Невиждани снимки от войната във Виетнам бяха публикувани от National Geographic
Това, което Западния свят си спомня за войната във Виетнам, се определя от шепа емблематични фотографии, направени през обективите на американски и други западни фотографи. Но Северен Виетнам и Виетнам Конг разполагаха със стотици собствени фотографи, работещи в опасни условия и документиращи всеки аспект на войната. Те са работили за новинарската агенция на Виетнам, Фронта за национално освобождение, Северна Виетнамската армия и десетки различни вестници и издания. Други са били самоуки цивилни фотографии, много от които анонимно изпращали своите непроявени филми на новинарски агенции.
Тези снимки се виждат изключително рядко, дори във Виетнам
1970 г. Партизанин в Делтата на Меконг се движи през мангрова гора, унищожена от Агент Ориндж ( хербицид-дефолиант, използван от армията на САЩ по време на Виетнамската война). Американците унищожавали виетнамските джунгли и природа с химикали, за да открият къде се крият войнците на Виетнам Конг. Фотографът заснел снимката е бил дълбоко покрусен от това, което видял, тъй като виетнамците смятат, че мангровите гори са великолепни райони за селско стопанство и риболов.
Фотография: Le Minh Truong/Another Vietnam/National Geographic Books
Когато фотожурналистът Дъг Нивън заминал за Ханой за първи път, той очаквал и се надявал да види войната от виетнамската перспектива и гледна точка, но за негова изненада не успяла да открие нито една книга, издадена от позицията на Северен Виетнам за войната. Имало няколко виетнамски публикации с фотографии от войната, но нито един опит да се съберат всички военни снимки.
1972 г. Активисти се срещат в гората Нам Чан, носейки маски, за да скрият самоличността си един от друг в случай на улавяне и разпит. “От мангровите блата на Делтата на Меконг, изпращане на фотографии на север беше трудно. Понякога снимките биваха изгубени или конфискувани по пътя” – отбелязва фотографът.
Фотография: Vo Anh Khanh/Another Vietnam/National Geographic Books
По този начин, в началото на 90-те години Дъг Нивън решава да тръгне по следите на оцелелите фотографи
Фотографът започва своето издирване, чрез официалните властови канали и правителствената информационна агенция. След това той започва работи с голяма местна асоциация на фотографите. Последният метод, който използва е питайки хората, които биха могли да спомнят някое име от войната и така, от уста на уста, се натъква на фотографи, които са работили на терен по време на конфликта . Девет от десет виетнамски фотографи са били убити при боевете между виетнамската и американската армии – най-често покосени от куршуми и бомби, докато други починали, влседствие на дизентерия и малария. Много от оцелелите, с които Дъг Нивън се среща и интервюира, дори не са се познавали.
1974 г. Местни жени пренасят риба в тежки риболовни мрежи в горния клон на река Меконг, поемайки, заради войната, работа, която обикновено се извършва изключително от мъже.
Фотография: Le Minh Truong/Another Vietnam/National Geographic Books
Нивън възстановява хиляди фтографии, много от които все още били негативи, т.е. никога не били на практика отпечатани.
“Срещнах се с един фотограф, всъщност репортер, който е имал камера. Той използвал само един филм за да снимка през цялото време на войната, защото не е знаел как да го прояви, а е бил прекалено уплашен, за да отвори камерата, за да не унищожи филма ” разказва Дъг Нивън пред National Geographic.
Юни 1972 г. Членовете на местни милиции разглеждат и разфасоват останките на американски самолет, свален след от попадение на ракета, изстреляна от Ханойските предградия. Пилотът е летял на нивото на най-високите дървета, за да избегне откриването си от радарите, но заради риска, породен от ниското летене, тези самолети са били далеч по-уязвими от малките оръжия. Американските самолети се били насочили към индустриалните обекти в Ханой, но повечето индустрии били вече преместени в провинцията.
Фотография: Doan Cong Tinh/Another Vietnam/National Geographic Books
Много фотографи са работили в трудни и опасни условия
По онова време не са имали достъп до тъмни стаички, за да преработят филма си, така че го проявявали посред нощ, използвайки само светлинната на звездите. Някои фотографи смесвали нужните химикалите в малки чаши за чай и често обработвали само половината филмова лента наведнъж, защото не искали да рискуват да унищожат цялата, ако има проблем. Когато имали нужда от светкавица, работейки при липсва на светлина, някои фотографи използвали барут и възпроизвеждайки изстрел се опитвали да улучат правилния момент, в който да натиснат двата спусъка – този на оръжието и този на фотоапарата.
“Трябваше да бъдем изключително внимателни, защото имахме ограничени количества филмови ленти, които ни бяха раздадени от нашия вестник. За нас една снимка беше като куршумите за войниците ” -разказва един от фотографите – Нгуен Дин Уу.
1972 г. Партизани охраняват постове на границата между Виетнам и Камбоджа, защитени от отровни бамбукови копия. Заострени, а след това закалени с огън, отровните бамбукови копия били често скривани, с надежда, че когато вражеските войници пристъпват, те ще стъпят върху тях. Отровните бамбукови копия имали за цел да раняват врага, а не да го убиват, защото ранените войници забавяли темпото на цялата група, което давала допълнително предимство на виетнамските войници.
Фотография: Le Minh Truong/Another Vietnam/National Geographic Books
От хиляди изображения, които са октирит, са избрани сто и осемдесет фотографии, които са представени заедно с историите на смелите мъже, които са ги направили. Техните снимки, спомени и живот са разказани в книгата “Другият Виетнам: Снимки на войната от другата страна”, която е издадена като самостоятелен проект от National Geographic.
“Бях любопитен да видя крайния резултат, какви изображения са изпълнили спомените на виетнамския народ и дали техният поглед върху войната е повлиян от снимките по същия начин, по който фотографиите на американските фотографи оформя общественото мнение в Съединените щати. Тази книга е опит да се съберат снимки, показващи как виетнамският народ е гледал на войната и как е изглеждала тя в техните очи” -допълва Дъг Нивън.
Неизвестна дата. Виет Конг се срещат с врага лице в лице, най-вероятно в Делтата на Меконг или Равнината на тръстиките. Тази рядка фотография показва двете страни в битката, войници на Въоръжените сили на Република Виетнам на върха и Виет Конг на преден план. Войниците на Виет Конг са обградили врага отляво и отдясно, което вероятно означава, че звеното на Въоръжените сили на Република Виетнам е било заличено.
Фотография: Hoang Mai/Another Vietnam/National Geographic Books
30 април 1975 г. Войнишки ботуши изхвърлени на пътя в покрайнините на Сайгон, изоставени от войници на Въоръжените сили на Република Виетнам, които изхвърлят униформите си, за да скрият статута си. “Никога няма да забравя обувките и шума, когато ходехме с тях – тум, тум, тум – разказва фотографът-Десетилетия на война най-накрая свършиха и имахме мир.”
Фотография: Duong Thanh Phong/Another Vietnam/National Geographic Books
Май 1975 г. Възрастни жени от Север и Юг на Виетнам се прегръщат, след като са доживяли да видят обединен Виетнам, който не е завладян от чужди сили.
Фотография: Vo Anh Khanh/Another Vietnam/National Geographic Books
Юли 1967 г. Новобранци преминават физически прегледи в Хайфонг. Системата за набиране на доброволци в Северен Виетнам се преобразувана в задължителна през 1973 г., когато всички мъже бяха са повикани. От корпус от около 35 000 души през 1950 г. Виетнамска народна армия нарасна до повече от половин милион души до средата на 70-те години – сили, които американската армия призна, че са едни от най-добрите в света.
Фотография: Bao Hanh/Another Vietnam/National Geographic Books
Септември 1965 г. Използвайки изкусветни въздушни цели, войници от тази милиция тренират стрелба преди пристигането на самолетите в Тхан Три. Независимо че използват стари пушки от Втората световна война, виетнамците успяват да повредят или свалят много американски самолети. Тази милиция, носеща името Company #6 от провинцията Хунг Йен, печели титлата “Отлична милиция” три поредни години.
Фотография: Minh Dao/Another Vietnam/National Geographic Books
1973 г. Строителните работници обсъждат ремонтите на бомбардирания мост Хам Ронг в централната част на Северен Виетнам. Единственият маршрут над река Ма, по който могат да се движат тежкотоварни автомобили и машини, мостът беше агресивно защитаван от виетнамските сили и няколко американски самолета са свалени в този район. В края на войната американски спасителни екипи откриват останките на американски пилот тук.
Фотография: Неизвестен фотограф/Another Vietnam/National Geographic Books
1966 г. Войските се разхождат по пътеката Хо Ши Мин в Анамските планини, които образуват дългия 1300 километра гръбнак на Виетнам, простиращ се по по-голямата част от западната граница на страната. За войските на Север, пътека Хо Ши Мин е известен като Пътят Труонг Сон.
Image: Le Minh Truong/Another Vietnam/National Geographic Books
Март 1971 г. Лаоанските партизани зареждат с провизии войниците от Виетнамска народна армия. Стоките се придвижват или от хора, носещи ги на гръб или с помощта на слонове. Маршрутът се набирал в близост до път N:9 в Южен Лаос, който Южен Виетнам многократно се опитвали да ограничи и забрани използването му. Инвазията, наречена операция Lam Son 719, имала за цел да тества способността на Въоръжените сили на Република Виетнам, след като подкрепата от САЩ започнала да изчезва. Липсата на помощ от страна на съюзните се оказало катастрофално, след като войниците на Южен Виетнам се разбягали в паника.
Фотография: Doan Cong Tinh/Another Vietnam/National Geographic Books
1973. Поддръжниците на Виет Конг охраняват Делтата на Меконг. “По време на войната можеше да намерите жени като тази на снимката почти навсякъде. – каза фотографът – Тя беше само на 24 години, но вече беше била вдовица цели два пъти, тъй като и двамата и бивши съпрузи бяха починали. Видях я като въплъщение на идеалната партизанка, която е готова да направи големи жертви в името на страната си.”
Фотография: Le Minh Truong/Another Vietnam/National Geographic Books
Фотография: Vo Anh Khanh/Another Vietnam/National Geographic Books
Фотография: Nguyen Dinh Uu/Another Vietnam/National Geographic Books