Пабло Пикасо – човекът, който не спря цял живот да предизвиква реалността
Смятан за най-важната фигура в изкуството през 20-ти век, Пабло Руиз Пикасо – известен като Пабло Пикасо е роден в Малага, Испания през 1881 г. в семейство на творци и родители, обичащи изкуството
Баща му е бил художник, а младият Пабло Пикасо е завладян от магията на изкуството от най-ранна възраст. Едва на 11 години той започва официално да учи и да се занимава с изкуство. Бащата на Пикасо е имал сериозни амбиции за своя си и е искал да гарантира, че детето ще получи най-доброто образование, което семейството може да си позволи. Той също така често води младия Пикасо в Мадрид, за да му показва творби на множество испански художници и творци. По времето, когато е още тийнейджър, Пабло Пикасо живо се интересува от темите и идеите на класическото изкуства, което може да се открие в ранните му творби като “Първото причастие”, което той рисува през 1895 г. Едва на 15 години.
Семейството му се премества в Барселона през 1895 г., където Пикасо продължава своето образование и където започва пътя му към целта да се превърне в квалифициран художник. Когато е навършва 16 години, е изпратен да учи в Кралската академия Сан Фернандо в Мадрид. Пикасо обаче започва да проявява своята индивидуалност и собствени идеи в изкуството, като определено не харесва формалността и постепенно спира да присъства в лекциите в академията.
Вместо в училище, той прекарва много часове в музея “Прадо” в Мадрид, където с дни разглежда картини на Франсиско Гоя и Ел Греко. Когато се завръща в Барселона Пикасо обича да посещава култово кафене Els Quatre Gats, където се срещаа с анархисти, модернисти и бохеми. Той също така се запознава със стиловете Арт Ново и символизъм, както и с бележити художници като Едвард Мунк и Анри дьо Тулуз-Лотрек, чиито творби ще повлияят пряко на неговия стил.
Синият период
От 1900 до 1904 картините на Пабло Пикасо са почти монохромни, с изявени и ясно изразени основни нюанси на синьо и синьо-зеленото, макар да присъстват и други цветове. Тези години са известни като “Синия период на Пикасо”, тъй като носят силно меланхолично, депресивно и тъжно усещане. Според някои изследователи те отразяват мъката и бедността, които Пикасо вижда по улиците на Мадрид и Барселона. Самоубийството на неговия приятел Карлос Касагемас, поет и студент по изкуства, се смята от историците за изключително важен елемент в “Синия период”, който описва вътрешните теразния и проблеми на Пабло Пикасо да се справи с мъката по своя приятел.
Неговите творби се занимават с проблеми като бедността, социална нестабилност и показват просяци, бездомни, проститутки, бедни остаряващи хора, слаби и прегладнели, слепи и др. Според Института по изкуствата в Чикаго най-известната творба на Пикасо от този период е ‘Старият китарист”, рисувана през 1903 г.
От 1904 г. нови теми идеи в творчеството на Пикасо започват да се проявяват. По-късно тези години ще се нарекат “Розов период”
Пикасо се установява в Париж. Сътрудничеството му с Жорж Брак създава форма на изкуство, наречена кубизъм. Той създава световноизвестната творба Les Demoiselles d’Avignon през 1907 г. . Кубизмът е форма на изкуство, където кубовете и геометричните очертания се използват за изобразяване на триизмерени фигури. Тази художествена форма отваря нови граници във визуалната реалност на изкуството и е основа за абстрактните стилове като конструктивизъм.
На 1 май 1937 г. Пикасо рисува едно от най-известните си произведения – Герника. Тази живописна творба е мрачна и подчертава ужаса на гражданската война, която се води в Испания.
Художникът синтезира целия си дотогавашен опит – от реализма, през „синия“ и „розовия“ период, поуките от кубизма, до експресионизма, плоската рисунка и сюрреализма.
Картината е кръстена след мирното баско селище Герника, където са извършени ненужни брутални зверства, довели до загуба на стотици невинни жертви и на практика пълно унищожаване на града.
До смъртта си през 1973 г. Пабло Пикасо е създал над 20 000 рисунки, скулптури, картини, керамични творби, костюми и театрални произведения
Това го превръща в един от най-известните, велики и продуктивни творец на 20-ти век. Универсалността на Пикасо и широкия спектър от художествени изрази, които той използва и създава оказват влияние върху много художници и художествени движения, които са следвали негови идеи. Ролята в създаването и развитието на кубизма повлиява на множество художници, които се появяват през 50-те години на миналия век. Към днешна дата работата на Пикасо продължава да се споменава от учени, историци и ентусиасти като емблематична и като крайъгълен камък на развитието на модерното изкуство.