Тема с продължение. Прочетете тук първата част на нашия разказ за Кристиан Диор

С интересни експонати е показана и дейността му в областта на парфюмерията защото през 1942 г. Диор основава козметично-парфюмерна лаборатория, която след това прераства в компанията, наречена „Christian Dior Perfume“.   Войната завършва и старата компания – Жан Кокто, Салвадор Дали, и Кристиан Берар са отново край него, когато Кристиан Диор, с помощта на текстилния магнат Марсел Бусак открива собствената си модна къща. Най-голяма помощ в това начинание му оказва Берар, изключително търсена в арт средите фигура.

Неговият съименник по това време е най-известният в Париж декоратор, художник и продуцент – думата на този творец се чува навсякъде, а мнението му е ценено от модните елити на града. Именно на Берар принадлежи блестящата идея интериорът на бутика „Christian Dior“, разположен на авеню „Монтен“ да бъде оформен подобно но „фриволните магазини на ХVІІІ век“. Те стават праобраз на днешните големи универсални магазини където търгуват с модни дрехи и шапки с пера, а по стените са изложени различни живописни платна.

Независимо от факта, че интериорът се оформя от негов приятел, то над модните костюми Диор работи изключително сам

Той е твърдо убеден, че във фирмата „Кристиан Диор“ трябва да има един единствен художник – самият той. Диор решава да работи в областа на висшата мода и да не сътрудничи нито с киното, нито с театъра за създаване на сценични костюми. Единственото изключение, което прави по това време, е за Марлен Дитрих, понеже тя успява да застави Алфред Хичкок да се съгласи костюмите за филма „Страх от сцената“, създаден през 1950 г. да бъдат дело на Диор. Флоранс Мюлер счита, че: „Възгледите на Диор за модата са като на „обединител“. Той се оказва близък и разбираем за жените от цял свят. Диор издига женствеността в култ и с това улучва всеки от нас направо в сърцето, като отгатва нашите сакровени желания. За начална точка той приема женската фигура, а след това по нея създава конструкция – „архитектура“ – която след това превръща в модна рокля“.

Самият Диор също така пише: „Аз искам отново да дам живот на „народното изкуство“, искам да помогна на жените от цял свят, да станат красиви, да се почувстват желани. Това е моята проста, но универсална идея“. Материалната реализация на тази идея става жакетът, наречен „Bar“, превърнат в икона на новата женственост, положена в основата на „new look“ – легендарна красота, достъпна само за избрани. Голяма част от хората са възмутени от това – в следвоенна Франция царуват нищетата, разрухата и гладът; хлябът и дрехите са с купони, а Диор шие разкошни рокли, за всяка една от които отиват стотици метри скъпи тъкани. Независимо от това, кой какво счита за неговите рокли, Диор никога не се крие от скандалите и винаги смело защитава своите творения.

Класически пример за това, че въпреки тихия с нрав той е „воин на модата“ е скандалът, който устройва американската преса за неговата рокля Mazette, ушита от чер вълнен плат и обточена с кожи от норка, разкошен образ на запазената му марка – „Н“-образния силует. Журналистите подигравателно я кръщават модел „зелен фасул“. От френската дума haricot – фасул, по началната букна Н, като злъчно остроумничат, че този модел не оставя и помен от женските гърди.

Той организира пресконференция, на която кани едрогърдата актриса Джейн Ръсел и тя пред стотици журналисти, фоторепортери и оператори демонстрира както качествата на роклята Mazette, така и природните си дадености

Второта част на изложбата е посветена на адептите на делото на великия кутюрие. За пръв път широко пред публиката се показва в ретроспектива работата на шестимата арт-директори на модната къща „Диор“: Ив Сен-Лоран, Марк Боан, Джанфранко Фере, Джон Галиано, Раф Симонс, Мария Грация Кюри – всеки от тях със своята галерия и култови костюми. Тук идеята на кураторите е да покажат как от замислите на Диор за едновременното съчетаване на френска елегантност и разкош, се раждат нови форми, съзвучни на времето след него. След скоропостижната смърт на майстора на висшата мода, начело на най-богата и влиятелна френска модна къща застава младият 21-годишен Ив Сен-Лоран и започва „голямата деконструкция“.

Неговата първа колекция „Трапецът“ сякаш предугажда феминиското движение, а „революционният“ (за времето си) стил на битниците („битници-убитници“, както ги подиграваше нашата преса тогава) широко отварят портите на „от кутюр“ за за поп културата.

Модната къща от предприятие с дългогодишна и сериозна история изведнъж се превръща в площадка на младежката контракултура, на бинтици и байкери

Филмът на Ласло Бенедек „Дивакът“ (оригинално заглавие – „The Wild One“, 1953), с участието на Марлон Брандо в грлавната роля, се превръща в своеобразен сертификат за модерност. Сен-Лоран се вдъхновява не от вида на маркизи и графини, а от живота в бедните квартали. След Сен-Лоран на „престола“ сяда Марк Боан. Той е новия трубадур на женственост и буржоазен разкош и бързо връща „Диор“ във фарватера на традиционната „модна класика“. Сред поклонничките, прегърнали идеята на неговия „slim look“ са такива личности като актрисата Грейс Кели и нейната именита дъщеря – принцесата на Монако – Каролина. Това временно спокойствие ще бъде нарушено с идването на Джанфранко Фере – той не само ще освежи и предаде нов образ на „старата модна къща“, но ще се впише и като първия чужденец, в историята на нейното съществуване.

При него строгият парижки шик ще се запази, но в основата му ще се влее италианската страст и слънчева цветност

Това ще продължи до идването на Джон Галиано, който към парижкия шик ще добави английската ексцентричност. Ерата на Галиано за „Диор“ е време на скандали и катаклизми. Те ще утихнат едва с появата на кроткия белгиец Раф Симонс. Той е адепт на минимализма, но има качествата на дипломат в модата – при него „Диор“ се връща към основите на женската красота и елегантност. След него за пръв път управлението на империята „Диор“ е поверено на жена – Мария Грация Кюри, което ще позволи на модната къща без сътресения и бури да пресече 90-те, да премине успешно Милениума и да продължи съществуването си в новия – 21-ви век.

На сцената отново виждаме сякаш пищните Диоровски поли, жакети и рокли, но те вече са от прозрачен тюл, а под тях се очертава спортното бельо – завоевание на новия век, или пък същите „старинни“ косети, но вече ушити от добре обработена кожа. Същия жакет „Bar“, но под него има само проста едноцветна памучна фланелка.   Мечта? Да, и то каква! (Превод и адаптация: д-р Юлиан Митев, изкуствовед)