Портрет на един художник (Басейн с две фигури) стана най-скъпата картина с жив автор
На 15 ноември една от най-разпознаваемите и обичани творби на 20. век Портрет на един художник (Басейн с две фигури) беше купена на търг за 90,3 милиона долара. Така тя се превърна в най-скъпо продаденото произведение на изкуството, чийто автор е все още жив.
“За повечето хора светът изглежда като фотография”, казва Дейвид Хокни (роден 1937), сочен за най-великия жив британски художник, в интервю на критика Мартин Гейфорд. “Винаги съм смятал, че снимката е много близка до реалността, но това малко нещо, което ѝ липсва, е най-важното. Именно това търся да уловя.”
След развитието на концептуализма в средата на 20. век въпросът за това как компресираме визуалните стимули в двуизмерни изображения за много художници е отживелица. В работата на Хокни обаче това винаги е било основна тема. През последните 60 години той възражда ролята на художника като реалистичен интерпретатор, изследвайки традиционните артистични жанрове от портрета до пейзажа чрез разнообразни средства като фотография, печат, рисуване и дигитална графика. По този начин той създава едно от най-богатите и разнообразни творчества на своето поколение.
То е високо оценено както от критиците, така и от колекционерите. Не за първи път негова картина регистрира на търг осемцифрена цена в долари. Примерите са не един и два: Pacific Coast Highway and Santa Monica е продадена за $28,453,000; Montcalm Interior with 2 Dogs – за $12,718,000; Piscine de Medianoche (Paper Pool 30) – за $11,743,800; Woldgate Woods, 24, 25, and 26 October 2006 – за $11,712,500… изброяването може да продължи.
Много световноизвестни негови произведения са обявени за шедьоври на поп арта. Самият Хокни не харесва този етикет и го надраства чрез своя самобитен метод на изследване и представяне на света. Историята на създаването на Портрет на един художник (Басейн с две фигури) го демонстрира по един особено интересен начин.
Портрет на един художник (Басейн с две фигури): Историята
Всъщност това е история не за едно, а за две произведения. За първото, започнато през 1971 г., художникът се вдъхновява като забелязва на пода на ателието си две фотографии, случайно попаднали една до друга. Години по-късно той си спомня:
“На едната снимка имаше човек, който плува под вода и затова изглежда доста разкривен… на другата имаше момче, което гледа нещо на земята. Идеята да нарисувам тези две фигури в различни стилове заедно толкова ме заплени, че започнах веднага.”
След месеци на работа Хокни, недоволен от резултата, унищожава незавършената картина, но идеята продължава да занимава съзнанието му. През април 1972 той решава да нправи нов опит да я реализира за своя предстояща изложба в нюйоркската галерия André Emmerich, която се открива само четири седмици по-късно.
Въоръжен с камера Пентакс, Хокни заминава за една вила край Сен Тропе, където прави стотици потготвителни снимки. Той ги режисира според своята оригинална концепция за композицията, като използва за статисти в идиличния декор един свой приятел-фотограф и асистента си.
Завръщайки се в Лондон, Хокни прави още една специална фотосесия. В търсене на образа от картината той снима своя бивш любовник и муза Питър Шлезингер със същото розово сако в градините Кенсингтън. Художникът подрежда снимките на стените в ателието си и се залавя за работа. Взимайки подсказки от фотографиите, той рисува по 18 часа в денонощието в продължение на две седмици и завършва картината в деня преди пътуването до Ню Йорк. За тези две седмици той разказва, че е работил с огромна любов, интензивност и с едно чудно, истински вълнуващо усещане.
Портрет на един художник (Басейн с две фигури): Картината
Знаковата картина събира на едно място две от основните теми в творчеството на Хокни в края на 60-те и началото на 70-те – плувният басейн и двойният портрет. Артистът е обсебен от непрекъснато променящата се вода, формите и линиите по повърхността ѝ, които пречупват образите. Стремежът му е не да направи стоп-кадър, а да пренесе движението върху платната си. В характерния за него стил, предният план е опростен и плосък на фона на покритите с дървета хълмове.
Двете случайно озовали се една до друга визии се комбинират в нововъзникнал сюжет, в който стоящият до басейна е отправил поглед към плувеца. Според някои анализатори, чрез изобразяването на друг млад мъж, който плува към Питър, художникът признава своята изгубена любов и желанието на приятеля си за нов партньор. Картината може да се разглежда и като продължение на европейската ренесансова традиция на изобразяването на голи тела, които се къпят, пречиствайки се от всичко мръсно в лоното на природата.
Създаването на картината и разпадането на връзката на Хокни с Шлезингер са дори обект на филм. Лентата A Bigger Splash от 1974 г. взима заглавието си от едноименната картина на Хокни, една от най-известните му творби. Тя преплита нишки от реалността и художествената измислица, за да изтъче едно полу-документално, полу-фантасмагорично платно.
Портрет на един художник (Басейн с две фигури) първоначално е продадена през 1972 за $18,000
Тази сума днес е еквивалентна на $108,000 и Хокни казва, че тогава това са му се сторили “много пари”. Само шест месеца по-късно за негова изненада картината сменя собственика си за почти три пъти по-голяма сума – $50,000. През 1983 е придобита от американския милиардер Дейвид Гефен, който на свой ред я продава на британския милиардер Джо Луис през 1995 на неразкрита цена.
Картината е част от изложбата на Хокни, която от февруари 2017 до февруари 2018 обикаля галерия Тейт, музей Метрополитън и центъра Жорж Помпиду. Превърнала се в известен попкултурен символ, тя дава база за декомпозиране и ремиксиране и поражда сложен диалог, в който участват дори реплики на нейните реплики.
На 15 ноември 2018 в рамките на девет минути наддаване неизвестен купувач я спечели за рекордните 90,3 млн. долара в аукционната къща Christie’s в Ню Йорк.
