Интересният и нетипичен Музей на чантите, намиращ се в Амстердам, Нидерландия, е уникален музей, посветен на исторически чанти, дамски чанти, портмонета и куфари. Експонатите изложени в музея датират от различни векове и епоха – от Средновековието до наши дни. В музея се помещава впечатляваща колекция от повече от 4000 експоната, което го прави най-големият музей за чанти в света и един от само трите музея по целия свят, които са се специализирали в тази област.

Музеят е резултат от уникалната колекция на Хендрике и Хайнц Иво, която е събирала и колекционирала чанти в продължение на повече от 35 години

Хобито на “Дамата с чантите” започнало, когато тя се натъкнала на древна зелена чанта за костенурки, датираща от 1820 г. Интересът на Хендрики към откриването на историята на тази първа чанта предизвикал страст към събирането на нови и интересни чанти и разкриване на тяхната интересна история и съдба. В продължение на много години тя не спира да обогатява своята колекция, която достига огромния брой от на 3000 чанти. Имайки вече толкова много експонати, “Дамата с чантите” решава, че е време да покаже част от колекцията на обществеността. Първоначално музеят се помещавал в две стаи на малка вила в Амстелвейн, но когато колекцията нараснала, Хендрике Иво започнала да търси ново място, където да изложи колекцията си. От юни 2007 г. музеят се намира в патрицианска къща от 17-ти век в най-престижния канал в Аренд – Herengracht.

Най-старите чанти в колекцията на музея обикновено са малки чанти, които са били използвани за носене на монети, ключове и комплекти за шиене

Такива чанти се носени под дрехите, както от мъже, така и от жени, за да не се привлича вниманието на крадците. Създаването на панталони с джобове за мъжете и преминаването от издути поли към по-формални рокли за жените променя нуждите на хората, които започват да разглеждат чантите не толкова като малък пакет, който да скриват под дрехите си, а като моден аксесоар, с който да представят себе си пред останалите. Това, естествено, довело до нахлуването на множество украшения, видове и богатство на избора.

С развитието на Индустриалната революция през 18 век, технологиите и растежът на възможностите за железопътните пътувания, достъпни за средната класа, се създава и нова ниша в производството на чанти – появила се нужда от по-големи чанти, често изработени от трайна и качествена кожа. Чантите с марка се появяват на преден план през 50-те години на миналия век, олицетворяващи ключови елементи от колекцията на световни компании.

Сред експонатите на музея могат да бъдат открити чанти на Гучи, Шанел, Долче и Габана, Луи Витон, Александър Маккуин, Стела Маккартни и много други култови дизайнери и компании

Освен постоянната историческа колекция, музеят организира и множество временни тематични изложби. Тези изложби представят чанти на нидерландски и международни съвременни дизайнери и дават възможност на младите дизайнери да покажат работата си на по-голяма аудитория, която е силно заинтересована от тематиката. Освен че разглеждат всички тези съкровища, посетителите могат да участват и в различни семинари, беседи и дискусии по отношение на модата, историята на това, можем спокойно да го наречем, изкуство и чантите конкретно, както и да се включат в пътуванията на музея, който обикаля страната, за да даде възможност и на хора от други градове да разгледат уникалните му експонати.

Днес Сигрид Иво е Директор и куратор на Музея на чанти и портмонета

Като директор на Музея на чанти и портмонета и дъщеря на основателите на музея, Хендрик и Хайнц Иво, Сингрид споделя, че има една огромна мечта, която се надява, че ще успее да превърне в реалност. Това, което тя най-силно би желала Музея на чанти и портмонета е през следващите години той да се превърне в Международен център за чанти и портмонета.

Музеят на чантите и портмонета има потенциала да се превърне в платформа, както и в удобна и ценна база данни за информация, от която да се възползват милиони посетители, дизайнери, модни професионалисти, студенти и медии. Място, където историята, съвременната мода и дизайн се сливат и чиито дейности, изследвания и публикации непрекъснато вдъхновяват и допринасят за по-голям опит и информация по темата за чанти и портмонета.

Откакто Сигрид Иво застава начело на организацията, веднага е изграден план за развитие на музея в Центъра на чанти и портмонета, като идеята е това развитие да се организира в рамките на три фази:

1. Музеят ще дигитализира своята колекция и ще я публикува частично онлайн
2. Постоянната изложба ще бъде подновена и ще бъде по-вдъхновяваща, вълнуваща и информативна
3. Мястото, на на което музея ще съхранява своята колекция и всички експонати ще бъде публично и ще се превърне не само просто в склад, а в пространство, което ще функционира и като център за знания и посещения.

Понастоящем музейните експонати се помещават в същата сграда като музея. В резултат на това значителна част от колекцията на музея и богатата библиотека от книги и списания не са достъпни за обществеността за изследвания и вдъхновение. Сигрид Иво  и екипът ѝ възнамеряват да преместят склада на публично място, заедно с изследователски център и библиотеката, на които заинтересованите посетители, изследователи и медии биха могли да се обърнат внимание.

Всички тези амбициозни планове за бъдещето ще бъдат финансирани с помощта на благотворителни организации, спонсори и частни дарения.

Къщата, в която се помещава музея сама по себе си също има изключително интересна история

Първият обитател и строител на имението – Корнелис де Грейф бил много богат и силен градски съветник и кмет на Амстердам. Заедно с още трима господа, той е закупил няколко броя строителни парцели в Херенграхт на търг през 1664 г. де Грейф купил два парцела. С другите собственици той се съгласи, че строежите, който ще бъде започнат върху парцелите ще бъдат “на една височина, с една и съща фронтална и задна страна”. Това уеднаквяване е запазено до днес и е уникално в пръстена на каналите. Корнелис де Грейф починал скоро след придобиването на парцелите – още преди да започне строителството. Синът му Петер де Грейф продължи строителния план, следвайки волята на баща си.

На 17 април 1664 г. е поставен първият камък на сградата. Петър де Грейф бил толкова известен и богат, колкото баща си. През 1668 г. той също става съветник на град Амстердам. Той е бил и зет на прочутия държавник Ян де Витт, превръщайки се част от най-висшите кръгове на Република Холандия.

През 19-ти век в имението живеела дамата Йелтя де Бош Кемпер

Тя била от първите жени, които се изправят срещу уморително, безкрайно и убиващо безсмислено и глупаво съществуване, на което младите дами от висшето общество били на практика осъдени от общество. Тя активно пише по темата в дневника си. Идеята да работят, независимо дали имат или нямат желание, била абсурдна и неприемлива, тъй като това щяло да увреди репутацията на семейството, от което произхождали и след завършване на училище пред тези млади жени не съществувал друг избор, освен да останат вкъщи и да не работят, което дори да звучи прекрасно на теория, то със сигурност е изключително уморително на практика.

През тези години Йелтя де Бош Кемпер е била завладявана от гняв и яд, които тя изпуска, създавайки пламенни статии, застъпващи се за правото на жените на платена работа. Заедно с някои съмишленици тя основала Amsterdamsche Huishoudschool (Девическо училище за домакинство).

Последната собственичка на имението е била Мария ван Ейк, която купува сградата през 1893 г. за 44 000 холандски гулдени (приблизително 20 000 евро) и живее там до смъртта си през 1906 г. През 1907 г. сградата е продадена на Hollandsche Brand Assurance Sociëteit и оттогава насам множество различни компании са го притежавали. През 2007 г., след радикален ремонт и цялостно обновяване, тук се премести Музеят на чантите и портмонета.