„Формулата“ на циферблатите на Jaquet Droz: Часовниците като изкуство
Когато се появяват механичните часовници, те биват смятани за произведения на инженерното изкуство – невъобразимо сложна сплав от механика и математика
Постепенно огромните машинарии, помествани в специални здания дотолкова намаляват размерите си, че спокойно да се настанят в джоба или на ръката на купувача. Нуждата от изящество не отпада, а се засилва през цялото време. Дори днес фирмата Jaquet Droz използва циферблатите на своите изискани изделия като място, което да побере и демонстрира миниатюрна ръчна живопис, направена с бои и четка така, както това правят хиляди художници – професионалисти и любители – изправени пред платното и статива.
Швейцарските часовникари с удоволствие показват резултатите от труда, но ревниво крият тайната на живописта върху циферблатите на своите изделия

Живописта върху циферблатите се прави с копринена четка с дебелина 0,5 мм
Миниатюрната живопис върху циферблата – това е изключението, което прави историята и стила на часовниците Jaquet Droz уникални още от 1738 г., когато фирмата заявява за своето появяване в промишления и делови свят на тогавашната Швейцарска федерация
Основателят е Пиер Жак Дро – собственик на едно от най-известните часовникарски ателиета в градчето Ла-Шо-дьо-Фон. Той пръв, с помощта на изкусни майстори на художествения емайл, започва на украсява повърхностите на произвежданите от него механични джобни часовници, а също и чудноватите си играчки, предназначени не толкова за деца, колкото за възрастни. Всичко това се развива бурно докато през 1789 г. и следващите няколко години жестоката и кървава френска революция, а след нея и икономическият колапс от Наполеоновите войни не слагат край на пазара на разкошните часовникарски изделия, което естествено води след себе си и затихване на дейността на часовникарите Пиер Жак Дро и неговия син Анри-Луи. Днес произведения им могат да се видят само в местния градски музей, но техния труд и идеи не изчезват безвъзвратно.
С настъпването на ХХІ век тяхното дело и марката Jaquet Droz започват да се възстановяват като стават част от Swatch Group

Когато рисуват картините върху циферблатите, художниците използват микроскоп за да могат точно да нанесат дори най-фините линии
Неговите нови стопани и ръководители решават, че трябва да възстановят високите естетически изисквания и кодове на старите майстори, такива като Жак Дро и органично вписват художествени картини при изработката на съвременните ръчни часовници. Въхру циферблатите на марката Jaquet Droz днес могат да се видят резултатите от концептуалния модел Grande Seconde („Голяма секунда“), вдъхновен от едноименните джобни часовници от 1785 г. Всички те, чиято украса е създадена с различни техники – живопис, емайл, инкрустация, гравировка и др., са обединени в единна колекция, получила наименованието Les Ateliers d’Art („Артистични работилници“). За тяхното създаване отговаря колектив от седем човека: четирима гравьори, един ювелир и двама художника.

Новете бои по нищо не отстъпват на старите, а по редица технически показатели дори ги превъзхождат
Независимо от факта, че тези часовници са и търсени, и скъпи; независимо дали са декорирани с гравировка, емайл или живопис; фирмата произвежда само по 28 броя на година като по този начин съхранява техния образ и положение на обекти на изкуството, поставени на китката на ръката. Всичко е направено така, че дори някой нарочно да иска да се увеличи бройката това да е почти невъзможно – художниците, обучени да работят изделията с такова качество, са само двама. При това те работят не само за арт колекцията, но приемат и други частни поръчки, свързани с живопис върху подобни повърхности.
Процесът на нанасянето на миниатюрната живопис върху циферблата започва с първоначалната „хрумка“ (замисъл или поръчка) и изготвяне на начален ескиз (бегла скица)
Следват, ако е необходимо уточняващи езкизи и последният – работен ескиз – се прави в голям мащаб на лист А4 за да може в композицията подробно да се разработят и покажат всички детайли. От този работен ескиз се прави миниатюра с помощта на компютър. Изображението се намалява до размера на циферблата и се разпечатва. След това на помощ на художниците идват гравьорите. Те пренасят огледално контурите на композицията на изображението върху метал и по този начин се получава „печатът“ на изображението. Върху него се нанася тъмна боя и рисунката буквално се отпечатва върху емайла, който покрива циферблата. Подобен начин на пренасяне на изображението спомага да се получат сходни композиции за една и съща серия часовници. В резултат на това всяка една от 28-те бройки ще има индивидуален характер, независимо от еднаквостта на сюжета – рисунката се нанася от художниците ръчно, но часовникарските ателиета предпочитат изделията да са с едни и същи универсални данни.

Интензивната творческа работа дава прекрасни резултати
Когато контурът на рисунката се нанесе върху циферблата от бял или черен емайл, започва истинската работа на художника
Композицията оживява и поради факта, че в неговите ръце се намира фина четка от копринени косъмчета с дебелина 0,5 мм. При това майсторите често са недоволни от фабричните четки и ги „доизкуксуряват“ с помощта на игла и скалпел, така че всяка четка да има необходимия ъгъл при нанасяне на боите. От 10-тина четки майсторът може да си направи 1 или 2 подходящи. Акрилатните бои са идеални за нанасяне върху емайла, след като майсторът ги разтвори с лавандулово масло, което позволява цветът да се фиксира добре и при изпичане боите да не се напукват, защото при нагряването маслото не кипи и по-трудно се изпарява от водата. Казват, че всяко едно етерично масло е добро, но по традиция в ателието на Jaquet Droz предпочитат лавандуловото и затова, защото неговият аромат успокоява нервите.

През ХVІІІ век часовниците на Пиер Жак Дро са били украсявани с великолепни живописни миниатюри
Художникът работи освен с четки и с помощта на микроскоп
Дебелините на отделните линии на рисунката са само десетки от милиметъра, а задачата да се предаде усещането за кадифената кожа на тигъра, нервно потръпващите ноздри на конете или пърхащите въздушни крила не пеперудите не е никак лека. Опитайте се сами да го направите и ще се уверите, че това е така.
Всяка отделна рисунка започва с колористичното оформяне на фона – неговата дълбочина и перспективните изменения на задния план и, след като те са готови, художникът пристъпва към изобрязяване на фигурите, разположени на преден план, които са и „героите“ на сюжета. Тук също има огромно количество тънкости и секрети в работата на художниците – в ателието на Jaquet Droz отначало създават обемното изображение в любимата си техника, наречена „деграде“, която се основава на играта на контрастните цветове, а индивидуалните детайли се прибавят най-накрая.
Когато художникът почувства, че работата му е завършена, той изпича циферблата при температура 80оС (за сравнение – емайлът се изпича при 800оС, като всеки слой се изпича отделно)
В миниатюрната живопис с акрилатни бои процесът е малко по-лесен, но по нищо не отстъпва на класическата техника: тигрите скачат в техните естествени места за живеене, конете все така лудо препускат в степта, а пеперудата след миг ще размаха крила, подгонена ог камшика на малкото амурче. Тази живопис ще се гледа от хората под сапфиреното стъкло на часовниците Petite Heure Minute най-малко няколко десетилетия.
(По материали на чуждия печат; превод и адаптация д-р Юлиан Митев, изкуствовед)