Особената красота на автобусните спирки в Съветския съюз
Независимо дали сме почитатели на стила, който комунизма налага в изкуството, архитектурата и оформлението на публичните пространства или не, то несъмнено всички може да се обединим, че той е странен и носи една особена енергия и атмосфера, която е уникална и може да бъде открита единствено и само в комунистическите произведения на изкуството. Вероятно много от вас биха се запитали какви произведения на изкуството биха могли да бъда спирките на градския транспорт, особено в Съветска Русия, която за разлика от своята имперска предшественица, не се отличаваше с примери за изкуство, което да е успяла да прескочи границите на Съветски съюз, превръщайки го в релевантно единствено за страните-членки или други комунистически и социалистически републики по света. С падането на комунизма обаче тези сякаш извънземни постройки започват да изглеждат чаровни по особен начин, който очевидно успява да привлече световното внимание.
Канадският фотограф Кристофър Херуиг е пътувал по дължината и ширината на бившия Съветски съюз, за да документира един любопитен феномен, с който той се сблъсквал повече от десетилетие, докато пътувал с велосипед из Европа – автобусните спирки. Тези странни малки къщички в Съветския съюз са проектирани и създадени в архитектурни стилове, които не приличат на нищо, което някога сте виждали където и да е било.
Сред тези структури има пирамиди, арки, куполи и още куп невероятни форми и архитектурни решения.
Изключителното разнообразие и творчество, с което е създадени тези автобусни спирки, е още по-странно, имайки предвид, че те принадлежат към режим, който обикновено се свързва с брутална, мастодонтска, категорична архитектура. И точно това е причината, поради която такива сложни и впечатляващо автобусни спирки няма да намерите никъде другаде по света, освен в Съветския съюз. Тези крайпътни спирки и павилиони за билети са били ценни възможности за местните художници и архитекти да изразят себе си и да се освободят от монотонността в архитектурата, която държавната структура е налагала.
Автобусните спирки са били едни от малкото сгради, които са имали известно количество автономия от централизираната машина и нейната мания за планиране. Правителствената разпоредба е гласяла, че те трябва да са красиви и да отразяват местната естетика. Това позволило на архитектите да дадат свобода на фантазията си и да демонстрират творчеството си.
Грузинският скулптор и архитект Зураб Церетели, който е проектирал някои от най-сложните структури около Черноморието, си спомня:
“Предложих тези автобусни спирки да не са само покритие, стъкло и места за сядане. Хората трябва да се наслаждават от тях. Решихме, че те трябва да бъдат монументално изкуство в публичното пространство ” – каза той пред The Guardian. Зураб Церетели е вече известен московски художник и президент на Руската академия на изкуствата.
Кристофър Херуиг пътува повече от дванадесет години, за да заснеме стотици автобусни спирки. През тези години той пътува до 14 страни през повече от 30 000 километра. Неговите най-добри фотографии сега са събрани във фотографска книжка, която представя неговото пътуване и как той е видял Съветския съюз и неговите автобусни спирки.
