Портретите, които показват как са изглеждали жителите на Египет преди 2000 г.
С помощта на изкуството понякога можем да научим как нашите предци са изглеждали, живели, обичали и страдали, и това е особено валидно, когато говорим за най-старите и антични цивилизации. В този контекст, ако погледнем древните египетски портрети, начерени Фаюм, които са били използвани при погребения са изключително ценни исторически артефакти, които са точно толкова значими за науката и тсорията, колкото и като произведение на изкуството. Тези творби са убедително доказателство за истинското майсторство на живописта , което нашите предци са овладели още в древни времена и ценен артефакт за истрията на Египет.
Зашеметяващo и изумително е колко реалистични са тези изображения на египетски лица, чиито портрети обикновено се правени на дървени панели. Много от картините са датирани от първи век преди новата ера, докато други техни репродукции са създадени в средата на III в. след н.е.
Към този момент Египет вече е загърбил фараонския период от развитиетио на страната и се намира под управлението на Римската империя
Съществуват много теории и догадки относно произход на по-ранните египетски династии и техния етнически, и дори расов, профил. Тези портрети обаче се смята, че са направени след смъртта на Клеопатра – последният активен владетел на Птолемейското царство.
Царството е e елинистическо царство, образувано на територията на Египет след неговото завоюване от Александър Македонски през 332 г. пр.н.е.
Погребалните портрети са създадени с темперни бои и восък върху дървени дъски, които впоследствие са прикрепени към мумиите като маски. Те са покривали лицата на отпътуващите към отвъдното, след като телата на починалите са подготвяни за погребение. Портретът е закрепван с ленти от плат, които се използвали за обвиване на телата.
В продължение на десетилетия учените не са били сигурни как е коректно да класифицират тези произведения на изкуството
Едната група изследователи настоява, че те са продължение на многовековна египетска традиция, но други учени твърдят, че тези погребални портрети са се появили като феномен в местното изкуство вследствие на влиянието на навлизащите гръко-римски традиции. Изграденият през последните години консенсус в научните сред е преобладаващато мнение, че втората хипотеза в по-вероятна.
Могат да бъдат видени над 900 примера за портрети Фаюм, които се помещават в различни колекции и музеи по целия свят, включително Лувъра в Париж, Британския музей в Лондон и Музея на изкуствата в Ню Йорк.
В края на XIX в. британският археолог Флиндърс Петри е първият учен, който се натъква на колекция от тези впечатляващи и реалистични портрети. Той направил находката, докато проучвал голям некропол във Фаюм, само на 90 километра от столицата на Египет Кайро. Изследваните гробници са създадени през І в. и ІІ в., от които Петри успява да “вземе” около 150 портета, което според него и негови колеги е сторено с научна цел, но всъщност не можем да не отбележим, че все пак става въпрос за кражба, която днес категорично облагодетелства множество държави, но не и цивилизацията, която ги е създала – Египет.
Портретите се превръщат в световна сензация, възприемайки името на географския район, в който са открити
Феноменалният реализъм на портретите и техните специфики и особености са предоставили на учените безпрецедентната възможност да анализират лицата на жителите на Египет отпреди 2000 години. Според някои историци и специалисти, които са се специализирали в сферата на изкуството тези портрети са първата форма на модерно изкуство и развита живопис.
Колкото и очарователни да бъдат тези рисунки и ценни примери за техниките на рисуване, използвани от древните египтяни, археолозите не са пропуснали шанса да изследват портрети като исторически артефакт. През годините екипи-египтолози от множество страни и научни институти са проявявали интерес към портретите с надежда да научат повече за живота, бита и традициите на египтяните, живели преди хилядолетия.
В едно от тези изследвания експертите успяват да забележат постоянната употреба на специфичен пигмент на египетското синьо. Въпреки че не присъства като цвят на всеки портрет, когато картината е подложена на допълнителен дигитален анализ, цветът все пак може да бъде идентифициран. Учените разбират, че той е използван като един от словете под всички останали цветове. Изследването е използвало най-новите технологии за обработка на изображения и цветно сканиране, а откритията са били изключително вълнуващи за всички, които се интересуват от историята на Египет. Веднага щом резултатите бяха публикувани през август 2015 г. в списанието Applied Physics A много египтолози си припомниха за съществуването на тези портрети.
Анонимните древни художници биха могли да използват този пигмент, за да изградят нюанси върху лицата на хората, или може би не им е било позволено да използват този цвят, поради което го прилагат само под други цветове.
Някои въпроси все още са отворени по отношение на тези погребални портрети
Те обаче остават ценен фрагмент от загинала цивилизация, който позволяват на хората от настоящето и бъдещето да надникнат в миналото, научавайки все повече за начина на живота на нашите предци. В света на тези хора историята и изобразителното изкуство се преплита, давайки ни възможността да разгледаме и анализираме начина на живот на хора, които са живели около 2 хилядолетия преди нас. Благодарение на тези портрети, котио, когато са създавани не са разглеждани като исторически артефакти, а като религиозно-културен символ, днес се превръщат основно в извор на знание за живота на египтяните.