Фотография на “атом” спечели наградата “Научна фотография на годината”
Съветваме ви да си сложите очилата, за да се насладите на наградената фотография. Тя е наистина революционна и е пример за скоростния напредък на науката, който не спира да ни впечатлява със своите поsтижения. Квантовият физик Дейвид Надлингър от Университета в Оксфорд успя да заснеме фотография, която би била невъзможна само допреди няколко години. На изображението се вижда един единствен атом, окачен в електрическо поле, който може да бъде наблюдаван с невъоръжено око. Невероятният кадър, който ученият е уловил е озаглавен “Единичен атом в йонен капан” и наскоро спечели голямата награда в конкурса за научна фотография и изображения на базираната във Великобритания престижна организация Engineering and Physical Sciences Research Council (EPSRC).
Не се притеснявайте, ако сте леко смутени или объркани от снимката, това е напълно нормално
Естествено и да се чудите, което точно се очаква да гледате на снимката. Заснетият атом Можете да видите фотографирания атом в снимката по-горе. Той е малката снежнобяла точка в самия център на снимката.
За да бъдем напълно научно коректни е важно да уточним, че снимката не улавя самия атом, а по-скоро светлината, излъчвана от него, докато е във възбудено състояние.
Фотографията показва атома, “държан” от полетата, излъчвани от металните електроди около него. Разстоянието между върховете на миниатюрните игли е около два милиметра. Когато се осветява от лазер с правилния синьо-виолетов цвят, атомът абсорбира и впоследствие излъчва светлинни частици достатъчно бързо за да е способна обикновена камера да ги заснеме, докато в режим на дълга експозиция. Удостоената с престижната награда фотография е направена през прозореца на ултра вакуумна камера, в която се е бил създаден “йонният капан”.
Лазерно охладените атомни йони осигуряват вълнуваща и интересна платформа за изследване и овладяване на уникалните свойства на квантовата физика, много от които са все още непознати на науката. Те могат да се използва за създаване на изключително точни часовници, сензори или като градивни елементи за създаване на бъдещи квантови компютри, за които се смята, че биха могли да се справят с проблеми, които дори най-мощните суперкомпютри, с които разполагаме не успяват.