах с товорчеството на Иля Кабаков, Константин Звездочетов, Семьон Чуйков, Ерик Булатов. За мен това беше нещо ново, което се отличаваше от всичко, което бях виждал досега ив Англия, ив Париж, и в Берлин. Така започна моята „руска“ история.

През 1989 г. се озовах в Москва, защото ми предложиха да основа в Русия филиал на френското издателство Flammarion, а след това този филиал прерастна в самостоятелно издателство на книги за изкуство и пътеводители за различни страни по света и региони на Русия „Авангард“. След като няколко месеца вече живеех в Москва попаднах на местен художествен „купон“. Там се запознах с Айдан Салахова, създателката на „Първа галерия“, ксрещнах своята първа жена Анушка, която беше художничка, и веднага ме запозна със своята „банда“, наречетна „Световни шампиони“, с Костя Звездочетов, Борис Матросов, Сергей Мироненко. Аз бях щастлив, те също – срещнаха се с човек, дошъл от Европа, с опит и знания, който при това се интересува и от руско изкуство. Аз започнах да купувам работи от своите нови познати и да устройвам арт-вечеринки в квартиратаси на Тверска улица, коята бе между другото бившето убежище на Луис Корвалан-Лучо, от прозорците се виждаше въртящият се глобес на Централния Телеграф. Спомням си, че една вълшебна вечер ние започнахме да правим хартиени самолетчета, излязохме на балкона и започнахме да ги отпращаме към този глобус. Представяхме си че живеем на луната и икскаме да завладеем Земята. Самолетчето на костя Звездочетов уцели тогава самия центтър на земята.

През 1990 година вече бях в Питер (Санкт Петербург – бел. пр.) където се запознах със Серьожа Бугаев-Африка, Тимур Новиков, Георги Гурянов, Владик Монро и, разбира се, започнах да купувам пхроизведения от тези тогава млади художници. Вече става 25 години каокто продължавам да купувам от плади хора. За много от тях – Монро и Гор Чахал,Алексей Калима и Миша Кост, Валери Чтак и Сергей Шаховцев, Влад Кулков, Иван Горшков и „Сините носове“ – съм техният първооткривател.

Дамир Муратов. Che Burashka, 2003 г.

Дамир Муратов. Che Burashka, 2003 г.

За мен казват, че аз имам „нюх“ към най-интересните неща в съвременното изкуство. Но зад този „нюх“ се крие огромен културен багаж, опит и дълбок интерес, които ми помагат да предвидя много от процесите. След като закупя картина от някого, то след време неговите „акции“ се вдигат. „Щом като Броше е купил, значи си струва“ – примерно така разсъждават галеристите, колекционерите и кураторите. Сега аз мога да влияя върху формирането на вкусове, да предусещам новото и развиващото се и в това няма никаква хвалба.

Днес в Русия има твърде малко колекционери, които като мен събират систематични колекции от съвременно руско изкуство. Именно в тази власт над умовете, над процесите във времето според мен се състои мисията на колекционера, неговата амбициозна роля. Е, разбира се и в просветяването и в популяризацията. От време на време аз също правя големи изложби. През 2001 г. организирах първата изложба на съвременно руско изкуство от фондовете на руски частни колекции до 300-кв. метрова площ в рамките на Арт-Москва. Периодично отделно показвам и експонати от собствената си колекция (през 2007 г. в Музея на съвременното изкуство, разположен на Ермолаевски переулок (малка уличка – бел.пр.), през 2010 г. в ММСИ на Тверския булевард, в муезеите на още 8 руски града с проекта „Бъдещето зависи от теб. Нови правила!“ през периода 2008-2009 г.). Моята последна голяма беше тази зима (2016 – бел. пр.) на 3-те етажа на Мултимедия артг музея в Москва.

За годините, в които колекционирамаз разбрах за себе си какво е това съвременно изкуство и кокво е интересно, а също и обратното – кое не е изкество и кое е скучно. Да се изкаже това в явен вид никак не е просто. Но според мен най-главното, което отличава новаторските произведения от ученическите опити – това е особеното виждане на действителността, самобитният поглед, за който художникът е успял да намери адекватен изобразителен език.

Арсен Савадов. От серията «Мода на гробището», 1997 г

Арсен Савадов. От серията «Мода на гробището», 1997 г

Също така много е важно в работите на художника да може да се прочете иисторико-културният контекст. Да вземем за пример фотографията на Арсен Савадов „Мода на гробището“. Какво виждаме? На преден план са девойките-модели в модни черни „гламурни“ дрехи, а на заден – погребална процесия. Това напомня старинният бароков жанр Vanitas, (когато в центъра на композицията има череп), същият разказ за мимолетността на битието, но разказан със съвременен език.

Прието е да се счита, че съвременното изкуство е глобално и наднационално. И това като че ли е така. Отиваш на избложба – независимо дали в Париж, дали в Москва – виждаш едни и същи образи, едни и същи начитни на изразяване и художествени направления. За мен обаче е ентересно да събирам именно руско изкуство, отчасти поради това, че живея тук, отчасти поради неговия национален колорит, неуловим, но ясен. Да вземем за пример картината на Миша Мост No Future Forever. Всичко е някаква типична веруска и вселенска тъга.

На мен тук ми харесва. Добре ми е и ми се струва, че ние с вас живеем в интересно време, подходящо за творчество, за създаване на нови имена и таланти. Така че по повод на тази No Future Forever аз усилено бих спорил.

(По материали на френския и руския печат. Превод и адаптация д-р Юлиан Митев, изкуствовед)

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Related Posts

Изкуството на Фредерик Форест – изящество и съблазън в един щрих

Колко трудно е да намерим думи, за да изразим най-важните неща. Но може би

Хиперреализмът в картините на Роб Ричи

През 70-те години на миналия век в изобразителното изкуство се появява терминът „хиперреализъм“. С

Изчезващите граници на Европа – фотопроект на Валерио Винченцо

Откакто беше подписано Шенгенското споразумение през 1985 г., вътрешните граници между голям брой европейски

„Когато картините плачат“ – благотворителната изложба, с която отново ще осъзнаем защо и как да бъдем хора

Тук съм за теб. Колко често се чухте да казвате тези силни думи в последните

Замъкът Елмина – музеят на робството в Гана и „Точката, от която няма връщане назад“

Замъкът Елмина се издига достолепно с белите си стени над Гвинейския залив. Тази сграда

Коя е най-старата принтирана книга в света?

Диамантената сутра е древна будистка проповед, която поколения будисти са запомнияли и пеели от

80 000 исторически акварелни картини разкриват как е изглеждал светът преди фотографията

Акварелната живопис безспорно се отличава със своята ефирност и плавност на изобразяване. И всички

Авиатор показва изненадващата красота на Бангладеш от въздуха

Пилотът на военновъздушните сили на Бангладеш Шамим Шориф Сусом освен професионален войник е и

Кои са и къде се намират най-малките паметници в света?

Руският град Томск е дом на най-малкия обществен паметник в света – малка бронзова

Ръчно изработени глобуси на художника Питър Белърби

Когато преди няколко години Питър Белърби не успял да намери перфектния ръчно изработен глобус

За пръв път произведение на Бански влиза в Британския музей

Бански е един от най-провокативните, известни, но и мистериозни, творци на нашето съвремие. Неговите

Красотата на последиците от пясъчните пустинни бури в Дубай, снимани от въздуха

Животът на жителите на Обединените арабски емирства и по-конкретно Дубай е постоянна битка с

Откраднаха 9 картини на Владимир Димитров-Майстора

9 картини на известния български художник – Владимир Димитров-Майстора са били откраднати от апартамент

Най-скъпата книга, Леонардо да Винчи и Бил Гейтс

През 1994 година 39-годишният тогава Бил Гейт е вече мултимилиардер, туко-що оженил се и

Да създаваш архитектурни шедьоври с кибритени клечки

Патрик Актън е необикновен артист. Той е роден в Грийн Каунти, Айова и е

Рибарите-акробати от Нова Каледония (галерия)

Фотографът Стефан Дуканда улавя тази невероятна фотография на рибар, замръзнал във въздуха, докато скача,

Социалният фотографски проект на Майкъл Улф – “Китайските работници и играчките, които произвеждат”

Китай е най-големият износител на играчки в света – почти 75% от всички играчки

Облечената Маха, Франсиско Гоя
Защо Католическата църква не успява да унищожи хиляди безценни картини?

Около средата на 17-ти век в Испания се стига до ясен и категоричен религиозен

Ребрандиране в името на осведомеността за застрашени видове

Модната марка Lacoste е сред най-известните брандове за дрехи в света и безспорно една от

Бен Купър – фотографът, заснемащ изстрелването на космически ракети

Не възможно да видите някоя от зашеметяващите снимки на пилотската кабина на спътниковия кораб

В периода 1-5 октомври ще се проведе единственият SITE-SPECIFIC театрален фестивал в България – „Панаир на младите – SITE-SPECIFIC Theatre“ 2018

Единадесетото издание на единствения SITE-SPECIFIC театрален фестивал в България – „Панаир на младите –

“Покривите на Хонг Конг” – фотографският проект на Жак Лагрез

В продължение на повече от четири години фотографът Роман Жак Лагрез работи върху нестандартен

Как Барокът се превръща във водещото световно направление в изкуството за цели два века?

Барокът се заражда в Рим в края на 16 в. и в началото на

Снимките с дрон на Джони Милър, показващи фрапантната разлика между богати и бедни в Кейптаун

Въпреки че ерата на апартейда в Южна Африка официално приключи преди повече от две

Легендарните фотографии: Развяващия се съветски флаг над Райхстага

Когато фотографът Джо Розентал заснема култова фотография, на която се виждат петима американски войници

Най-добрите родилни фотографии, уловили магията на раждането

Раждането представлява едно от най-големите физически и психологически предизвикателства, през които една жена може

Как един вдъхновяващ фотограф без ръце и крака заснема своите страхотни снимки?

Ало има желание, то има и начин. Това е фраза, която би могла бъде

Copyrights Alessio Trerotoli
Фотографът Алесио Треротоли, който улавя меланхоличната красота на дъждовните дни

Живеещият и работещ в Рим италиански фотограф Алесио Треротоли е професионалист със стил, който

Йошитомо Нара, който рисува като за деца, но твори с идеята за възрастни

Изглеждащите като анимации деца и животни, включени в рисунките, картините и скулптурите на Йошитомо

Уличните графити като предизвикателство към обществото

Огромните графити на световноизвестния артист Blu в Италия се сблъскват с опасенията за околната

Фотографът, който улавя щастливите погледи на осиновени кучета, преживели насилие

Многократно награждаваният фотограф Алекс Кърнс (основател на студиото www.houndstoothstudio.com.au) публикува своя последен фотографски проект,

Над 20 традиционни сватбени костюми от целия свят

Днес сватбите и идеята за брак са далеч по-непопулярни, отколкото само преди десетилетия. Вече

„Изглед от прозореца от Льо Гра“ – първата фотография в историята

Днес, когато небрежно преглеждаме стотици фотографии в ултрависоко качествено всеки ден, сякаш наистина сякаш

Защо най-голямата организация на автори и музикални издатели в България Музикаутор подаде сугнал до ДАНС?

Организатори на концерти укриват милиони левове приходи и не плащат авторски права. Фирмите, действащи

Артистичната инсталация, показваща силата на книгите

“Замъкът” е артистичен проект на мексикански художник Хорхе Мендес Блейк, който той реализира преди

Изложбата “Гонене на зли духове (Призраците са сред нас)” в галерия “Райко Алексиев”

Изложбата цели да покаже максимален брой гледни точки и различни тълкувания на една толкова

Американският фотограф, който се докосва до “Света на съвпаденията” в Ню Йорк

През последните повече от десет години американският фотограф Джонатан Хигби обикаля безкрайните улици на

Теодор Ушев създава първата в България изложба с миксиарана реалност.

Теодор Ушев е това, което ние наричаме успял човек. Следим го от години и

Великите картини: Кафе тераса през нощта и мечтите на Винсент ван Гог

“Кафе тераса през нощта” е една от най-известните картини не само на нейния автор

Датски уличен артист е построил над 3500 къщички за птици от 2006 г. насам

Датският артист и дизайнер Томас Дамбо се е специализирал в изграждането на подходящи за

Изкуството и науката на Ернст Хекел: Пъстрите и красиви илюстрации по биология от 19-ти век

Германският биолог и художник Ернст Хекел посвещава живота си на изучаване на далечната и

Сергей Прокудин и неговите цветни фотографии на живота в Царска Русия

Сергей Прокудин-Горски е руски химик и фотограф, известен най-вече с пионерската си работа и

Севлиевската галерия „Видима“ навърши 20 години

Във връзка с този юбилей – своята 20-годишнина, „Видима“ галерия, до голяма степен определяща

Как хората през 1900 г са си представяли бъдещето и XXI в. (галерия)

Можете ли да си представите животa на Земята след 100 години? Дали след един

НХА отбеляза 70-годишнината на специалността „Сценография“ с юбилейна изложба

Една от добрите възможности за художествени прояви в галерия „Академия“ са юбилейните изложби. Блестящ

Изключителните снимки на уличен фотограф, влюбен в духа на Токио (галерия)

Талантливият и умел уличен фотограф RK започва пътуването си в огромния и безбрежен свят

Ракан Курди, който не пребори атрофията, но рисува въпреки всичко

Свикнали сме често да обръщаме внимание основно на проблемите се и не толкова на

Максуел Тилс и неговите илюстративни “пътеводители”

Името му е Максуел Тилс  – пътуващ артист Едва на 23 години, той е вече

Изгубени в превода? Не- в пейзажа в изложбата на Милко Божков

Оказва се, независимо от това, че днес разполагаме с все повече и по-мощни средства

Особеностите на женското тяло не са повод за срам, а за красиво изкуство

Стрии, белези и дори менструацията са неща, които на жените рутинно и постоянно се

Френски учени откриха скица на голата Мона Лиза, за която се вярва, че е дело на Леонардо да Винчи

Голата картина, която притежава удивителна прилика с, може би, най-известната картина в света –

Успехът „В началото“ – необходимото, но недостатъчно условие за развитието на младите художници (част 3)

В този наш текст ще ви разкажем за третата и последна част от страхотните

Делиана Стоянова, «Пилето и яйцата» (собственост)
Успехът „В началото“ – необходимото, но недостатъчно условие за развитието на младите художници (част 1)

Галерия на СБХ ,изложба на млади художници „В началото“ ул. „Шипка“ 6, етаж 3 15 –

ЛЮБЕН ДИМАНОВ, „Помни съботния ден...“ (детайл), маслени бои, платно, провенанс – ателието на художника, естимейт € 3 500
„Нирвана“ започна изложбения сезон 10-те божи заповеди

За Любен Диманов, който  на 20 септември т.г. откри своята поредна изложба в България,

Незабравимите художници: новаторът Джаксън Полък

Джаксън Полък е известен американски художник, който има огромен принос за развитието на движението

Живописта върху циферблатите се прави с копринена четка с дебелина 0,5 мм
„Формулата“ на циферблатите на Jaquet Droz: Часовниците като изкуство

Когато се появяват механичните часовници, те биват смятани за произведения на инженерното изкуство –

Александър Колдер. Nemo's Pad (фрагмент). Фото Robert Abets
„Парижкото биенале на антиквариата” става ежегоден „Салон на антиквариата”

 Многобройните скандали с парижките ювелири (и часовникари) се отразиха неблагоприятно на авторитета на Парижкото

Пояси и пътища много, но за Китай съществува само един

Учудващо е, че Китай, страна в която за пръв път са били изобретени хартията

„Кристиан Диор“ – висша мода и мечти за нея, събрани в огромна изложба (част 2)

Тема с продължение. Прочетете тук първата част на нашия разказ за Кристиан Диор С интересни

„Кристиан Диор“ – висша мода и мечти за нея, събрани в огромна изложба (част 1)

Модната къща „Кристиан Диор“ и едноименната марка навършиха кръгъл юбилей и достигнаха своята 70-годишнина,

“Анабел 2: Сътворението” – когато куклата убива, как зрителят потръпва

Единственият човек в България, който може да даде компетентно мнение по съществото на този

Мариела Гемишева – арт инсталация от дисплеи и останки от модни дрехи

Щом се чуе, че Мариела Гемишева прави нещо някъде, артелитът на цяла София не

„Ковьорчета-Мовьорчета“ от Любен Фързулев – пленихте ли вие наш’те зрителски сърца?

Какво е това „ковьорче“ и каква е ролята му днес? Нашите нови усещания за кича Дискурсът

“Дюнкерк” – часовник или филм: Кристофър Нолан режисира филм, който работи като часовник

В началото този филм е странен – неговите главни герои протагонисти са необикновени –

Георги Лечев: Дъх на море

На 20 юни в столичната арт галерия КОНТРАСТ е откриването на изложбата “Дъх на

Галерия в Лондон представя изложба на селфита

Изложбата „От селфи до самоизразяване“ ще продължи до 30 май. Галерия „Сачи“ в Лондон