Познати красиви места от реалността, пресъздадени в известни творби на художници
Колко хубаво е, че благодарение на техниката можем да запечатаме в кадър всеки прекрасен пейзаж. В предишните векове, когато фотоапаратът не съществувал, художниците пресъздавали вдъхновението си от места от реалността с помощта на четката и боите. Дали поразителен пейзаж или историческо място в картините на едни от най-известните художници можем да открием тяхната интерпретация на места от действителността и най-хубавото е, че някои от тях сме посещавали.
Каспар Давид Фридрих – „Скалите на Рюген“ , 1818 г.
Смята се, че немският представител на романтизма е нарисувал тази картина след пътуване след края на медения си месец, когато заедно със своите съпруга и брат посетил остров Рюген. Местността от творбата на Фридрих се намира в Националния парк Ясмунд и ако отидете там, ще се насладите на същите прекрасни тебеширенобели скали, от които немският художник почерпил своята муза преди векове.
Клод Моне – „Езеро с водни лилии“, 1916 г.
Това е една от най-скъпите картини на френския импресионист Клод Моне. Езерото се намира в градината на художника в Живерни, Франция. За щастие на всички любители на изобразителното изкуство, къщата на Моне и градината му са се превърнали в музей, който е отворен за посетители.
Андрю Уайт – „Светът на Кристина“, 1948 г.
Американският художник Андрю Уайт нарисувал емблематичната картина, за която позирала неговата съседка Кристина Олсън в град Кушинг, Мейн. Смята се, че дамата страдала от неврологично разтройство, поради което крайниците й загубили чувствителност. Дори да не виждаме лицето и очите й, чрез позата й можем да усетим безпокойството, което тя изпитвала в онзи момент.
Камий Писаро – Хайд Парк, Лондон, 1890 г.
Всеизвестна е красотата на Хайд Парк. Импресионистът Камий Писаро е успял да пресъздаде неговата толкова прекрасна и мека светлина в своята творба, че дори в реалността атмосферата в парка не изглежда така омайна и въздействаща.
Анри Матис – „Седнала жена с гръб към отворен прозорец“, 1922 г.
Красивият пешеходен булевард „Променад Дез Англе“, простиращ се по крайбрежната ивица на Ница е събуждал въображението на Андри Матис за доста от картините му. Умелото използване на цветовете и флуидния стил на рисуване, използвани от художника, вдъхват живот на прочутата пешеходна улица, за да усетим слънчевите лъчи и морския бриз, идващи към жената, седнала с гръб към отворения прозорец.
Едуар Мане – Гранд Канал Венеция, 1875 г.
Импресионистът Едуар Мане е извоювал мястото си на безспорен майстор на реализма и импресионизма едновременно. Мане вярвал, че чрез изкуството един художник трябва да умее да „улови походката, погледа и жеста на града“. Може би затова в платното водата на Канал Гранде, Мане нарисувал такава, каквато я видял в реалността – доста по-синя от тази, която познаваме днес.
Джовани Паоло Панини – Гледка към Колизеума, 1747 г.
Благодарение на творбата на бароковия художник Джовани Паоло Панини, можем да си представим как е изглеждало мястото около Колизеума в Рим преди векове. Разбира се, една от-най-големите разлики от тогавашната и сегашната действителност е броят на хората около амфитеатъра (ако разбира се изключим опустелите улици по време на пандемията от коронавируса Covid-19).