Наситените залези, открили пристан в изоставените шотландски замъци на Андрю Макинтош
Шотландският художник Андрю Макинтош рисува мостове, замъци и изоставени домове, оформяйки прозорците на сградите, вратите и арките като живи портали към друг по-цветен и вълнуващ свят.
Тъмочервени и оранжеви залези, които се намират в тези сгушени и уютни пространства са горещото туптящо сърце на всяко произведение, което хвърля своя нежен блясък в запустелите пейзажи.
Прoизведенията на изкуството са съсредоточени около сцени и пейзажи, открити в родната на Андрю Макинтош Шотландия, области.
Макинтош е привлечен от обикновените и семпли викториански къщи, понякога дори скучни кула или незабележим и изоставени замъци, разположени в приятен и красив пейзаж, който обаче не е непременно живописен или вдъхновяващ. Художникът се концентрира върху обекти, които обикновено не привличат вниманието на един творец”.
Тези прекрасни творби се раждат от дълбоко и перфектно познаване на местностите, от които Андрю Макинтош се вдъхновява, и които рисува. Той се опитва да достигне нови нива желанието си да проследи и да достигне границите на ландшафтната живопис, след като той самият добре знае, че природата е много по-тиха, отколкото обикновено е изобразявана, и че улавянето на липсата на драматизъм у обикновената природа е по-трудно, отколкото изглежда.
Впечатляващите залези служат като тайни елементи на надежда за всяка разрушаваща се форма на архитектура. Посланието Андрю МакИнтош е тези сякаш мимолетни мигове да напомнят на аудиторията за всекидневните чудеса, които всеки от нас да търси и да открива, сблъсквайки се тези на пръв поглед скрити моменти по време на натовареното ни ежедневие.
Картините на Андрю Макинтош са упражнение за привличане
Чрез тях той непрекъснато търси нови начини за комуникация със зрителя. Като ги съблазнява с моите изображения, художникът се опитва да създаде нов визуален език, който да притежава силата да привлича вниманието им и да ги накара да спрат да питат: Защо? Опустошените пейзажи, помрачените къщи и тъгата по миговете на отминала слава се събират, за да предложат цялостен визуален разказ, който съществува толкова в ума на зрителя, колкото и в картината.
