„Само за възрастни“: еротиката и бунтът на сюрреализма в картините на френския анархист Кловис Труй
Всеки исторически период има своите бунтари в изкуството. Малко творци от миналото са актуални днес, във времето, когато въпреки безграничните възможности да изразяваш духа на свободата, да разтърсиш публиката се оказва доста сложно. Кловис Труй е художник, чието творчество e от началото на миналия век. Но през XIX век, когато гласовете на пуританите отдавна не се чуват, картините на французина продължават да шокират с „хулиганщината“ си.
Камил Кловис Труй е роден на 24 октомври 1889 година във френското градче Ла Фер. От 1905 до 1910 година той изучавал живопис в Школата за изящни изкуства в Амиен. В началото на Първата световна война бил призован във френската армия. Четирите години, прекарани на фронта, оставили в съзнанието на младия художник отпечатъка на дълбоко отвращение към държавата, църквата и обществените институции.
През 20-те години Кловис Труй решил да стане независим творец, без да се включва в каквито и да е сдружения, групи или движени на художници
Затова се отдал на работата реставратор и декоратор на манекени и рисувал картини, които душата му искала. Той не търсел слава, а предпочитал да прекарва времето си сам в ателието.
Ярките и контрастни цветове в картините му го свързвали със сюрреализма. Идеите на художника възвеличавали еротиката и свободните нрави, сред които изпъквали цирковите, садомазохистични мотиви на авангарда.
Кловис Труй бил типичният представител на онова изгубено поколение след войната. Изглежда неговите търсения били посветени на ярките и сочни образи, водещи към смъртта.
Той бил високо ценен от личности като Луи Арагон, Салвадор Дали и Андре Бретон, теоретикът на френския авангард. Мнозина виждали френския художник като бунтар и анархист, който чрез сюрреализмът се противопоставял на общоприетия сговор между армия, църка и държава.
Затова картините му могат да бъдат определени като израз на безпощадния творчески език, разсичащ по безкомпромисен начин болезнените теми на политиката, религията и секса
Кловис Труй умеел да шокира публиката именно чрез сливането на „забранените“ теми. Първата си изложба през 1962 година художникът логично нарекъл „Само за възрастни“.
През 60-те години картините на Кловис Труй били показвани в изложби във Франция и Япония. До края на живота му, когато през 1975 година художникът починал, културният шок и етикетът „само за възрастни“ сякаш отдалечили платната му очите на широката аудитория.
Но неговият най-голям успех се заключвал не само във факта, че образите от платната му вдъхновили театрални и кино режисьори и художници в следващите поколения. Сарказмът и иронията на черния хумор в картините на Кловис Труй привличат хиляди съвременни младежи по цял свят, които виждат в творчеството на французина онзи така неистово необходим бунт срещу устоите.
